Значение на лавандулата в историята на медицинската наука

От 77г.

Лавандулата е била любимо растение и билка за много народи още в миналото.

Използвана в ароматерапията, при медитация и др., и до днес това невероятно растение се слави с невероятните си лечебни свойства.

Лавандулата има богата и стара история. Смята се, че използването на лавандула като терапевтично средство е още от преди 2000 години. Името "лавандула" има римски произход (от лат."lavare", което впревод значело "да измия", "да изцеля").

Гърците са я наричали "Nardus" на името на града на Наардус в Сирия, близо до Ефрат. Много от тях я наричали просто "Nard", което вероятно е било опростената версия на "нард" (ароматично растение, от което се прави мехлем).

Ако се върнем назад към древността, египтяните са използвали лавандулата при балсамирането, а също и в козметиката. Мехлемът от лавандула са използвали за успокояване и лечение.

В гробницата на Тутанкамон са намерени буркани със следи от унгвент по тях, които вероятно съдържали лавандула. Високо ценена, главните свещеници и носещите кралска кръв, загатвали за влагането на лавандулата в лекарства.

В Древен Рим, лавандулата е призната като средство за изцеление, имаща антисептични свойства. Използвана е и под формата на препарати срещу различни насекоми, а също и при измиване.

Първото писмено доказателство за използването на лавандулата датира от 77 година. Написано е от гръцкият военен лекар, Диоскорид, служил при император Нерон. Диоскурид е описал медицинските приложения на растението в своя труд - "De Materia Medica". Описал е приемането на лавандула при стомашно-чревно разстройство, главоболие, както и за облекчаване на болки в гърлото.

Намирала широко приложение за лечение на повърхностни рани и изгаряния, основно на римските войници, пострадали от войната. Римляните са го използвали и като парфюм за самите себе си, под формата на тамян при различни религиозни церемонии, а също и за ароматизиране на въздуха.

По времето на Средновековието популярността на лавандулата е отслабнала и билката се е използвала главно от монасите и монахините. Това е така, защото някои манастири защитили учението за лавандулата.

Лавандула се е използвала и през ренесанса в Англия. По времето на крал Хенри VIII, лавандулата е започнала да става част от градините и най-често сред "дамите на имението".

Често се отглеждала близо до местата за пране в домовете, което не било случайно. Изпраните дрехи се поставяли да изсъхнат над самата лавандула, с което те бивали приятно ароматизирани.

Кралица Елизабет е била една от "почитателките" на лавандулата. Използвала ароматната билка в своя чай, а също и за лечение на честата си мигрена.

Чарлз VI, крал на Франция е бил също любител на ароматната билка. Има сведения, че възглавниците му били с лавандулов пълнеж. През 16-ти век във Франция, лавандулата се приемала като средство за надеждна защита от различни инфекции.

През 17-ти век, вече присъства в повечето билкови лекарства и се е смятало, че може да лекува всичко. Имало доста голям интерес от медицинска гледна точка за качествата, които притежавало растението. Различните улични търговци също я разпространявали.

Вярвайки, че може да лекува почти всичко, през 1665 година с избухването на Голяма чумна епидемия, цените за продажбата на лавандула се покачили значително.

През викторианската епоха (по времето на управление на кралица Виктория), лавандулата се е превърнала в доста популярен аромат, особено сред дамите. Слагали са малки торбички с лавандула в своите гардероби за да ароматизират дрехите си. За да привличат ухажори, младите жени поставяли снопче лавандула между гърдите си.

Кралица Виктория толкова много е обичала лавандулата, че дори си е назначила свой доставчик, известен като "Miss Sarah Sprules", "доставчик на кралицата". По време на Викторианската епоха, малко предградие в Лондон, известно като "Mitcham" е станало център за произвоството на лавандулово масло. С течение на времето английските лавандулови продукти са добили популярност по цял свят.

През ранният 20-ти век популярността му леко намалява, поради асоциацията, която се правела. Свързвали лавандулата със "стари дами".

В съвремието лавандулата добива голяма популярност като част от ароматерапията. Rene Gattefosse, основател в съвременната ароматерапия, е потвърдил от свои наблюдения и опит антисептичните свойства, които притежава лавандулата.

След като е изгорил ръката си, той използвал лавандулово масло за намазване на раната. Последвало е успокояване на мястото и бързо излекуване, без оставане на белези.

В днешно време за най-голям производител на лавандула се смята Прованс, Франция. Именно римляните първи са донесли растението в тази област. Други производители на лавандула са Белгия, Испания, Австралия, Япония и САЩ.

Лавандулата присъства и в духовния живот. Смята се, че привлича любов, защитава, пречиства, води до дълголетие, помага при безсъние.

Също така е полезна и за облекчаване на стрес и депресия.

Лавандулата е свързана и със седмата чакра – Сахасрара, отваряйки ни към просветление и мъдрост.

Статията е част от историята на:

• История на лавандулата в медицинската наука