Игла, използвана във ваксинацията срещу вариола от 1968г.

От 1965г.

В края на 60-те и началото на 70-те години на 20-ти век вариолата "върлувала" с пълна сила по целия свят. Тя била смъртоносно и силно заразно заболяване, което всяка година отнемало живота на повече от два милиона души. Станало ясно, че трябва спешно да се намери решение на този глобален проблем и много специалисти се ангажирали с въпросната задача.

Немалък принос за "елиминирането" на едрата шарка безспорно имал американският лекар Уилям Фейджи. Фейджи станал известен с това, успял да разработи ефективна стратегия за борба с болестта. Топ приоритет в нея била навременната и бърза ваксинация срещу вариола на голям брой хора, която трябвало да се осъществи в малък период от време.

През разглеждания период обаче, въпросната процедура съвсем не можела да се нарече "скоростна". Тя включвала многократно инжектиране на животоспасяващия препарат (с голям брой пробождания) в ръката на пациента - процес, който, макар и ефективен, бил доста болезнен и отнемал ценно време.

За щастие, през 1965г. един микробиолог на име Бенджамин Рубин намерил уникално разрешение на ситуацията. Той създал нов модел игла, която променила цялостната методология на ваксинирането.

Ето какво направил интелигентният мъж: той изпилил края на иглата на шевна машина, което "отворило" ухото й, а това, от своя страна, довело до раздвояването й (тя се превърнала в нещо-като-малка-вилица).

Рубин открил със задоволство, че въпросното приспособление може да "побере" между двете си секции достатъчно ваксинален материал, така че имунизацията да се осъществи с доста по-малко от преди пробождания. Появата (и активното използване на изобретението на Бенджамин от 1968г. нататък) дало възможност на специалистите много по-бързо да ваксинират пациентите си, което било от изключителна важност за "укротяване" на вариолата в световен мащаб.

В крайна сметка, през 1980г. Световната здравна асамблея обявила, че коварното заболявания е окончателно "победено". А изобретението на Рубин със сигурност има голям принос в осъществяването на тази мисия.

Статията е част от историята на: