Източници, обръщащи внимание на терапевтичните свойства на куркумата от 20-ти век

от 25 апр 2016г., обновено на 27 юли 2018г.

От 1926г.

Странно или не, европейските билкари не обърнали почти никакво внимание на така прехвалената в източните култури куркума (Curcuma longa) чак до втората половина на 20-ти век. Всъщност, в продължение на немалко време джинджифилът и неговите лечебни свойства, както и няколко други по-популярни растения, били на дневен ред и жълтата "познайница" така и не успяла да се пребори със сериозната конкуренция.

През 13-ти век венецианският търговец, пътешественик и изследовател Марко Поло само споменал в своите дневници, че растението било известно с наименованието "индийски шафран" и се използвало на Стария континент най-вече като багрилно средство. Няколко средновековни лечители също се опитали да предизвикат отношение към Curcuma longa, но без никакъв успех. И така… чак до началото на 20-ти век.

Тогава, макар и все още твърде оскъдни, започнали да се появяват първите писмени сведения за огромния лечебен потенциал на златната подправка. В своята книга за билки "A Modern Herbal" британката Мод Грийв предоставила на читателите подробно ботаническо описание на куркумата и ги запознала с нейния химичен състав. Грийв споменала, че в миналото Curcuma longa се използвала като лек срещу някои заболявания, включително и срещу жълтеница. Все пак, дамата не била щедра на комплименти по отношение на куркумата и не сметнала за необходимо да се занимава подробно с нейния здравословен профил.

Интересът към билката обаче продължавал да расте, увеличили се и нейните почитатели. Американският лекар Даниел Моурей публикувал в книгата си "Next Generation Herbal Medicine" резултатите от сериозни изследвания, проведени в Германия през 20-те години на 20-ти век. През 1926г. германските специалисти обърнали специално внимание и на етеричното масло от куркума. Станало ясно, че куркуминът, съдържат се в златната подправка (както и някои други вещества в нея, най-вече – флавоноиди), повлияват благоприятно функцията на жлъчката. Оказало се, че "жълтурката" е добре дошла новина и за черния дроб, чиято дейност подпомагала и поддържала в добра форма.

Експериментите в Германия показали, че Curcuma longa успешно предотвратявала и нерегламентирана флуктуация в нивата на серумен холестерол след ядене. Проучванията, за които писал Моурей, били само началото на серия от мащабни експерименти, свързани с ролята на куркумата в поддържането на здравето.

И ако до средата на 20-ти век, билката била тенденциозно пренебрегвана като лек срещу различни заболявания, много скоро тя заслужено щяла да попадне в списъка със суперхрани.

Статията е част от историята на: