Ивицата Газа: Колективният кошмар в едно от най-сложните огнища на напрежение

От 1946г. до 2025г.

Акценти

Ивицата Газа представлява една от най-спорните и сложни геополитически територии в съвременния свят. Малкият крайбрежен регион, разположен между Израел и Египет, който е един от най-гъсто населените в целия свят, е драматичен символ на палестинско-израелския конфликт. Всичко започва и свършва с Газа, казва проф. Жан-Пиер Филю от Института за политически науки в Париж. Ивицата Газа е винаги в центъра на международното внимание заради своя статут, критична хуманитарна ситуация и дори защото територията се превръща за голяма част от своето население в огромен бежански лагер.

Географско разположение

Ивицата Газа заема площ от приблизително 365 квадратни километра по източното крайбрежие на Средиземно море. С дължината си около 40 километра и широчината между 6 и 12 километра тя е една от най-гъсто населените области в света. Според най-новите данни, в нея живеят около 2,3 милиона души, което означава плътност на населението от над 6000 души на квадратен километър.

На север и изток граничи с Израел, на юг и югозапад с Египет, а на запад със Средиземно море.

Тази стратегическа позиция исторически е правила региона важен търговски и културен център, но същевременно и обект на многобройни конфликти.

Историята на Ивицата Газа

Територията, на която е разположена днес Ивицата Газа, има история, датираща от хилядолетия. През различните векове тя попада под властта на няколко империи. Като се започне с египетската, асирийската и вавилонската, мине се през персийската, гръцката и римската и се стигне до османската. В историческия период, когато попада първо под арабска власт, а след това и под управлението на Османската империя, се формира значително арабско – мюсюлманско население, което остава доминиращо и сега.

След Първата световна война и разпадането на Османската империя, територията попада под британски мандат (1920-1948). Характерно за периода е увеличаването на имигрантите евреи в Палестина от една страна, а от друга засилването на напрежението между еврейската и арабската общности.

През 1947 година Организацията на обединените нации (ООН) приема План за разделяне на Палестина (Резолюция 181), който предвижда създаването на еврейска и арабска държава. Според него Ивицата Газа трябва да стане част от арабската палестинска държава. Обаче планът никога не се осъществява поради избухването на арабско-израелската война през 1948 година.

Войната от 1948-а води до поредните промени. Египет поема управлението над Ивицата Газа, но без да я анексира официално. Установява се египетска военна администрация, която действа до 1967 г. Това е времето, в което Ивицата Газа приема стотици хиляди палестински бежанци от войната от 1948-а. Резултатът е, че демографският състав се променя драстично, което създава дългосрочни социални и икономически предизвикателства.

Шестдневната война през 1967 г.

Шестдневната война поставя началото на израелската окупация на Ивицата Газа. По време на нея Израел завзема още Западния бряг, Източен Йерусалим, Синайския полуостров и Голанските възвишения. Периодът на израелската военна окупация продължава до 2005 г.

За тези 38 години Израел изгражда няколко еврейски селища в Ивицата Газа с близо 8500 заселници. Палестинското население продължава да доминира, а икономическите условия се влошават значително. Първата интифада (въстание) в Ивицата Газа срещу израелската окупация е през декември 1987 г. и обхваща цялата палестинска територия.

Интифадата продължава до подписването на споразуменията от Осло през 1993-а.

Споразуменията са основата за мирен процес между израелци и палестинци и според тях Ивицата Газа трябва да стане част от автономна палестинска територия, създава се Палестинска автономна власт, която поема управлението на гражданските въпроси.

Втората интифада е от 2000 г. по време на нея се водят интензивни военни действия. Жертвите от двете страни са значителни.

Краят на израелската окупация

Краят на израелската окупация настъпва през август 2005-а, когато премиерът Ариел Шарон и ръководеното от него израелско правителство предприемат изтегляне от Ивицата Газа. Определят акта като исторически. Евакуират заселниците и премахват създадените еврейски селища. Изтегля се и израелската армия, която обаче запазва контрол над границите, въздушното пространство и морското крайбрежие.

След изтеглянето на Израел политическата ситуация в Ивицата Газа претърпява драматични промени. През 2006 г. парламентарните избори в палестинските територии печели паравоенната групировка „Хамас“(Ислямистко съпротивително движение), обявена за терористична организация от Европейския съюз, САЩ и други страни.

Основната цел на „Хамас“, създадена в края на 80-те години на миналия век, е унищожаването на Израел и създаването на Палестинска държава.

Настъпва период на остро политическо противопоставяне между „Хамас“ и въоръжените формирования на партията на Ясер Арафат „Фатах“. Следват кървави сблъсъци, които приключват през 2007 г., когато „Хамас“ установява пълен контрол над Ивицата Газа. Така на практика палестинското управление се разделя между Ивицата Газа, която е под контрола на „Хамас“ и Западния бряг, контролиран от „Фатах“.

Израел отговаря на завземането на властта от „Хамас“ като въвежда блокада в Ивицата Газа. Това означава ограничаване на движението на хора и стоки през границите, включително горива и медицински принадлежности. Границата с Газа затваря и Египет. Целта на блокадата е отслабването на „Хамас“ и предотвратяването на вноса на оръжие.

На 7 октомври 2023 г. „Хамас“ атакува от Ивицата Газа южните части на Израел. Нападението води до смъртта на 1195 израелци и чужденци и взимането на 251 заложници. Отговорът на Израел е мащабна военна операция в Ивицата Газа.
Конфликтът води до разрушения с безпрецедентни мащаби, хуманитарна криза и значителни жертви.

Продължават опитите на международната общност да се намерят пътища за прекратяване на военните действия, но и за решаване на хуманитарната криза.

Правен статут

Правният статут на Ивицата Газа продължава да бъде един от най-спорните въпроси на международното право. Позициите за правното положение на територията са многобройни. Израел настоява, че територията не е окупирана, а блокадата е оправдана от съображения за националната сигурност и правото на самоотбрана. Палестинските власти смятат Ивицата Газа за окупирана територия и твърдят, че независимо от липсата на военна сила на земята, израелският контрол над въздушното пространство и морското крайбрежие не е нищо друго освен окупация. ООН и агенциите й, Международния съд в Хага и Европейският съюз също определят територията като окупирана.

Икономика, бедност, здравеопазване

Изключителна нестабилност и зависимост от външна помощ – така накратко може да бъде определена икономиката. Блокадата и непрекъснатите военни конфликти нанасят сериозни щети. Не е случайно, че в Ивицата Газа нивата на безработица са от най-високите в света. Над половината от хората живеят под прага на бедността. Значителна част от тях са изцяло зависими от хуманитарна помощ за основните си нужди – вода, храна, медицинско обслужване.

Европейският съюз, САЩ, арабските страни и особено Саудитска Арабия и Катар, ООН и агенциите предоставят значителна хуманитарна помощ, без която животът на хората в Газа е невъзможен. Когато тази помощ не бъде допусната, кризата достига страшни размери.

Едни от най-тежките проблеми, пред които са изправени живеещите в Газа са недохранването, липсата на лекарства и възможности за лечение, на санитарни продукти и на вода. Всичко това води до разпространението на инфекции, като полиомиелит, диария, хепатит, например.

 Безпрецедентни са мащабите на здравната криза, обусловени от постоянната липса на лекарства и медицински консумативи, от не само остарели, но и унищожени медицински съоръжения. Когато към това се добави неустойчивото електрозахранване и спирането на тока в медицинските заведения, но и липсата на медицински персонал на всички нива, става ясно защо кризата е страшна. И защо в 21 век се говори за възможност за оцеляване. От 564-те здравни пункта в Газа частично функционират едва половината.

Децата като изкупителни жертви

Най-тежко са засегнати децата. Те не само гладуват, а често и умират от недохранване. Над 2700 деца под пет годинки са с остро недохранване през май 2025-а. Това е три пъти повече в сравнение с броя на недохранените деца през февруари. От януари до края на май са диагностицирани над 16 500 деца под 5 години с остро недохранване, които трябва да бъдат лекувани.

Комбинацията между недохранване и различни болести, които не могат да бъдат лекувани, защото липсват медикаменти, е смъртоносна. Още по-жестоко е, че децата в Ивицата Газа са изложени на огромен риск от смърт и наранявания в резултат на бойните действия. През 2024-а УНИЦЕФ разпространи информация, според която над 1000 деца остават без един или два крака, а повечето от операциите се извършват без упойка, защото такава липса.

Картината е страшна. Въпреки че полага усилия да подпомогне постигането на мир, светът продължава да бъде наблюдател на страданията на малки и големи, които са гладни, болни, обезверени, съсипани и лишени от стимул за живот.

„Три поколения са отраснали в тази оформена от историята ивица. Почерненото поколение, живяло в периода 1947 – 1967 г. подготвя пътя на смачканото поколение от 1967- 1987 г. и е последвано от поколението на интифадите в периода 1967 – 2007 г. В Газа, както и другаде в Палестина, пътищата за излизане от този колективен кошмар са лесни и известни. И могат да се заключат в един стойностен триптих – отваряне на територията, развитие и разоръжаване“, пише през април 2012 г. проф. Жан-Пиер Филю.

Уви, нищо от това все още не се случва. Но колективният кошмар продължава, продължават военните действия, разрушенията, болестите, глада и смъртта.