Начало История на медицината История и същност на женското обрязване

История и същност на женското обрязване

История и същност на женското обрязване - изображение

Повече от 130 милиона жени по света са подложени на т. нар. женско обрязване. То се извършва в някои части на Африка и Азия в общества с различни култури и религии. Причините за континюитета на тази практика и в наши дни са ритуалната инициация (символичен преход от момиче към жена), запазване на девствеността, застраховане, че момичето ще бъде омъжено, религиозни вярвания, хигиена, подобряване на плодовитостта и увеличаване на сексуалното удоволствие при мъжете. Световната здрава организация класифицира 4 вида женско обрязване спрямо степента на осакатяване на половия орган. Възможните усложнения, които могат да настъпят веднага след процедурата, са кръвоизлив, инфекция, сепсис и смърт. Дълготрайните бъдещи проблеми включват болка, белег за цял живот, уринарни проблеми и неонатални и гинекологични проблеми. Здравните организации полагат неимоверни усилия тази практика да бъде изкоренена навсякъде по света.

Женско обрязванеЖенското обрязване, известно още като генитално обезобразяване, е древна практика, която предхожда Авраамовите религии (юдеизъм, християнство и ислям). Въпреки медицинските, законови и етични дебати, този обичай се практикува в 28 африкански държави и някои страни в Азия. Всяка година приблизително 3 милиона момичета са поставени в риск да бъдат обрязани против волята им. Здравословните, психологическите и сексуалните усложнения след обрязването зависят от вида на процедурата, стерилността на инструментите и помещението, опита на човека, който го извършва, и социалната атмосфера по време на ритуала.

Както вече споменахме, женското обрязване бива 4 вида. Първият вид, известен още като сунна, включва премахване на част или целия клитор и/или препуциума. Вторият вид е известен като изрязване и при него се отстранява целия клитор, малките срамни устни с или без изрязване на големите срамни устни.

Третият тип обрязване е най-тежък и краен и се нарича още инфибулация или фараонско изрязване. При него се изрязва част или целите външни полови органи, а входът на влагалището се стеснява чрез приближаване (зашиване) на малките и/или големи срамни устни. Този белег покрива уретрата и по-голямата част от входа на уринарния канал, оставяйки много малка дупчица за уриниране и менструация. Четвъртият вид е най-леката форма на обрязване и включва всеки друг тип нараняване на женските гениталии като бодене, пробиване, изрязване, изстъргване или горене.

В някои култури обрязването се извършва на 90% от момичетата. Първият тип се практикува най-вече в Етиопия, Еритрея и Кения. Вторият тип се извършва в части на Западна Африка като Бенин, Сиера Леоне, Гамбия и Гвинея. В Сомалия, Северен Судан и Джибути жените се подлагат на най-тежкото обрязване от трети тип. В Северна Нигерия се практикува четвъртият тип генитално осакатяване, като във вагината се поставят корозивни материали или се изстъргва вагиналният отвор.  

История

Произходът на женското обрязване си остава мистерия. Смята се, че е съществувало в древен Египет, Етиопия и Гърция. Практиката не се ограничава от религиозни, географски и социоикономически фактори. Въпреки че женското обрязване се практикува преди възникването на исляма, много малко мюсюлмански култури по света са приели практиката като религиозно правило. До 60-те години на XX век американските гинеколози извършвали клитородектомии като начин на лечение на еротомания, лесбийство, истерия и уголемяване на клитора.

Момичетата биват обрязвани обикновено между 6 и 12-годишна възраст. Ритуалът се извършва и на новородени, след първия менструален цикъл или преди брака. Обикновено момичетата знаят, че един ден ще бъдат обрязани и някои го очакват с нетърпение. Селяните събират момичетата и отбелязват тази ритуална инициация с пиршество, песни и дарове.

Обикновено акушерки или обучени хора обикалят от село на село и извършват обрязването без никаква упойка, антибиотици или стерилни инструменти. За целта използват ножове, бръсначи, ножици или горещи предмети за многократна употреба. След като тъканта се изреже, за да се спре кървенето се използват шевове и народни лечебни средства като олио, мед и тесто или дървесна мъзга. След примитивната операция, грижите за раните зависят от степента на нараняването. Момичетата, които са преминали през обрязване първи тип, се възстановяват след няколко дни, докато за третия тип обрязване е необходимо почивка на легло в продължение на една седмица. Бедрата и краката им се връзват, за да се подсигури правилното зарастване на белега.

Някои от момичетата не знаят, че ще бъдат обрязани. Гениталното обезобразяване се извършва внезапно, без психическа подготовка, празненства и фанфари. В подобна ситуация момичетата получават  сериозна психическа и емоционална травма. При други случаи сестри и лекари извършват обрязването в клинични заведения, за да предпазят момичетата от усложнения. Международното медицинско общество се противопоставя силно на легализирането на тази практика, заради етичната основа. Участието на лекари в тази процедура се възприема като оправдаване на практиката вместо тя да се изкорени.

Карта на разпространението на женското обрязване
Карта на разпространението на женското обрязване

Родителите, които продължават да причиняват това на дъщерите си, са любящи и загрижени. Те вярват, че защитават дъщерите си. Те се страхуват, че никога няма да ги оженят. В тези общества старите моми получават стигма и се смятат за мръсни, нехигиенични и дори им се лепва етикета проститутки. Някои общества вярват, че клиторът е токсичен и ако по време на раждането той докосне главата на бебето, то ще умре. Други смятат, че ако не се отреже, клиторът ще продължи да расте, докато не докосне земята. Затова родителите вярват, че премахвайки клитора, те подобряват начина на живот на дъщерите им, разкрасяват ги и пазят репутацията им.

Усложнения

Най-застрашени от усложнения са жените, които преминават третия тип обрязване. Сред дълготрайните последствия от обрязването са болезнена менструация, болезнен полов акт, чести уринални и вагинални инфекции, безплодие, кисти, абсцеси, келоидни белези, трудно износване и раждане на плода и сексуална дисфункция.

Безплодието е ужасяващо усложнение, което оказва огромно влияние на психиката на осакатената жена. Процентът на безплодните обрязани жени достига 30%. Инфибулационният белег трябва да предпазва жената от забременяване, преди сключването на брак, но по-късно е пречка и за зачеване от законния й съпруг. След множество опити за сношаване в продължение на няколко месеца и употребата на много лубриканти, белегът може да се разшири, но половият акт си остава болезнен за жената. Това води до нездравословни семейни отношения. Жените се страхуват, че никога няма да станат майки, а мъжете поставят под въпрос собствената си мъжественост.  

Щом забременее, обрязаната жена се сблъсква с друг проблем: износване на плода и раждане. Жените с обезобразени гениталии са в много по-голям риск от гинекологични проблеми като следродилен кръвоизлив, епизиотомия, раждане чрез цезарово сечение, удължаване на престоя в болницата след раждането, ресусцитация на детето, мъртво раждане или неонатална смърт. Колкото по-жестоко е обрязването, толкова по-високи са тези рискове.

В някои държави се извършва хирургична операция за отваряне на инфибулационния белег. Под обща упойка белегът се разрязва и се разкрива уретрата и входа на влагалището. В някои части на Сомалия и Джибути тези операции се извършват от акушерки или от самите хора, които практикуват обрязването. Отварянето на белега позволява на жените по-лесно да заченат, облекчава болезнения сексуален акт, както износването и раждането на дете. Според едно изследване 50% от жените, преминали през дефибулация, се оказва, че са с незасегнат клитор.

През последните повече от 30 години много международни организации се борят, за да изкоренят тази ужасяваща, гротескна и много болезнена практика, която осакатява жените. За съжаление в повечето от страните, където се извършват подобни обрязвания, издадените от правителствата закони рядко се спазват и съблюдават. Женското обрязване се възприема като нарушаване на човешките права и правата на децата. Освен върху превенцията, фокусът трябва да се постави и върху момичетата и жените, които вече са преминали през болезнената и осакатяваща процедура.

по статията работи: Величка Мартинова

5.0, 5 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ

източник: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2582648/ 

снимки: theatlantic.com; mtholyoke.edu; ncbi.nlm.nih.gov

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Направления в медицинатаЛеченияЛюбопитноНовиниЛайфстайл