Инвалидната количка и нейната история от древността до наши дни

Инвалидната количка е незаменимо средство за придвижване за хора, които имат дълготрайни увреждания или хронични заболявания. Никой не може да каже кога се е появила като изобретение, но е факт, че каменни надписи от Древен Китай и Гърция подсказват за съществуването й в ранните векове след Христа. С годините инвалидната количка променя външния си вид благодарение на технологичния напредък и изобретателността на много хора.

• Първообрази на инвалидните колички
• Поява на механичните модели
• Колички за баня
• Промени в името на удобството и практичността
• Разработване на инвалидни колички за спортисти
• Първите електрически колички

Първообрази на инвалидните колички

Каменни надписи и изображения от Древна Гърция и Китай подсказват, че столове на колела са били използвани за транспортиране на хора поне от 6 в. сл.Хр. През Средновековието в Европа хората, които са трудно подвижни, са придвижвани в ръчни колички. Количките на Стария континент навлизат така да се каже през 13 в. и са използвани за превозване на различни материали и продукти.

Един от най-добре описаните ранни примери за инвалидна количка идва от Испания, където през 1595 г. е изработена за Филип II. Той страда в последните си години от тежка подагра и изпитва затруднения да се придвижва сам. Количката е създадена като за крал - с плюшена тапицерия, четири малки колелца и опори за ръцете и краката. Властта и богатството на Филип му позволяват да се облагодетелства от най-добрите помощни технологии по това време. Но много малко хора са можели да си позволят подобни помощни средства.

Поява на механичните модели

Ранните инвалидни колички дават възможност на хората с увреждания да излизат извън своя дом, но са зависими от други хора, които трябва да ги бутат. Напредъкът идва с подобренията на Стефан Фарфлер, който през 1655 г. използва своя опит като часовникар и изработва стол шаси на три колела, движещ се чрез завъртане на дръжки, прикрепени към предното колело с предавка, свързана със система от манивели и зъбни колела. Фарфлер е 22-годишен германец, счупил като дете гръбнака си и поради тази причина е парализиран от кръста надолу.

Механичните инвалидни колички смело навлизат и от 17 в. нататък започват масово да се използват. По-модерен вид тези помощни средства придобиват след намесата на изобретателя Джон Джоузеф Мерлин. Неговият модел става толкова популярен, че почти век след смъртта му през 1803 г. количките продължават да се наричат "столовете на Мерлин". Той използва зъбни колела и манивела за задвижване. Инвалидните колички по дизайн на Мерлин са широко представени в медицинските каталози през 19 в., където са предлагани на пациенти с подагра и други заболявания, които не им позволяват да се движат сами.

Колички за баня

След втората половина на 18 в. настъпват съществени промени при разработките на инвалидни колички. Английският град Бат се превръща в своеобразен център на тези новости. Той е популярен със своите лечебни минерални извори е голям брой хора от цяла Великобритания и Европа го посещават с цел терапия или подобряване на здравословното състояние.

Заради многобройните центрове, предлагащи терапии с къпане и подобни процедури, има нужда от подобрения във вида на самите колички. Затова по онова време стават известни така наречените столове за баня, давани под наем на болни, възрастни хора и такива с увреждания. Първото подобно помощно средство е разработено през 1750 г., но най-известен и използван става моделът на Джон Доусън от 1783 г. Той представлява стол, поддържан от две колелета, свързани с ос под седалката и с малко въртящо се колело пред опорната поставка за краката. Количката може да се навигира от ползвателя посредством дълъг, извит прът, свързан с предното колело, но основно трябва да се бута отзад от придружител. Тази количка дотолкова става предпочитана от нуждаещите се, че скоро заменя така наречения стол седан - затворена кутия със седалка, носена от двама мъже, хванали закрепени за нея два пръта, ползван предимно от богатите.

>>> Вярванията и жестоките прояви към хората с увреждания през вековете

Промени в името на удобството и практичността

След Първата и Втората световни войни голям брой войници се завръщат с наранявания, които ги оставят инвалиди за цял живот. Това означава, че необходимостта от инвалидни колички нараства и тези помощни средства все по-често са срещани в обществото. Нововъведенията и откритията в медицината увеличават процента на оцелели ветерани. Ако по време на Първата световна война нараняване на гръбначния стълб почти сигурно би довело до фатална инфекция, то появата на антибиотиците през 40-те години на миналия век позволяват преживяемостта след тежки наранявания да достигне 80-90% до края на Втората световна война.

В онези години инвалидните колички обикновени са изработвани от материали като желязо и дърво, което означава, че те са много тежки и неудобни и затрудняват ползвателите им и хората, които ги бутат. По-голямата част от количките не могат да преминават през различни терени, както и не е лесно да бъдат транспортирани до друго място.

Затова постепенно дизайнът им започва леко да се променя в тон с изискванията на пациентите. Майсторите пробват да направят по-леки, по-маневрени и по-лесни за транспортиране колички. Един от най-сполучливите модели инвалидна количка е X-frame, който е разработен от парализирания Хърбърт Еверест и неговия приятел Хари Дженингс. Двамата инженери патентоват дизайна през 30-те години на 20 в. Еверест претърпява злополука в мина през 1918 г. и не може да се движи самостоятелно. Той моли своя приятел Дженингс да му помогне да създадат инвалидна количка, която да е сравнително лека, сгъваема и леснопреносима.

По-късно върху техния модел е разработен прословутия "Модел 8", който е евтин, произвежда се масово и се използва широко в болници, старчески домове и частни центрове от 50-те години на миналия век нататък. Този вид помощно средство е с х-образна рамка, която позволява на количката да се сгъва настрани, а същевременно я поддържа стабилна, когато се използва. Друг плюс на "Модел 8" е, че по-големите задвижващи колела остават прикрепени към рамката след сгъването на количката, а не се налага да се отстраняват, както при по-стари модели.

Разработване на инвалидни колички за спортисти

През 40-те години ветераните от войната, особено по-младите, започват да упражняват различни спортове, което е част от тяхната рехабилитация. Те са принудени да използват медицинските си инвалидни колички, което едва ли е много удобно и позволяващо свобода на действията. През 60-те и 70-те вече е назрял момента да се помисли за хората с увреждания, които искат да спортуват и започват да се появяват различни иновации, да се променят количките така, че да са предназначени конкретно за упражняващите съответния спорт. Колелата се модифицират, за да станат по-бързи и маневрени, махат се облегалките и така ползващите ги стават по-независими.

Например Джим Мартинсън, ветеран от Виетнам, разработва Shadow Racer специално за състезания на писта и шосе през 1993-1995 г. Появява се и модел, конкретно предназначен за каране на ски от хора с увреждания - Shadow Mono-Ski, произведен от Quickie.

Първите електрически колички

През 50-те години ветеранът от Втората световна война Джон Коунсел иска да улесни живота на много хора, които не могат да се придвижват сами и започва кампания за по-добра грижа за страдащите с квадриплегия (парализа на четирите крайника). Той се свързва с Националния изследователски съвет на Канада, където инженерът Джордж Клайн откликва на неговите опити. В сътрудничество с активисти и със Съвета Клайн прави първата електрическа инвалидна количка. Прототипът не е патентован, за да може помощното средство да се произвежда и да се разпространява по целия свят. Ветераните в Канада първоначално се възползват и започват да използват количката.

През 1984 г. се появява и първата електрическа количка, предназначена за деца. Нейният изобретател е Дан Еверард, който има дъщеря, страдаща от спинална мускулна атрофия.

Днес хората с увреждания разполагат с избор каква инвалидна количка да ползват. Тези помощни средства все повече се персонализират и могат да отговарят на индивидуални нужди, лични предпочитания и да са израз на идентичност. Проблемът с достъпа обаче остава - много от количките са скъпи и не всеки може да се възползва от техническите удобства и нововъведения.