Детайли за староегипетската проституция, описани в древни папируси

За проституцията може да се твърди със сигурност, че се е срещала от дълбока древност. За съжаление, също толкова сигурно е, че практикуването на най-древната професия неминуемо се е отразило на разпространението на венерическите заболявания.

Ситуацията в Древен Египет не е била по-различна. Любопитно е да се спомене, че проституцията в Страната на фараоните е била легализирана (почти 40 века по-късно платената любов на територията на страната ни все още е наказуема по закон).

С такт и добро чувство за мярка древноегипетските жреци са успявали да преплетат проституцията с някои религиозни детайли, придавайки им статут на обреди. Например младите вдовици и неомъжените жени по тяхно желание можели да получат в древните храмове званието "хиердула" и след краткотрайна подготовка можели да станат "уаби", имащи със задължението да проституират в името на богинята, на която служили. На едно стъпало по-горе в социалното равнище са били древноегипетските жрици, определени за любовните потребности на високопоставени хора от храмовете, като някои от тези жрици изглежда са се доближавали дори до двора на фараона. М. Дюрон е писал: "До барелефите, които изобразяват разните стъпки на танцьорките и профилите на флейтистките, има изображение на любовни сцени, тъй като изкуството на любовта не се е считало за по-нискостоящо от това на танца или на музиката".

Така се е породила може би първата в света узаконена проституция, като пред нея впоследствие са се откривали нови пътища, форми и степени, които всички в крайна сметка са водили до робското подчинение на жената и разпространението на болестите. Тези болести биха могли да се приемат като данък за сексуалните потребности и затова староегипетски мъдрец е написал в папируса си следния съвет: "Не се доверявай на жената чужденка, която не е позната в града, не я гледай, когато се доближава и нея опознавай. Тя е като водовъртежа на водата, чиято дълбочина е неизмерима. Жената, на която мъжът е надалеч, ако при нея няма свидетели, хвърля своята мрежа и се отдава. Голямо престъпление е да слушаш нейните слова" (този текст е от хирургическия папирус Едуин Смит и преведен от Х. Брестед през 1930 година).

Въпреки това по-младото поколение, живяло в Древен Египет едва ли се е вслушвало в подобни съвети. Папирусът на Ролен потвърждава тези сведения, осведомявайки че Рамзес II е имал 119 сина и 59 дъщери.

За съществуването на простиуцията в Древен Египет свидетелстват още  източници. Сред тях например са рисунките на еротични сцени по стените на храма в староегипетския град Диер ел Медина (добре е да припомним, че проституцията в Страната на фараоните е процъфтявала именно там).

Друг източник, който е съхранил информация за упражняването на най-древната професия в Египет от миналото, е папирус, датиращ от 1150 г. пр.Хр. След изследване на съдържанието му, документът е получил името Еротичния папирус, тъй като в него е записано, че жриците в храма на Тива са се наслаждавали и на „онзи” аспект от задълженията си.  Не е изключено интерпретацията на този документ наистина да касае простиуцията в Древен Египет, тъй като впоследствие тя е потвърдена и от друг, страничен наблюдател. Това е старогръцкият пътешественик, историк, писател и географ Страбон. Неговите записки сочат категорично, че жриците в храма на Амун са били достъпни за всеки мъж до първия ден от менструалния им цикъл.

От казаното до този момент можем да потвърдим, че в Древен Египет проституцията действително се е срещала, но не и във формата, в която сме свикнали да възприемаме платената любов. На най-древната професия в Страната на фараоните се гледало по-скоро като на инструмент на религията, съпровождащ задълженията към египетските богини на фертилността, а жриците в храмовете се ползвали и почит и уважение.