Откритията на Луси Уилс, свързани с ролята на фолиевата киселина в лекуването и предотвратяването на анемията по време на бременност

От 1915г.

Луси Уилс е водещ английски хематолог от миналия век. През 20-те и 30-те години в Индия дамата осъществява изключително ползотворно проучване върху т. нар. макроцитна анемия по време на бременност. Наблюденията й довеждат до откриването на специфичен хранителен агент в състава на маята, който едновременно лекува и предотвратява въпросното здравословно нарушение. Уточняваме, че макроцитната анемия се характеризира с повишаване на червените кръвни клетки и се смята за животозастрашаваща. Жените в неравностойно положение в тропическите региони с неадекватен хранителен режим са най-податливи да развият състоянието. Впоследствие се оказва се, че хранителният фактор, открит от Луси (поради който той често се нарича "Уилс фактор"), е добре проученият вече в наши дни фолат или естествената форма на фолиевата киселина /витамин B9/. В този ред на мисли, няма да е прекалено, ако кажем, че изследванията на англичанката прокарват пътя към по-нататъшното изолиране на фолиевата киселина и получаването на нейната синтетична версия през 40-те години на 20-ти век.

През 1915 година Луси Уилс е приета в Лондонско медицинско училище за жени, което по същото време вече е част от Лондонския университет. Припомняме ви, че училището е основано през далечната 1874 година и е първата медицинска учебна институция във Великобритания, създадена да подготвя за медици представителки от нежния пол. През 1920 година, на 32-годишна възраст, Луси се сдобива с необходимата й квалификация да практикува лекарската професия – с научни степени, придобити както от Лондонския университет, така и от Кралския колеж на лекарите в Лондон.

През 1928-ма в Индия лекарката стартира своите проучвания върху макроцитната анемия. Британката веднага забелязва, че здравословният проблем, при това – в тежки негови проявления, е широко разпространен сред индийки с по-нисък социално-икономически статус, особено при работещите в текстилната индустрия. Луси открива тясна корелация между хранителните навици на дамите от различните класи в Мумбай и вероятността те да развият анемия, докато износват децата си. Докторката установява още, че бедните мюсюлманки са тези, които се хранят най-зле и са най-изложени на риск от това да станат анемични, докато са бременни. По това време много медици приемат наблюдаваното нарушение за "злокачествена анемия, възникнала през бременността". Все пак, Уилс демонстрира, че става дума за различна форма на анемия, тъй като тук пациентите, например, не страдат от ахлорхидрия /невъзможност за производство на стомашни киселини/, както е при злокачествената анемия. Освен това, третирането на болните с чернодробни екстракти, с цел справяне с евентуален дефицит на витамин В12, не довежда до желаните резултати. Това дава основание на англичанката да предположи, че проблемът не трябва да се търси в недостига на В12, а в липсата на някакъв друг хранителен фактор. Този т. нар. агент преживява известен период "анонимност", когато се "подвизава" с названието "фактор на Уилс", а, както споменахме и по-горе, през 40-те години окончателно е разкрит. Установено е, че липсващият елемент в диетата на бременните е т. нар. фолат - естествената форма на витамин B9.

Луси Уилс решава да проучи възможни хранителни комбинации за лечение на болестта. За целта, на родна почва тя изучава ефектите от прилагането на специфична диета на плъхове албиноси с макроцитна анемия. Подлагайки ги първоначално на хранителния режим на мюсюлманките от Мумбай, гризачите стават анемични, а бременните измежду тях – умират преди да родят. С добавянето на мая към диетата им обаче рискът от развиване на болестта се предотвратява. Лекарката повтаря експеримента също и с маймуни.

Когато се завръща в Индия, Уилс опитва да лекува пациентките си с екстракти от мая – получава се! Въпрос на време е някой след нея да се опита да създаде синтетичната версия на фолиевата киселина, но, така или иначе, успехът на британката е повече от значим. Отдадена на работата и пациентите си, тя никога не се омъжва и не създава семейство, но името й заема важно място в британската история.

Видео

По статията работи: Красимира Костадинова