Източници, свидетелстващи за медицинската употреба на бъза сред американските индианци

от 30 май 2016г.

От 1883г.

Известно е, че бъзът активно е присъствал в лечебните практики на много американски индиански племена. Свидетелства за употребата му в медицината на тези народи можем да открием в немалък брой сборници и наръчници. Въпросните писмени документи най-често били дело на заселници на Новия свят или просто пътешественици, получили възможността да се докоснат до бита и културата на местното население.

В повечето от тези творби изрично се посочва, че кората и цветовете на "летния познайник" притежават диуретично и слабително действие. И още: във въпросните сведения подробно се описва и свойството на растението да предизвиква повръщане (заради тази негова "черта" здравословната му ефективност нерядко била поставяна под въпрос).

По повод последната характеристика на своеобразната билка, американецът Дж. А. Лайтол коментира в собствения си медицински наръчник от 1883г., че, за да има здравна полза, бъзът трябва да се използва в точните количества. Лайтол е категоричен в изказването си: "В големи дози той ще предизвика повръщане, в малки – ще изиграе роля на очистително. Всеки, който се съмнява в полезността му, може да се убеди в нея, когато опита действието му върху собственото си тяло. Ние научаваме за позитивните ефекти на бъза, пробвайки го сами – в различни дози. Самият аз говоря от собствения си опит, не от книгите, които съм чел". ("The Indian Household Medicine Guide", J. I. Lighthall, 1883г.)

В книгата си американецът обръща специално внимание върху употребите на бъза в медицинската практика на някои американски индиански племена. Най-често тези общества използвали "летния лечител" под формата на чай (приготвен от цветовете) като средство, предизвикващо изпотяване. Студеният чай пък бил "натоварен" с друга мисия и имал по-скоро диуретичен ефект. "Ако една супена лъжица чай от кората на бъз се приема на три-четири глътки на всеки няколко минути, това ще предизвика повръщане", обяснява авторът на наръчника.

Вътре се посочва още, че представителите на северноамериканското индианско племе мохеган ("Mohegans") използвали бъзов чай, за да облекчават дискомфорта, който изпитват бебетата при така мъчителните за тях колики.

Членовете на племето меномини ("Menomini"), населяващо региона на Уисконсин, "спретвали" напитка от сушени листа на бъз, с която течност борели висока температура. В индианската общност хума ("Houma"), населяваща Луизиана, при възпаления от различно естество се прилагало измиване на тялото с варена в продължение на известно време кора от растението. Хората от племето мескуакис ("Meskwakis") пък използвали специална отвара от билката, за да предизвикат отхрачване, срещу главоболие и с цел подпомагане на родилния процес. Индианците от чоктау ("Choctaw") стривали листа от бъз, смесвали ги със сол и ги поставяли на челото също при болка в главата.

Тази широка употреба на растението сред индианското американско население съвсем естествено и неусетно увеличила славата му на територията на Новия свят и впоследствие то се превърнало във важен елемент от домашната аптечка на много американски семейства.

Статията е част от историята на: