Изолиране и проучване на ролята на фолиевата киселина от Робърт Стокстад от 1943г.

От 1943г.

Робърт Стокстад е роден през март 1913 година в Китай, където по това време родителите му са лутерански мисионери. Задругата се завръща в Минеаполис (САЩ), когато Боб е само на четири години. През 1921 година семейството се премества в Петалума (Калифорния), за да започне отглеждането на домашни птици във ферма. Американецът получава бакалавърската си степен в областта на земеделието от Калифорнийския университет в Бъркли през 1934 година. Там мъжът осъществява и следдипломна си работа, свързана с храненето на домашните птици, под ръководството на покойния професор Херман Дж. Алмкуист.

Стокстад се връща в Петалума и стартира професионалния си път в компанията "Western Condensing", специализирана в производството на казеин и други млечни продукти, употребявани като добавки в птицевъдни хранителни режими. Първоначално, в работата си Боб се концентрира основно върху нуждата от рибофлавин за нормалното развитие на крилатите. През 1938 година той демонстрира, че маята в режима на птиците осигурява растежен фактор, който ученият кръщава "фактор U". Припомняме ви, че ролята на маята като ценен нутриент за здравето на хората се доказва още през 1932 г. от Луси Уилс. В Индия Луси изследва значението на продукта в предотвратяването на анемия при бременност. През 1940 година Стокстад заминава в Калифорнийския технологичен институт, за да се профилира в използването на микробиологични анализи на растежните фактори – техника, въведена за пръв път от специалиста Есмонд Е. Шел. В експериментите си Шел описва специфичен фактор на растежа, който той нарича фолиева киселина (витамин B9), заради сериозното му присъствие най-вече в зеленолистните растения ("folium" - "листо" на лат.ез.). Боб продължава проучването на установения от Шел фактор, който, по щастливо стечение на обстоятелствата, се оказва гореспоменатият "фактор U". Своите проучвания Стокстад осъществява едновременно в лабораториите на американските организации "Caltech" и "Lederle" в Пърл Ривър, Ню Йорк, където се установява през 1941 година.

През 1943 година американският специалист най-накрая успява да изолира фолиевата киселина, а впоследствие работи със свои колеги, за да изучи в детайли химичния й характер. Все пак, количеството витамин B9, получавано от дрожди, се оказва твърде недостатъчно за следващи амбициозни научни начинания. Висококвалифицираните кадри в химичната организация "Lederle" обаче успяват да открият специфичен микроорганизъм за производство на достатъчно количество "ферментирала фолиева киселина" (птероилглутаминовата киселина). Това постижение позволява на Роб да стартира мащабни проучвания върху структурата на молекулата и начина, по който се свързват в нея различните й компоненти. Финалната констатация от експериментите е, че молекулата на фолиевата киселина съдържа птеридиново ядро, пара-аминобензоена и глутаминова киселина. По-късно, други специалисти в "Lederle" и в фармацевтичната компания "Парк Дейвис" са способни да синтезират новия витамин. Хванал вълната на инерцията и, за да допълни "колекцията" си, Стокстад изолира още два подобни фактора на растежа. Тези съединения, които впоследствие също намират своите синтетични версии в лабораториите на "Lederle", са наречени "тиоктова киселина" (липоева киселина) и "биоптерин" и играят важна роля в обмяната на веществата.

През 1963 година ученият се завръща в Бъркли, за да се присъедини към преподавателския колектив на Катедрата по науките по храненето. Американецът създава сериозна група от изследователи, които се захващат да изучават метаболитните функции на фолиевата киселина – противоречива тема, която към разглеждания период вълнува представителите на научните кръгове от цял свят. Оказва се, че когато се прилага на пациенти със злокачествена анемия, фолиевата киселина е ефективна за възстановяването на нормалния профил на кръвното налягане, но, че неврологичните увреждания, свързани със състоянието, продължават да се влошават, както третирани, така и при нелекувани пациенти. Инжектирането на витамин B12 обаче коригира и двата проблема. Съвсем очаквано в този ред на мисли, употребата на добавки с фолиева киселина се оспорва от Американската администрация на храните и лекарствата. Екипът на Стокстад внимателно изследва биохимичните връзки между функционирането на двата витамина и доказва, че недостигът на В-12 индуцира вторична фолатна недостатъчност. И още: фолиевата киселина може да повлияе положително в лечението на анемия, независимо от това кой от двата витамина е дефицитен, но тя не оказва ефект върху други симптоми, наблюдавани при липса на В12.

В крайна сметка, няма две мнения по въпроса, че проучванията на Робърт Стокстад върху фолиевата киселина се оказват изключително важни и поставят база за по-нататъшно натрупване на научна информация по темата.

По статията работи: Красимира Костадинова

Снимки: lib.berkeley.edu