Значение на лавандулата в историята на медицинската наука, 1 част
От 77г.
Лавандулата е била любимо растение и билка за много народи още в миналото.
Използвана в ароматерапията, при медитация и др., и до днес това невероятно растение се слави с невероятните си лечебни свойства.
Лавандулата има богата и стара история. Смята се, че използването на лавандула като терапевтично средство е още от преди 2000 години. Името "лавандула" има римски произход (от лат."lavare", което впревод значело "да измия", "да изцеля").
Гърците са я наричали "Nardus" на името на града на Наардус в Сирия, близо до Ефрат. Много от тях я наричали просто "Nard", което вероятно е било опростената версия на "нард" (ароматично растение, от което се прави мехлем).
Ако се върнем назад към древността, египтяните са използвали лавандулата при балсамирането, а също и в козметиката. Мехлемът от лавандула са използвали за успокояване и лечение.
В гробницата на Тутанкамон са намерени буркани със следи от унгвент по тях, които вероятно съдържали лавандула. Високо ценена, главните свещеници и носещите кралска кръв, загатвали за влагането на лавандулата в лекарства.
В Древен Рим, лавандулата е призната като средство за изцеление, имаща антисептични свойства. Използвана е и под формата на препарати срещу различни насекоми, а също и при измиване.
Първото писмено доказателство за използването на лавандулата датира от 77 година. Написано е от гръцкият военен лекар, Диоскорид, служил при император Нерон. Диоскурид е описал медицинските приложения на растението в своя труд - "De Materia Medica". Описал е приемането на лавандула при стомашно-чревно разстройство, главоболие, както и за облекчаване на болки в гърлото.
Намирала широко приложение за лечение на повърхностни рани и изгаряния, основно на римските войници, пострадали от войната. Римляните са го използвали и като парфюм за самите себе си, под формата на тамян при различни религиозни церемонии, а също и за ароматизиране на въздуха.
По времето на Средновековието популярността на лавандулата е отслабнала и билката се е използвала главно от монасите и монахините. Това е така, защото някои манастири защитили учението за лавандулата.
Статията е част от историята на:
Продукти свързани със СТАТИЯТА
НЕЩО ПО БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА МЕДИЦИНА - ЦАНИ ГИНЧЕВ - ШАМБАЛА
ЛЕЧИТЕЛЯТ МЕДИУМ - АНТЪНИ УИЛЯМ - ХЕРМЕС
ХОМЕОПАТИЯ ЗА ЖЕНАТА - Д-Р ЗОРКА УГРИНОВА, Д-Р МАРИЯН ИВАНОВ - ИЗТОК - ЗАПАД
ВОДОЛЕЧЕНИЕ - ЛУИ КУНЕ
ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ (ЛУКС) - ПЕТЪР ДЪНОВ - ХЕРМЕС
ХРАНЕНЕТО КАТО ЛЕЧЕНИЕ - ШИАМ СИНГХА - ИЗТОК - ЗАПАД
Библиография
http://musingsfrommarsh.blogspot.com/2011/10/lovely-lavender.html
СТАТИЯТА е свързана към
- Лечение на синузит
- Лечение при ларингит
- Лечение при ангина (остър тонзилит)
- Сауна: лечебни ефекти, ползи и рискове
- Рутин (витамин Р): полезни свойства и приложение
- Лечение при панкреатит
- Антиаритмични лекарства (лекарства за лечение при аритмия)
- Лечение при краста
- Хирургично отстраняване на матката (Хистеректомия)
- Лечение при пиелонефрит
Коментари към Значение на лавандулата в историята на медицинската наука, 1 част