Иван Грозни – психично заболяване или невиждана жестокост

От 1530г. до 1584г.

Иван IV Василевич, по-известен като Иван Грозни, е брилянтен военен лидер, основател на Руското царство и най-дълго управлявалият владетел на Русия (1547-1584 г.). Въпреки това управлението на мистериозния и противоречив владетел е белязано от жестокост и терор, което според много историци се дължи на проблеми с психичното здраве.

Нелеко детство

Нестабилният темперамент на Иван Грозни, който през годините се проявява в ненадейни изблици на гняв и жестокост, се дължи отчасти на нелекото му детство. Баща му, московският княз Василий III, умира, когато Иван е едва тригодишен. Елена Глинская, майката на Иван IV, поема регентството в полза на сина си, но пет години по-късно тя почива, като се предполага, че е отровена. След смъртта и на двамата си родители Иван и брат му Фрьодор търпят унижения, насилие и интриги от жадната за власт болярска знат.

Борбите за власт между благородниците, които са в ущърб на царството, прави лошо впечатление на невръстния Иван и поражда у него неприязън към болярите за цял живот. Поради това, когато навършва пълнолетие (15 години) и малко преди да бъде коронован, той заповядва Андрей Чуйслу – боляринът, управлявал до този момент – да бъде хвърлен на кучетата.

Период на реформи и спокойствие

Иван IV е провъзгласен за цар през 1547 г. в катедралата „Благовещение“. През февруари същата година той се жени за Анастасия Романова, която произхожда от семейство, което не е участвало в безредиците, настъпили в периода преди възкачването му на престола.

До смъртта на Анастасия (1560 г.), Иван Грозни управлява решително, укрепвайки царството – орязва властта на благородниците, реформира Църквата, въвежда задължителна военна служба и завоюва нови територии. Предприема кампании срещу казанските татари (1552 г.) и Астрахан (1556 г.), постигайки бърза и категорична победа, която поставя начало на разширението на изток.

От миролюбива личност към агресивен тираничен владетел

Постигнатите победи през 50-те години на XVI век са причината за прозвището „Грозни“ (суров и внушителен), с което Иван IV остава в история. Надценявайки обаче силата си, той се впуска в конфликт с Ливония, очаквайки лесна победа, но войната продължава цели 24 години, което води до редица неблагоприятни промени.

Последвалите събития и промяната в поведението на Иван Грозни са белязани от два факта – загубата на лоялността на Думата и смъртта на Анастасия.

Промяната в поведението на Иван Грозни се потвърждава и от думите на биограф, който споделя: „Иван беше човек, който или изгаряше хората живи, или ги затрупваше с ласкателства, според настроението си“. Също така има данни, които разкриват неговия гневен характер, като например убийството на принц, провалил се в експедиция, или жертвата на камила, която не е коленичила в негово присъствие.

Влошаването на отношенията на Иван IV с благородниците и духовенството също разкрива настъпилата промяна – той не се поколебава да екзекутира всеки, който му се противопоставя или просто цензурира поведението му. Примери за това са смъртта на принц Оболенски и митрополит Фелипе, който е бичуван по улиците на Москва.

Опричнината

Първите екзекуции на Иван са резултат от разочарованието му от хода на Ливонската война и предполагаемата измяна на няколко руски боляри. Дезертирането на един от изключителните полеви командири, княз Андрей Курбски, в Полша през 1564 г. поражда силна тревога в царя, който по-късно същата година обявява намерението си да абдикира с оглед на предателството на болярите.

Московците, начело с духовенството, обаче отправят молба към него да продължи да управлява. През 1565 г. той се съгласява при условие да му бъде разрешено да се разправи с предателите и да образува опричнина – територия, управлявана отделно от останалата част от държавата и предназначена за нуждите на царя. Към опричнината е създадена и лична охрана от 1000-6000 души, известна като опричники.

В опричнината са включени определени градове и области в цяла Русия, като приходите им са предназначени за поддръжката на новия двор и дом на царя, който се състои от няколко внимателно подбрани боляри и служещи дворяни. През този период от управлението си Иван се оттегля от ежедневното управление на руския административен апарат, който оставя в ръцете на водещи боляри и бюрократи. Иван Грозни прекратява почти всякаква комуникация с тях, докато опричниките тъпчат безнаказано всички извън непосредственото обкръжение на царя.

Тъй като почти всички документи, отнасящи се до тази епоха, са унищожени при пожар в Москва, историците са склонни да дават различни обяснения за действията на Иван Грозни през този период от управлението му. Мнозинството твърдят, че борбата е между царя и старото потомствено дворянство, което се съпротивлява на вътрешните реформи и военни проекти. Следователно опричнината вероятно е опитът на царя да създаде силно централизирана държава и да унищожи икономическата сила и политическата мощ на князете и висшето благородство.

Болярите, които все по-често негодуват от управлението на Иван Грозни, започват да противопоставят, но царуването на терора се оказва по-опасно за стабилността на страната от опасността, която е предназначено да потисне. През 1570 г., например, Иван Грозни лично повежда своите войски срещу Новгород, унищожавайки града и екзекутирайки хиляди негови жители – събитие, което остава в историята като Новгородското клане.

Опричнината продължава до 1572 г., когато е премахната в резултат на неуспеха на войската да защити Москва от нападението на кримските татари. Този епизод на терор оставя кървав отпечатък върху царуването на Иван IV, предизвиквайки някои съмнения относно психическата му стабилност и оставяйки историците с впечатление за болезнено подозрителен и отмъстителен владетел.

Апогей на жестокостта

През ноември 1581 г. Иван Грозни извършва най-позорното от своите зверства. В изблик на гняв, предизвикан от ожесточен разговор за полско-руския въпрос, царят нанася смъртоносен удар с жезъла си на втория си син, който също се казва Иван. Според други източници причината за свадата е инцидент с Елена Шереметева (снаха на царя). Трагичното събитие е изобразено в известната картина на Иля Репин, известна като „Иван Грозни, който убива сина си“.

Въпреки че няма преки доказателства за наличието на психично заболяване, биографичният очерк на Иван IV разкрива важни факти, сред които се открояват изблици на гняв, внезапни емоционални промени и свръхрелигиозност, подсказващи невропсихологично или психиатрично разстройство. Всички тези фактори, групирани заедно, водят до противоречивата личност на Иван Грозни.

Статията е част от историята на:

• История на монарсите, управниците и други известни личности, страдали от психически заболявания