„Изолаторът“ - едно от най-странните изобретения на 20-ти век

В началото на 20-ти век работниците от индустриалните заводи започват да сформират синдикати, чрез които да търсят своите права. Този глобален феномен води до множество икономически и политически промени, които влияят на света и до днес. Един от по-малко влиятелните, но все пак важни аспекти от работническите стачки е намаляването на продължителността работния ден.

За пръв път продължителността на смените в заводите става 8 часа през 1914-та година. Това се случва в предприятието на небезизвестния американски предприемач Хенри Форд. Той решава да намали работното време на своите служители и да види как това ще се отрази на тяхната продуктивност. Оказва се, че реформата повишава производителността на заводите, тъй като работниците вътре са отпочинали и по-мотивирани.

След като дългите смени от 10 до 16 часа остават в историята, предприемачите започват да търсят похвати, с които да увеличат продуктивността на своите служители. Някои се опитват да сплотят колектива, други - да стимулират голямата производителност с бонуси. Една част от по-авангардните бизнесмени се съсредоточават върху методи за повишаване на концентрацията на работниците си. Именно такава е целта на изобретението, наречено „Изолатор“.

Странният уред е дело на Хюго Гернсбах. Той е роден в Люксембург, но работи и твори в САЩ. През годините непрекъснато сменя поприщата си - учен, писател, изобретател и т.н. Един от най-големите проблеми на Гернсбах е неговата склонност да се разконцентрира постоянно докато твори. Именно затова той създава „изолатора“ - шлем за повишаване на вниманието у работниците.

Зловещото на вид устройство е базирано на външния вид на противогаза, съчетан със сапьорски шлем. Когато изобретението се постави върху главата, то спира около 95% от заобикалящия шум. Освен че ограничава слуха, „изолаторът“ ограничава и зрението на носещия го човек. За целта визьорите на шлема са почти напълно затъмнени. Единствените прозрачни стъкла са две малки хоризонтални ленти в долната част на визьорите. Това позволява на работника да гледа към бюрото си, но да не вижда нищо друго, което може да го разсея.

Тъй като в лишената от шум тъмна среда на шлема човек може лесно да се унесе в дрямка, Хюго Гернсбах вгражда в изобретението си вентилационна система, която не само позволява на дъха на носителя да излиза навън, но и обогатява кислородната среда в маската. Това става чрез кислородна бутилка, която изпуска малки части от съдържанието си в уреда. Така работникът не само стои буден, но и получава високо количество кислород към мозъка, което стимулира допълнително неговата продуктивност.

Съдейки по вида на уреда, ние лесно можем да си представим защо „изолаторът“ не става особено популярен. Устройството е прекалено тежко и натрапчиво, за да повиши реално концентрацията на носещия го служител. Хюго Гернсбах обаче не се отказва от кариерата си на изобретател и до края на живота си патентова около 60 други предмета, чиято функция е да подобряват и улесняват ежедневието на средностатистическия човек.

В миналото един от най-популярните методи за повишаване на концентрацията в сферата на работата с документи е писането в изправено положение. По подобен начин са творили множество знаменити писатели, между които Сьорен Киркегор, Чарлз Дикенс и Вирджиния Улф, както и британският политик Уинстън Чърчил. Този похват е познат още от 18-ти век. Френският медик Теодор Трончин дори създава специално пригодено за целта бюро, което дълго време се използва като лечебен уред за някои болести.

Редактор: Георги Динев