Изясняване на функциите на витамин А

От 1930г.

Историята на витамините  ни "разкрива", че  през 1913 година се е случило събитие от изключителна важност - химикът Елмър Маккълам съвместно със своята колежка Марджерит Дейвис успели да синтезират мастноразтворимо вещество, чиито свойства стимулирали растежа, което впоследствие било наречено витамин А. Интересът към новооткрития витамин (другото му име е ретинол) не отшумял. Напротив, мечтата на медиците била да научат какви са свойствата на тази хранителна добавка.

За съжаление трябвало да мине доста време преди тази мечта да се превърне в реалност. Великото събитие се случило през 1930та година, когато медикът д-р Керър и неговият екип успели да изяснят каква е химичната структура на ретинола и каротина. По-късно той и неговият екип доказали, че ензимното превръщане на β-каротин до ретинол в организма се осъществява в чревната лигавица на животните и хората. Определило се и какъв е препоръчителният дневен прием на β-каротин и ретинол при животните и хората.

Едва през 1947 година изследователски екип, ръководен от д-р Ислър успял да извърши цялостен синтез на ретинол. Ранните изследвания, касаещи функцията на ретинола се извършвали благодарение на опитни животни, които били хранени по специална диета, лишена от β-каротин или ретинол. Изследването на Ислър било доста любопитно и поучително, тъй като то доказало важността на витамин А за три основни функции в човешкия организъм. За да постигне целите си, лекарят използвал току-що отбити мишлета.

И така, малките животинчета започнали да се хранят с вещества, бедни на витамин А. Вследствие на хранителната диета техните чернодробни запаси (натрупани при кърменето) от ретинилови естери се изчерпвали за около 4 седмици, а растежът им се забавял около седмица по-късно. След това мишлетата започвали да страдат от нощна слепота, наблюдавали се лезии по повърхността на роговиците им. За 6 седмици телесното тегло на гризачите рязко намалявало, по роговиците се наблюдавали язви, а животинчетата умирали.

Този хранителен експеримент показал на лекарите кои са трите най-важни физиологични функции, за които витамин А в нашия организъм е отговорен: той осигурява добро зрение, отговаря за епителната диференциация (например тази в роговицата на окото), отговаря за нормалния растеж.

Периодът от 1950-та до 1960-та година също се оказал съществен за историята, разказваща за употребата на витамин А в медицината. В този момент доктор Дж. Олсън обяснил какво е естеството на метаболизма на витамин А в телата ни, не закъсняло и изясняването на значението на неговите транспортни протеини (като например това на ретинол-свързващия протеин и вътреклетъчните свързващи протеини).

Други двама лекари - Р. Норум и Р. Бломхов установили основните факти, касаещи механизмите на усвояването и съхранението на ретинол в черния дроб на хората.

През 1970-те и 1980-те години, италианският медик У. Сафиноти дал гласност на откритието си, касаещо антиканцерогенното действие на витамин А, което впоследствие се превърнало в повод за доста спорове. При опити с животни, ретинолът и особено неговият метаболит - ретиноевата киселина безспорно антиканцерогенното си действие. За съжаление, при опити с пациенти тези вещества не показали обещаващи резултати.

Новата ера на изследванията, касаещи действието на витамин А, започнала през 1987 г., когато П. Шамбон в Страсбург (Франция) и Р. М. Еванс в Сан Диего (САЩ) едновременно открили рецепторите на ретиноловата киселина в клетъчните ядра. По този начин, медиците вече можели да обяснят на молекулярно ниво на много от метаболитните функции на витамин А, касаещи ембрионалното развитие, диференциацията и растежа.
 

Статията е част от историята на:

• История на витамините