Изследване за употребата на аспирин срещу тромбози от 1990 година

От 1990г.

Доскоро терапията с противосъсирващи средства се считала за единствено успешната профилактика на дълбоките венозни тромбози и белодробните емболии. Ацетилсалициловата киселина (АСК) се считала за далеч не толкова ефективна и затова била избягвана като неподходяща. Едва в последно време това мнение било преразгледано: един средностойностен анализ на 51 изследвания на около 8000 пациента показало именно, че  АСК снижавала появата на дълбоките венозни тромбози с 30 до 40% и намалявала риска от белодробни емболии дори с 60-70 %.

Една важна област на приложение на АСК е постоперативната профилактика на  тромбозите. По време на пълната наркоза при хирургични интервенции и поради последващото залежаване кръвообращението се забавяло и водело със себе си опасността от дълбока венозна тромбоза – преди всичко при пациенти, които принципно имали повишен риск от тромбози, най-често хора с венозни оплаквания или жени, приемащи редовно противозачатъчни средства.

В началото на 1990 година се гледало със скептицизъм на приложението на инхибиторите на тромбоцитната функция като АСК за профилактика на постоперативните дълбоки венозни тромбози и белодробни емболии, дори в края на 90-те години на 20 век в Германия се назначавали предимно противосъсирващи (хепарин) за профилактика на постоперативните тромбози.  Средностатистически обаче многобройните резултати от изследвания показвали, че АСК можело да се приложи при тези проблеми с кръвоносните съдове достатъчно ефективно. Един метаанализ на Antiplatelet Trialists Collaboration, който включвал 80 отделни изследвания на около 10 000 пациенти показал, че 3-седмично приложение на инхибитори на тромбоцитното слепване като АСК след операция значително намалявало честотата на постоперативните дълбоки тромбози и белодробните емболии. Някои изследвания показвали, че комбинация на АСК с ниски дози хепарин можела да намали още повече  постоперативния риск от тромбози.

Ацетилсалициловата киселина при диабетно болните

Професор д-р Карло Патроно, който е работил в  университета в Чиети (Италия) е измерил тромбоксановите отпадни продукти в урината на 50 диабетици и 32 здрави хора за контрол. Тридесет и седем от петдесетте диабетици имали изразено по-висока концентрация в урината в сравнение със здравите лица, участвали в опита.

Това обяснява защо диабетиците са по-застрашени от атеросклероза, инфаркт или инсулт. Съдовите увреждания на капилярите на капилярите също са причинени от повишена активност на тромбоцитите.

Това означава, че диабетът е нещо повече от нарушение на инсулиновата обмяна, както се е считало и по-рано. Функцията на тромбоцитите при това заболяване също е трайно увредена. У диабетиците са открити „гигантски” тромбоцити, които имат къс живот и произвеждат повече тромбоксан от нормалните тромбоцити. Вероятно това се дължи на увреденото тромбоцитообразуване в костния мозък. Диабетиците от двата типа страдат от подобно нарушение на тромбоцитната функция.

Лесно е за досещане, че ацетилсалициловата киселина, която притежава потискащо тромбоцитната функция действие, може да действа тук нормализиращо. В действителност клиничните изследвания при диабетиците са постигнали немалки успехи. Въпреки това диабетната профилактика с ацетилсалицилова киселина не била повсеместно наложена.

Карло Патроно е установил, че изхвърлянето с урината на разпадни продукти от тромбоксана при диабетици може да се намали с до 80 % чрез приемане на нискодозирана ацетилсалицилова киселина (7 дни по 50 мг). Това означавало, че реактивните тромбоцити биха могли да бъдат потиснати от действието на ацетилсалициловата киселина (АСК). Натрупаният опит на доктор Патроно го убедил, че рискът от тромбози при диабетиците можел да бъде намален чрез продължителна терапия с ниски дози АСК (50 мг дневно).

Малкото изследвания, проведени досега при диабетици, недвусмислено сочат, че е напълно обосновано да се провежда профилактика на диабетичните съдови увреждания с ацетилсалицилова киселина. Най-вероятно по този начин биха се преодолели не само уврежданията на големите съдове, а и болестните  изменения на капилярите и на причинените от тях очни  и бъбречни увреждания, ако това стане в ранен стадий.

Ацетилсалициловата киселина при диабетна ангиопатия

В Англия през 1989 година било проведено мултицентровото рандомизирано контролирано проучване, касаещо диабетната ангиопатия, която била третирана с аспирин и дипиридамол. То било наречено DAMAD (Dipyridamole, Aspirin, Microangiopathy of Diabetes).
При диабетиците с признаци на ретинопатия са се развили по-малко и по-леки микроаневризми или поне тяхното прогресиране е било забавено, ако те приемат АСК самостоятелно или в комбинация с дипиридамол. Дозите са били сравнително високи – (3 пъти на ден по 330 мг АСК дневно. В напредналите стадии на ретинопатияобаче не било постигнато подобрение.

Същите резултати са били потвърдени от друго американско изследване, наречено ETDRS (Early Treatment of Diabetic Retinopathy Study), в което са участвали главно пациенти с напреднала ретинопатия. При тях офталмологичната находка не се подобрила след терапията с АСК.

Статията е част от историята на:

• История на Аспирина