Начало История на медицината Иван Грозни – умопомраченият руски цар, който в изблик на лудост убива дори сина си

Иван Грозни – умопомраченият руски цар, който в изблик на лудост убива дори сина си

От 1547г. до 1584г.

Иван Грозни – умопомраченият руски цар, който в изблик на лудост убива дори сина си - изображение

Иван Грозни е брилянтен военен лидер и монарх, който полага основите на руската империя. За съжаление, съдейки по прозвището му (което преведено на български означава по-скоро Страшни, не грозни) е имал нестабилен темперамент и характер, който проявява в ненадейни изблици на гняв и жестокост. Той разширява границите на Русия до земите на днешна Източна Европа.

В по-късните години от управлението му (той е велик херцог на Москва между 1533 и 1547 г. и цар на всички руснаци между 1547 и 1584 г.), изблиците на Иван стават все по-лоши и по-страшни. При един подобен случай Иван Грозни случайно убива сина си (1581 г.), наследника на трона, със заострен жезъл, който забива в главата му.

Иван ГрозниТъй като му е дошло до гуша от цялата история с управлението и империята, Иван се опитва да се оттегли от престола през 1564 г., но година по-късно бива убеден да се върне.  Той също така създава специална тайна полиция, наречена опричнина, която тероризира аристокрацията и убива всеки, който бъде възприет като заплаха за царя. Иван Грозни изпитва удоволствие да поставя на колене благородниците, да ги измъчва и екзекутира по особено садистични начини.  

Преди разпускането на опричнината през 1572 г., Иван лично повежда силите към Новгород, сривайки го със земята и убивайки хиляди предимно заможни граждани – събитието остава в историята като Новгородското клане.

Къде ли се корени жестокостта и лудостта на един от най-известните руски царе? Според историците, Иван има нелеко детство – изобилстващо от убийства и интриги. Баща му умира, когато е на 3 годинки, а по-късно майка му вероятно е убита.

Освен всичко друго, Иван е болнаво дете. Той е обграден от болярите, в чиито ръце е съсредоточена колективната власт. Те го контролират. Въпреки тези обстоятелства, когато Иван поема управлението, той се откроява с мирната си политика и реформи.

През 1547 г. Иван е обявен за цар на Русия. Титлата съсредоточава в себе си голяма власт. Под руската корона един добър владетел може да постигне много. Същевременно лошият може да я използва, за да наложи една кървава тирания. Личността на Иван Грозни е противоречива – той съчетава в себе си характеристики, както на добрия, така и на лошия владетел, една политическа и чисто човешка шизофрения.

Какво причинява промяната в личността на Иван – от пасивната миролюбива личност, към агресивния тираничен владетел? В даден момент руският цар наистина се превръща в параноичен маниак. Започва да подозира всички, дори и най-приближените си. Случайно или не, промяната съвпада със смъртта на обичната му съпруга. Освен това, Иван винаги е бил болнав. При ексхумацията на тялото му се открива, че в организма му има натрупани огромни количества живак. Страшният руски цар умира от сифилис, а в онези времена заболяването се лекува (неуспешно) с живак.

Най-вероятната причина за лудостта на Иван Грозни е именно живакът. Страничните ефекти на лечението с течния силно токсичния метал включват нервност, раздразнителност, честа промяна на настроенията, тремор и съществени изменения в характера на съответния човек.

Въпреки всичко казано дотук, Иван Грозни остава в руската история като един от най-уважаваните и обичани руски владетели.

по статията работи: Величка Мартинова

Статията е част от историята на:

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

източници: 1. http://www.history.com/news/history-lists/10-allegedly-mad-monarchs

2. http://www.quirkyscience.com/wp-content/uploads/2012/06/Ivan-4th-Vasilyevich.jpg

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ИсторияАнкетиНормативни актовеНовиниСнимкиЛайфстайлПсихологияСпециалистиНаправления в медицинатаЗаведенияЛюбопитно