Знания за травматологията в Древен Египет

От -1600г.

Любопитен факт е, че староегипетските описания на травми на главата, които могат да се открият описани в древния медицински папирус Едуин Смит, според учения П. Галиуги доказват колко силно е влиянието на староегипетската медицина в Древна Елада от епохата на Хипократ. Тези негови разсъждения са публикувани в текста на творбата му от 1963 година "Мagic and medical science in ancient Egypt".

Строгото и вярно прогностично становище на староегипетските лекари относно болестите, за които "нищо не може да се направи", в никакъв случай не може да се окачестви като слабост, а напротив – като силата да може да се поеме отговорност и да се отхвърли евентуалното самозалъгване. Това е признак на точните знания и професионалното достойнство на медиците от древния народ.

Една от страниците на медицинския папирус Едуин Смит (датира от около 1600 г. пр.Хр.) описва любопитна иноформация, касаеща нараняванията на главата: „Ако изследваш болен, който има рана в слепоочието, без широка цепнатина, но която достига до костта, ти ще сондираш раната, и ако намериш слепоочната кост здрава, без счупване ти ще кажеш по този случай: "това е болен, който има рана на слепоочието, болест, която ще лекувам. Първият ден ще го превържеш с прясно месо и след това ще го лекуваш като намазваш раната с мед всеки ден, до оздравяването."

Травматологията в Древен Египет, както във всички времена и страни може да се открои като ранен предшественик на хирургията. От описанията на фрактурите, които са били имобилизирани с помощта на шини от палма и тръстика, до изкълчванията и раните се описват и трепанациите на черепа. Скелетни останки на мумифицираните тела и някои стенописи, например, също могат да ни покажат някои от древноегипетските ортопедични практики. Има много примери за отлично обработени фрактури на дългите кости, които са зараснали добре, тъй като са били правилно наместени. Фрактурите са били лекувани чрез шиниране с парчета кора или дърво, подплатени с мека тъкан. Това е особено впечатляващо в случаят от снимката по-долу, която показва „наклонена” фрактура на бедрената кост при възрастен.

Операцииите на черепа например се извършвали при седящо положение на болния, като обезболяването се е осигурявало с опиум и смес, наречена "мемфитис". В папируса на Едуин Смит текстът предава на съвременните историци на медицината следното сведение относно познато и за съвремието страдание - изкълчването: "ако изследваш човек, който има изкълчване на долната си челюст, ти ще поставиш палците си върху двата клона на долната челюст във вътрешността на устата, докато пръстите отвън здраво стягат брадата и я натискат назад, а челюстта ще се намери на своето място."

При фрактура на ключицата папирусът Едуин Смит съветва: "Ти ще поставиш болния легнал върху гърба и някакво парче плат върху плешките, ще теглиш раменете, докато счупените краища ще намерят мястото си." 

Третиране на ставни размествания са изобразени на староегипетската гробница на архитекта Ипужи (датират от около 1300 г. пр.н.е.). По стените й древният художник е представил как лекар намества рамото на смазан от каменен блок работник, който е много подобен на метода, разработен впоследствие от Кохер (три хиляда години по-късно). Рисунката може да се види по-долу.

От казаното дотук сами можем да направим извод до колко напреднала е староегипетската травматология. Въпреки че медиците, живели в Страната на фараоните не са имали задълбочени анатомични или физиологични познания, те определно са умеели да поддържат доброто здраве на древния народ.