Калигула – сексуален маниак и психично болен римски император

От 37г. до 41г.

Въпреки че управлението му като император трае само няколко години, историите за Калигула продължават да "живеят" през хилядолетията и името му се превръща в нарицателно за убийства, жестокости и разврат. В края на живота му поведението на лудия император става още по-странно и крайно и много от приближените му са убедени, че страда от психично заболяване. Някои историци и анализатори смятат, че до лудост го докарват определени събития от живота му, а други са на мнение, че лудостта му може да е страничен ефект от прекарана болест.

Калигула е роден на 31 август 12 г. в Анциум, Италия (днес известен като Анцио). Родителите му са Германик и Агрипина и той е едно от шестте им деца. Кръщават го Гай Цезар Германик, но на 3 годинки получава прякора Калигула, който означава "ботушчето", тъй като придружава баща си по време на военни походи и войниците се възхищават на военното му облекло.

Баща му Германик е племенник и осиновен син на император Тиберий. Смъртта на Германик през 19 г. е придружена от слухове, че Тиберий, който е негов политически съперник, е наредил отравянето му. Агрипина вярва, че именно императорът е отговорен за смъртта на съпруга й и публично обявява, че ще потърси отмъщение. В отговор Тиберий арестува нея и трима от синовете й, които умират в затвора. Тъй като Калигула е още малък, той е пощаден и изпратен да живее с Ливия – майката на Тиберий.

През 31 г. Калигула е повикан на остров Капри, за да живее с Тиберий. Осиновен е от императора – предполагаемият убиец на баща му, и така е принуден да крие омразата си към него. Скоро Калигула и братовчед му Гемел са обявени за равноправни наследници на трона. Но при смъртта на Тиберий през 37 година съюзникът на Калигула – Марко, урежда той да бъде обявен за единствен император. Скоро след това Калигула пък урежда убийствата на Гемел и Марко.

Интересни факти за император Калигула

Калигула е само на 25 години, когато става император на Римската империя. Обществото приветства възкачването му на трона, защото приема събитието като акт на справедливост след убийството на баща му. Калигула осигурява бонуси за армията, премахва нечестни данъци и освобождава всички несправедливо арестувани. Организира разточителни надбягвания с колесници, гладиаторски борби и представления. Заповядва костите на майка му и братята му да бъдат поставени в гробницата на Август.

Калигула е много висок и блед. Главата му е плешива, но за сметка на това тялото му е силно окосмено, поради което често става обект на присмех. Може би затова императорът обявява за престъпление, наказуемо със смърт, изричането на думата "коза" в негово присъствие.

Няколко месеца след като става император, Калигула се разболява тежко. Дион Касий и Светоний твърдят, че има "мозъчна треска", други смятат, че вероятно е отровен, страда от епилепсия или друго мозъчно заболяване. Императорът се оплаква от безсъние и невроза. Въпреки че се възстановява от болестта, се твърди, че именно тогава полудява. Калигула започва да се държи параноично, неадекватно и враждебно и да убива приближените си или да ги изпраща в изгнание. Екзекутира Тиберий Гемел – негов братовчед и осиновен син. Бабата на Калигула – Антония, е силно огорчена от този инцидент и умира скоро след това. Не е ясно как точно настъпва смъртта й. Някои смятат, че се е самоубила, а други, че е арестувана от Калигула.

Прояви на лудостта на император Калигула

Една от историите разказва, че надзорникът на игрите и боевете със зверове е окован във вериги пред Калигула и остава така дни наред, докато императорът заявява, че се чувства обиден от миризмата на гангрената в мозъка му.

Веднъж, когато няма достатъчно затворници, които да хвърли при тигрите и лъвовете, Калигула заповядва да издърпат няколко от зрителите на арената.

Друг път лудият император решава да обяви и докаже господството си над морето, като построи мост от лодки, дълъг 5 км, през пристанището на Неапол. Той ги прекосява на кон, носейки нагръдника на Александър Велики. По този начин заявява, че подобно на морския бог Нептун (Посейдон), е преминал по водата.

Калигула подарява на коня си Инцитат огърлица със скъпоценни камъни, мраморна конюшня с мебели и слуги и го обявява за жрец на храма си. По-късно дори предлага да го направи сенатор.

Императорът обожава да се глези и облича в скъпи одежди – предпочита коприната, богато украсена със скъпоценни камъни, които носи дори на обувките си. Разтваря перли в оцет, който после изпива, обожава да се търкаля в купчини злато. Освен това е атлет, певец и танцьор.

Калигула създава закон, с който принуждава богатите да му завещават именията си. Тези, които се противят, биват убивани. Ако се окаже, че благородникът не е разполагал с никакви пари, Калигула възкликва: "О, господи, умря напразно!"

Калигула се самообявява за жив Бог. Той заповядва изграждането на мост между двореца и храма на Юпитер (Зевс), за да може да се среща лично с върховния римски бог. Започва да се появява в обществото облечен като различни богове и полубогове като Херкулес (Херакъл), Меркурий (Хермес), Венера (Афродита) и Аполон. Според историческите извори при срещите с политици Калигула се представя за Бог, а в официалните документи държи да се подписва като Юпитер. Императорът заповядва образите на редица статуи на богове в различни храмове да бъдат заменени с неговия.

Сексуалните извращения на император Калигула

Калигула отваря бордей в двореца, където римските метреси, техните дъщери и свободно родени младежи могат да бъдат наети срещу известна сума пари.

Развратният император иска да притежава всяка млада дама, която все още не е била в обятията му. Той дори влиза в кръвосмесителни отношения с трите си сестри. Калигула ги "опитва" и изоставя като нагризани ябълки, а после разказва с подробности за развлеченията си с тях в леглото. Първата му съпруга, Юлия Клавдия, умира млада. През първата година като император Калигула се жени за Ливия Орестия, но само след няколко дни се развеждат. Скоро се отегчава и от третата си съпруга Лолия Паулина. Четвъртата му жена е Милония Цезония, която е по-възрастна от него и преди сватбата вече е бременна. Чувствената и неморална Цезония сякаш е създадена за него. Тя ражда дъщеря – Юлия Друзила, която Калигула смята за свое дете, тъй като е толкова дива, че още като съвсем малка напада и дере с нокти другите деца. Винаги, когато Калигула целува шията на съпругата си или някоя наложница, той й прошепва: "Това прекрасно вратле ще бъде отрязано в момента, в който наредя".

Но Калигула не се ограничава в сексуалните си отношения само с женския пол. Той има такива с актьора пантомим Мнестер, с Валерий Катул и Марк Емилий Лепид. Лепид е съпруг на любимата сестра на Калигула – Друзила. В даден момент Калигула принуждава сестра си да живее с него като жена с мъж, подобно на практиката на египетските фараони. Но когато тя забременява, той дочаква раждането на детето бог – разкъсва корема й и вади нероденото бебе.

Смъртта на император Калигула

Действията на Калигула стават все по-жестоки и извратени и той си спечелва омразата на хората от обкръжението му. В даден момент заявява пред Сената, че напуска Рим и ще се мести в Египет, където ще бъде почитан като жив бог. Касий Херея, префектът на преторианците, съставя план за убийството на Калигула. На 24 януари 41 г. група охранители напада императора след спортно събитие. Калигула е наръган повече от 30 пъти и след смъртта си е погребан в плитък гроб. Твърди се, че именно Херея промушва пръв Калигула. Съпругата и децата на императора също са убити.

След смъртта на Калигула Сенатът налага damnatio memoriae – изтриването на личността му от историята на Рим. Това става чрез бързото заличаване на името му от официални документи и унищожаването на статуите му. Републиката е възстановена. Но гражданите на Рим са ядосани и желаят мъст за убийството на техния император. Чичото на Калигула – Клавдий – става следващия император и бързо нарежда екзекутирането на Херея и на всеки, който има връзка със смъртта на Калигула.

Противоречивата личност на император Калигула оставя ярка диря в римската история и за него ще се пише още много дълго време. Едно е сигурно – определено е имал сериозен психически проблем, който оказва сериозно влияние върху решенията му и начина му на живот.

Статията е част от историята на:

• История на монарсите, управниците и други известни личности, страдали от психически заболявания