Произход на еврейския обичай по обрязванe

От -140г. до 1999г.

Обрязването е религиозен ритуал, практикуван в древните матриархални общества. Неговата популярност била ограничена, докато през 20-ти век медицинските специалисти започнали да насърчават извършавнето му по медицински причини.

Развитие на ритуала по обрязване в Древността

Обрязването е хирургична процедура, която е и древен еврейски религиозен ритуал, който е започнал своето начало не по-рано от  второто хилядолетие преди Христа. Той е крайъгълен камък за съвременната еврейска религия, тъй като е знак за индивидуалното потвърждаването на договора на бог с неговия народ, който според тях е единственият богоизбран народ. Ритуалът става задължителен първо за евреите, а по-късно е възприет от ранните християни, както и в исляма и някои африкански култури.

В основата на процедурата стои убеждението, че по този начин се зачита заветът между Бог, Авраам и неговите потомци, но ритуалът е по-древен и вероятно е взет от Древен Египет или от народите от Близкия изток, където той се практикува от още по-голяма древност.

Присъствието на ритуала по обрязване в съвремието може да се проследи от началото на 18 век (със стартирането на еврейското идеологическо, образователно, културно, литературно и социално движение "Haskalah"). По това време еврейските общности започнали да напускат изолираните гета, в които живели дотогава, и започват да се интегрират в европейското общество.  

Днес историците гледат на обрязването като на хирургична процедура, произхождаща от Древен Египет. Някои от тях твърдят, че това е породено от медицински причини, свързани с поддържането на по-добри хигиенни норми и превенция на определени болести, например - фимоза. За древноеврейската култура обрязването било своеобразен жертвен ритуал.

>>> История и същност на женското обрязване

Според историци произходът на еврейския обичай по обрязване може да се разгледа и като опит за компенсиране на неравенството между половете. В юдаизма една от причините обрязването в матриархалното общество е осигуряването на равенство между мъжете и жените. Това включвало и убеждението, че мъжете трябва да страдат, както страдат жените. Актът на обрязването и съпровождащата го болка се свързвали от еврейската общност със страданието на жените по време на първия им сексуален контакт.

Еволюционен произход на ритуала

От историята става ясно, че съвременният юдаизъм се е породил във Вавилон през 6-ти век пр.н.е.  През вековете ритуалът по обрязването е част от матриархалните идеологии на израилтяните и другите афроазиатски култури. Впоследствие периодите на развитие оказали промяна на религиозните вярвания. В юдаизъма започнали да се наблюдават някои патриархални обичаи, въпреки че се запазват и повечето матриархални елементи. Все още обрязването се приемало за ритуал, а не като медицинска процедура (независимо от доминиращата идеология на матриархално или патриархално начало).

Контрастно на вярванията на древноеврейската култура, римското и гръцкото общество възприемали противоречиво ритуалите по обрязване. Римляните и гърците приемат фалоса (и всички негови части) като "определяща черта на мъжкото тяло", от която нищо не можело да се отстранява. Впоследствие има римски и гръцки закони, забраняващи процедурата, а обрязаните мъже не се приемали добре сред обществото.

В резултат на това сред евреите обрязването продължава да се практикува, но се изрязвала съвсем минимална част от препуциума. Търсели се и начини пораженията от обрязването да станат почти незабележими. Появяват се специални приспособления (вид бронзови тежести), чрез които кожата можела да се разтегне отново, а първоначалният вид на пениса да се възстанови. Тежестите се наричали "Judaium Pondum".

До този момент обрязването често се състои в отстраняването на минимална област от  препуциума, като често се случвало част от нея да се възстанови. Това предизвиква радикална промяна, наложена от разгневени равини. Ритуалът се нарича "periah" и води началото си от 140 г.пр.Хр. Състои се в пълното отстраняване на препуциума. Практикува се все още от юдаистичното течение, известно като "synechotomy".

От казаното до тук става ясно, че обрязването е религиозен ритуал, а не хирургична процедура, извършваща се по медицински причини. Законите относно обрязването отразявали религиозни цели, а не медицински такива.