История на тероризма: от зараждането му във Франция до 11 септември 2001 г.

От 1793г. до 2001г.

Историята на тероризма вероятно може да се проследи назад до първите въжделения на хората да използват насилие, за да постигнат дадена политическа цел или да се доберат до властта. Сикариите например са еврейско движение, което през I в. пр. н. е. убива враговете си и колаборационисти в своите кампании за отхвърляне на римската власт в Юдея.

Т. нар. Хашхашин (Hashhashin, откъдето произлиза английската дума assassin, означаваща убиец, терорист) е тайна мюсюлманска религиозна секта, която действа на територията на днешните държави Иран и Сирия между XI и XIII в.

Драматичните им екзекуции на политически фигури от династията на Абасидите и селджуките ужасяват съвременниците им.

Разбира се тези две течения, макар и упражняващи насилие, не могат да бъдат определени като терористични в съвременния смисъл на думата. Тероризмът се смята за съвременен феномен или поне част от новата и най-нова история на света. Характерните му черти произлизат от международната система народ-държава и успехът му зависи до голяма степен от масмедиите, които внушават страх и ужас в обществото.

1793 г.: Произход на съвременния тероризъм

Думата „тероризъм“ произхожда от Якобинската диктатура, наложена от Максимилиан Робеспиер през 1793 г. след финала на Френската революция. Робеспиер, един от 12-те управници на новата държава, нарежда убийството на враговете на революцията и установява диктаторски режим, за да стабилизира държавата. Той оправдава методите си като необходими за трансформацията на монархията в либерална демократична система. Но методите, които той използва далеч не могат да се определят като „демократични“.

„Подчини с терор враговете на свободата и ще бъдеш прав като основателите на Републиката.“ Максимилиан Робеспиер

Политиката на Робеспиер полага основата на съвременния тероризъм и идеологията на терористите, които вярват, че насилието е оправдано, когато става въпрос за възвишена цел и постигането на по-добра политическа система. През XIX в например движението Народна воля се опитва да сложи край на царското управление в Русия.

Но определянето на тероризма като държавен акт се размива с времето, паралелно с налагането на идеята, че атаката срещу съществуващата политическа система често е много по-оправдана.

50-те години на XX в.: възходът на недържавния тероризъм

Зараждането и възходът на партизанските движения през втората половина на XX в. се дължи на няколко фактора. Един от основните е разцветът на етническия национализъм (на потиснати народи като ирландците и баските например), антиколониалните настроения в обширните британски, френски и други територии и нови идеологии като комунизма.

Представители на Ирландската републиканска армия

Терористични групировки с националистическа идеология се формират във всяка част на света. Например Ирландската републиканска армия израства от стремежа на ирландските католици да създадат независима република и да се отделят от Великобритания.

По подобен начин кюрдите, етническа и лингвистична група от хора, пръснати днес в Турция, Сирия, Иран и Ирак, искат политическа автономия още от началото на XX в. Кюрдската работническа партия е основана през 70-те години и използва терористични методи за постигане на заветната си цел – независима кюрдска държава. Подобен пример може да дадем и с Шри Ланка, където Тигри за освобождението на Тамил Илам е движение на малцинството тамил. В битката си за независимост те използват бомби и други летални тактики срещу сингалското правителство.

70-те години на XX в.: тероризмът става международен

Международният тероризъм се превръща в сериозен проблем в края на 60-те години, когато отвличането на самолети се превръща в предпочитана тактика на бунтовниците.

През 1968 г. Народният фронт за освобождение на Палестина отвлича самолет на авиокомпанията EL Al. Двадесет години по-късно свалянето на полета на американската компания Pan Am над Локърби, Шотландия, шокира света.

Тази епоха оформя съвременния смисъл на думата тероризъм като показен символичен акт на насилие, извършен от организирани групировки със специфични политически цели.

Кървавите събития на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г. са политически обосновани. Черният септември, палестинска групировка, отвлича и убива израелски атлети, докато се подготвят за състезанията. Политическата цел на организацията е да се споразумее за освобождаването на палестински затворници. Те използват зрелищна тактика, за да привлекат международното внимание към националната им кауза.

Израелските атлети на церемонията по откриването на Олимпийските игри Мюнхен, 1972 г.

Събитията в Мюнхен променят радикално тактиката на САЩ за справяне с тероризма: в политическия речник на Вашингтон влизат термините контратероризъм и международен тероризъм.

Терористите също така се облагодетелстват от черния пазар на произвежданите в бившите съветски републики (както и в България) леки оръжия като автомата АК-47, създадени в навечерието на разпадането на Съветския съюз. Повечето терористични групировки оправдават насилието с дълбоката вяра в справедливостта на тяхната кауза.

В този период се заражда и тероризмът в САЩ. Групировката Weathermen e основана от насилствената групировка, Студенти за демократично общество. Те прибягват към употребата на насилие и превключват от бунтове към залагането на бомби в израз на протест срещу военната намеса на САЩ във Виетнам.

90-те години: Религиозният тероризъм и отвъд

Религиозният тероризъм се смята за една от най-жестоките и опасни форми на тероризма днес. Групировки, които оправдават насилието, което упражняват, със словата в Корана и желанието на Бог – като Ал-Кайда, Хамас, Хизбула, ИДИЛ – изникват първи в ума. Но християнството, юдаизмът, индуизмът и други не толкова разпространени религии също дават на света различни форми на екстремизъм.

Горящите кули близнаци на Световния търговски център, Ню Йорк, 11 септември 2001 г.

Вълната от мащабни терористични актове започва с ужасяващия акт от 11 септември 2001 г. За съжаление, през последните няколко години във връзка с войната в Сирия, дейността на ИДИЛ и бежанската криза, Европа също често е театрална сцена на подобни събития – като атентата в Батаклан или на летището Орли, на Брюкселското летище Завентем и т. н.

Много често религиозните слова и мотиви са само оправдание за кървавите терористични актове, чиито организатори просто внимават накъде духа вятърът и как могат да употребят обстоятелствата и наболелите проблеми в обществото в своя полза.

по статията работи: Величка Мартинова