Историята на метода за изкуственото дишане и сърдечния масаж и обученията за първа помощ

От 1956г.

Акценти

> Мона Лиза от Сена

> Сафар и неговият метод за първа помощ

> Как удавницата от Сена се превръща в "Спаси Ани"

> Разпространяването на спасителния метод сред обикновените граждани

Животът е доказал, че е ненадминат в писането на истории, в заплитането и свързването на съдби - на пръв поглед толкова различни, а накрая толкова близки. Всеки измислен сценарии бледнее пред неговите остроумие, находчивост, изненадващи обрати и ирония. Историята, която ще прочетете, съдържа всички необходими елементи и демонстрира пълната картина и смисълът на живота и на смъртта, които се разкриват в рамките на столетия.

Животът така подрежда нещата, че един лекар, разработил метода "дишане уста в уста" и сърдечно-белодробната реанимация, един майстор на играчки и една непозната млада жена с трагичен край на живота да вплетат съдбите си за общото благо.

Мона Лиза от Сена

В края на 19 в., след 1880-та, от Сена изваждат тялото на млада жена. Не е ясно дали се е самоубила или е станала жертва на престъпление. Не е известна самоличността й, никой не я е потърсил. Патологът е силно впечатлен от лицето на удавницата - красиво и спокойно, със загадъчна, лека усмивка. Под въздействието му той решава да извика художник, който да направи посмъртна маска, много популярна практика през 19 в. В онези времена хората не смятали за неприлично или необичайно да запазват последен спомен от своите починали близки по този начин. Освен това от парижките морги редовно излагали на специална витрина мъртъвци, които не са потърсени от своите роднини. Това е с цел някой от тях евентуално да бъде разпознат от хората, които минават край тях. Парижани, а и гостите на града, превръщат този обичай в зловещо забавление. Колкото до посмъртните маски, известно е, че личности като Шопен, Бетовен, Наполеон и много други имат запечатани в гипсова отливка последните си изображения, както и много обикновени граждани.

Патологът отнася посмъртната маска на младата жена в дома си, а художникът я излага в магазина си наред с много други като показно за своята работа. Не след дълго посетителите на ателието забелязват маската на удавницата и са странно привлечени от нея. Желаещите да се сдобият с нейно копие започват да се увеличават и така постепенно посмъртната маска става много търсена и известна. Наричат я "Мона Лиза от Сена", "Непознатата жена", "Офелия" и с още други имена. Образът се превръща в муза за писатели, художници и артисти. Понеже никой не знае историята на младата жена, хората я оприличават на унгарска певица, руска танцьорка или британско сираче, като в техните версии винаги нещо ужасно се случва с нея, за да има този трагичен край.

Историята на непознатата и нейната посмъртна маска не остават погребани в края на 19 в. Те продължават да вълнуват и необяснимо да омагьосват всеки, който се докосне до тях. В нашето съвремие те стават част от културата по много интригуващ начин - маската служи за прототип при изработването на манекена, който се използва за медицински симулатор при обученията, провеждани по сърдечно-белодробна реанимация (CPR - cardiopulmonary resuscitation). Двете истории - тази на непознатата от Сена и на хората, пряко отговорни за разработването на спасителния метод и на манекена, използван при обученията за първа помощ, странно се преплитат и се превръщат в едно неделимо цяло.

Сафар и неговият метод за първа помощ

Евреинът Петер Сафар е студент по медицина в Австрия по времето на Третия райх. Благодарение на отзивчив чиновник успява да прикрие произхода си, като се сдобива с подменени официални документи. На хартия Сафар е чистокръвен ариец и това му създава неочакван проблем - привикан е да се присъедини към Хитлерюгенд, младежката организация на Националсоциалистическата германска работническа партия. Това определено не е място, където един евреин да се чувства спокоен. Един обрив за известно време го спасява и докато чака да му мине, на Сафар му хрумва как да отърве службата. Сдобива се с мехлем, който лекарите използват за тестване на пациенти с туберкулоза, но трябва да се прилага много внимателно и да се нанася върху малък участък от кожата иначе се появява неприятна реакция, която може да бъде и фатална понякога. За да бъде по-убедителен, Петер Сафар маже цялото си тяло с мехлема и резултатът е на практика библейска чума по кожата му. Виждайки го в този вид, нацистите не го допускат до организацията и така той успява да се отърве.

През 1948 г. завършва Виенския университет. След Втората световна война Сафар заминава за САЩ, където учи първо хирургия в Йелския университет, а после анестезиология в университета в Пенсилвания. Обучението му за анестезиолог го кара да размишлява върху проблема как да се поддържат живи или да бъдат съживени хора, претърпели инцидент, в тежко състояние или в безсъзнание. Той се насочва към провеждането на експерименти, за които по-късно споделя, че съвременните медицински указания никога не биха допуснали.

Сафар набира доброволци през 1956 г., които поставя под упойка, като за целта използва южноамериканската отрова кураре, която убива като парализира мускулите, включително и тези, които участват в дишането. През цялото време дихателната дейност на участниците се следи с машини и когато нивото на кислорода им пада опасно ниско, Сафар им прилага дишане уста в уста и изпробва различни позиции на тялото, за да открие най-ефективната.

>>> Употребата на кураре като мускулен релаксант

За щастие Сафар не позволява нито един доброволец да пострада и да остане без кислород дотолкова, че да получи мозъчно увреждане или да загуби живота си. В крайна сметка лекарят установява коя поза е най-подходяща за вкарване на въздух в белите дробове на човек в безсъзнание - наклонена назад глава, челюстта напред и натиск върху гръдния кош. Станалият вече Питър Сафар разработва основата на изкуственото дишане и сърдечния масаж.

След като открива най-ефективния начин за оказване на първа помощ, целта на Сафар е да разпространи практиката сред лекари и медицински сестри по целия свят. Затова пише доклад по темата, който публикува, както и започва да запознава медицинските специалисти със своя метод за реанимация на конференции. Всички проявяват интерес, но възникват въпроси и практически проблеми. На лекарите е известно, че при притискане на гръдния кош, какъвто натиск се получава при ръчното реанимиране, може да се счупи ребро или гръдната кост. Статистиката показва, че 30% от хората, които са подложени на CPR, получават такива травми. Затова предложението на Сафар да се провежда обучение на медицинския персонал е прието с резерви. Всички се изправят пред дилема - как да се упражняват в спасяване на хора, когато има голяма вероятност от нараняване.

Как удавницата от Сена се превръща в "Спаси Ани"

На една от лекциите на Сафар норвежки анестезиолог му предлага да говори с неговия сънародник Осмунд Лаердал. Сафар се учудва, защото човекът е майстор на играчки, но приема да говори с него. В разговора се избистря идеята, че Лаердал може да изработи пластмасова кукла в реални размери, която да послужи за учебен модел, върху който медицинските специалисти да упражняват метода на реанимация. Норвежкият майстор въодушевено приема задачата, още повече, че наскоро самият той спасява сина си от удавяне. Открива 2-годишния си син Торе с лицето надолу в семейния басейн и инстинктивно започва да притиска гърдите му в опит да изкара водата от дробовете му. За щастие действията на Лаердал водят до успех.

Норвежецът се заема със задачата. Избира да използва поливинилхлорид, защото лесно се оформя и има подобна на човешкия гръден кош твърдост. Затруднява се при избора на лицето на манекена и доколко да е реалистично. Лаердал иска когато хората прилагат сърдечния масаж върху изкуствения модел, да виждат истинско лице, дори да изпитат неудобство от изражението пред себе си. Той иска те да почувстват стреса по време на спешен медицински случай, напрежението да спасяваш човешки живот, за да приемат своето обучение насериозно и да го запомнят.

Отначало майсторът обмисля манекенът да има мъжко лице, но през 50-те години на миналия век, когато се случват събитията, все пак повечето мъже едва ли биха се съгласили да докосват с устни публично друг мъж, бил той и кукла. Тогава Лаердал се сеща за маската, която виси на стената в къщата на тъста и тъщата му. Не е известно дали той знае историята на тази маска, но я избира заради елегантното и красиво лице. Оказва се, че това е същата онази непозната, Мона Лиза от Сена, която в края на 19 в. вълнува хората със своето изражение. Норвежецът кръщава своя CPR манекен "Спаси Ани" (Rescue Annie). През 1959 г. тя прави своя дебют, Сафар насърчава лекари и медицински сестри да се снабдяват с модела и да тренират върху него изкуственото дишане и сърдечния масаж.

Разпространяването на спасителния метод сред обикновените граждани

Питър Сафар съсредоточава усилията си за обучение по метода "дишане уста в уста" и сърдечно-белодробна реанимация само сред медицинските специалисти. Но една трагична случка променя мнението и подхода му.

През 1966 г. той заминава за поредната си конференция. В негово отсъствие 11-годишната му дъщеря получава смъртоносен астматичен пристъп. Смъртта на детето опустошава лекаря, както и вината, че ако не беше заминал, това нямаше да се случи. След известно време Сафар осъзнава, че хората, които са били около дъщеря му в онзи момент, не са знаели как да й помогнат и ако са били обучени да прилагат първа помощ чрез изкуствено дишане и сърдечен масаж, изходът е щял да бъде съвсем различен.

От този момент той насочва усилията си в друга посока. Осъзнава, че не е нужно човек да е медицински специалист, за да оказва първа помощ. Затова започва да популяризира метода сред офиси, училища и други подобни места. Хората харесват идеята, с всяка изминала година нараства броят на онези, които искат да преминат обучението. То се разпространява по целия свят, предполага се, че е достигнало до милиард души, които в началото му, карани от своите наставници, разклащат манекена, за да проверят дали жертвата е будна, и винаги започват с въпроса "Ани, добре ли си?". Репликата става още по-популярна, след като Майкъл Джексън, също преминал обучението за оказване на първа помощ, я използва в своята песен "Smooth Criminal".

Какво се случва с главните действащи лица в тази история? Методът на Сафар е спасил милиони хора по света. Той е номиниран три пъти за Нобелова награда за медицина, но никога не печели. Лаердал продължава да произвежда кукли "Спаси Ани", а след години оставя своята фирма на сина си Торе, същият, когото спасява от удавяне.

В Париж все още съществува магазинът, в който за първи път художникът излага на показ маската на непознатата, на Мона Лиза от Сена. Наследниците му, които го управляват, предлагат реплики на маските и на други известни личности като Бетовен, Наполеон и Данте, но тази на младата жена и досега е най-продаваната. До ден-днешен не е известна нейната самоличност, но вече не е непознатата, а Ани.