История на антракса - от древността до ползването му като биооръжие

Акценти

Древната история на антракса

Науката и антраксът през 18 и 19 в.

Отношението и действията спрямо болестта през 20 в.

Антраксът като биологично оръжие

От библейски времена до днес са запазени множество описания на болести, които проявяват симптоми, наподобяващи тези на антракса, популярен и като "синя пъпка". Няма как да се докаже, че това наистина е така, но много изследователи са на мнение, че става въпрос именно за опасното инфекциозно заболяване.

Болестта се предизвиква от бактерията Bacillus anthracis, която се среща естествено в почвата и в дивите животни. Наименованието на заболяването произлиза от старогръцката дума за "въглен", "черен", което кореспондира с появата на черна кожна лезия при заразени с кожен антракс. Нейните спори представляват голямата опасност и те причиняват заболяването при животните и хората. Микроскопични са по размер, не могат да се усетят на вкус или мирис и представляват интерес за всеки, който желае да навреди и да ги използва като биологично оръжие, както е ставало в по-далечното и по-близкото минало.

Древната история на антракса

Повечето изследователи стигат до заключението, че антракса произхожда от Месопотамия и Египет. Датирането му е около 700 г. пр.н.е., а вероятно описание на заболяването може да се открие още в Библията, където по времето на Мойсей се случват 10-те бедствия в Египет, петото от които е мора, обхванал говеда, коне, волове и камили.

В Древна Гърция и Рим антраксът също не е непознат по мнение на учените. Те откриват доказателства за това в много трудове и дори литературни произведения. Голям брой специалисти твърдят, че в Омировата "Илиада" авторът е вмъкнал описание на болестта антракс, както и че тя се среща в поеми на Вергилий (70-19 г. пр.н.е.).

Науката и антраксът през 18 и 19 в.

За първи път заболяването е описано медицински през 1752 г. от Маре, последван от Фурние през 1769 г.

В началото на 19 в. лекарите често се сблъскват с антракс, започват да разбират, че има връзка между болестта и животинските кожи и продукти. Но те все още не знаят каква е причината за появата й. По това време антраксът става популярен като "болестта на сортировача на вълна".

През 1877 г. ученият Роберт Кох прави пробив по отношение на заболяването. Той открива бактерията Bacillus anthracis, която го причинява. Тя образува спори, които имат способността да оцеляват много дълги периоди и в различна среда. Кох провежда експеримент, при който успява да изолира и размножи бактерията в чиста култура, която след това поставя с инжекция на животни. Благодарение на наблюденията си върху разболелите се животни, ученият разбира какъв е жизнения цикъл на антраксните бактерии и да формулира своите прословути постулати за причинно-следствената връзка между специфичен микроорганизъм и заболяване.

Няколко години след прочутото изследване на Роберт Кох друг учен допринася да бъде контролиран антракса. Това е французинът Луи Пастьор, който създава ваксина срещу заболяването през 1881 г. Той прави препарата от отслабени антраксни бактерии и го инжектира в няколко животни. След това умишлено заразява една част от тях с болестта, както и вкарва болестотворните микроорганизми в животни, които не са получили ваксината. Оцеляват само ваксинираните животни.

Отношението и действията спрямо болестта през 20 в.

През 19 в. учените постигат невероятен напредък по отношение на антракса и благодарение на него много подробно се документират заболяванията при хора и животни, възникнали в САЩ, Германия и Великобритания в началото на 20 в. На други места като Азия, Русия, Африка и Индия няма такава практика и внасянето на замърсени животински продукти от тези райони все още предизвиква опасност.
През 1937 г. Макс Стерн прави ваксина срещу живите спори на антракса, която е предназначена за животни. Въвежда се и рутинна ваксинация при тях, както и промени в процедурите за обработване на животински продукти. Всичко това дава своето отражение и случаите на антракс при хората значително намаляват. Показателен е фактът, че в САЩ са регистрирани само 18 случая на инхалационен антракс за целия 20 в.

През 1944 г. за първи път започва да се прилага пеницилин като средство за лечение на заболяването, макар че антибиотикът е открит през 1928 г. Използва се толкова широко, че напълно заменя преди това използваните серумни и химиотерапии.

Поредната стъпка в борбата срещу болестта е създаването на ваксина, която да е предназначена за хората. Това става през 1950 г., препаратът е тестван върху група работници от предприятие за обработка на кози косми. Специалистите ги проследяват в продължение на 2 години и установяват, че ваксината е 92,5% ефективна срещу кожен антракс. Тя е заменена от нов вид ваксина през 1970 г., която се използва и до днес.

Антраксът като биологично оръжие

Както знаем, познанията могат да донесат велики постижения и ползи за цялото човечество, но могат и да доведат до вредни и унищожителни последствия. Благодарение на работата и откритията на Роберт Кох хората разбират как да контролират антракса и да избягват опасността, която той представлява. Но в същото време дават знанието и информацията как да се използват "лошите" микроорганизми за цели, свързани с погубването на човешки животи.

Първите регистрирани зловредни употреби на антракс са докладвани през Първата световна война. Съществуват доказателства, че нацистите тайно заразяват храна и добитък, предназначени за Съюзническите сили. През 1917 и 1918 г. 200 мулета в Аржентина, предназначени за продажба на противниците на германската армия, умират от болестта.

Станали свидетели на множество ужаси в Първата световна война, причинени чрез използването на химически и биологични оръжия, представители на няколко държави правят стъпки към ограничаването и създаването на подобни средства. Така се появява Женевската конвенция за предотвратяване на използването във война на задушливи, отровни или други газове и бактериологични методи за водене на война. След подписания протокол интересът на учените към антракса е свързан с подобряването на ваксината на Пастьор и намаляването на болестта сред животните. Но независимо от дипломатическото споразумение изследванията и производството на биологични агенти продължава.

През 1932 г. става известно, че Япония произвежда антракс за военни цели и прави опити в окупирана Манджурия сред затворници, които заразява с антракс и други смъртоносни болести. Освен това, над 11 китайски града със самолети разпръсква спори на антракс и други биологични агенти директно над домовете на хората.

През Втората световна война отново на преден план излизат намеренията на редица държави да притежават и произвеждат биологични оръжия. САЩ и Великобритания провеждат редица експерименти с антракс през 1942 г. Съединените щати произвеждат над 5000 бомби със смъртоносната бактерия в очакване на евентуални атаки от Германия. През същата година Обединеното кралство бомбардира малкия необитаем остров Груинард край Шотландия с антракс, като целта е да се проследи колко време микроорганизмът остава в околната среда. Оказва се, че спорите му издържат години наред и чак през 1986 г. земята там е обеззаразена чрез формалдехид и морска вода, покрили острова в продължение на 1 година.

Стартиралите по време на Втората световна война програми за биологични оръжия в САЩ са разширени през 50-те години на миналия век, когато страната участва в Корейската война. Страната започва да разработва ваксини и лечения за защита на войските от биоагенти.

Десетилетията на 60-те и 70-те години са важни по отношение на промяната в политиката на държавите относно биологичните оръжия. Докато преди те се запасявали с различни видове и разполагали с богат арсенал, в този период настъпва обрат. Великобритания внася предложение в Комитета по разоръжаване на ООН за забрана на произвеждането, разработването и складирането на биологични агенти. През 1972 г. се създава конвенция по същата тема и се подписва договор между повече от 100 държави за унищожаването на запасите от биологични оръжия. Той е подписан от страни като САЩ, СССР, Ирак, Великобритания, държавите от източния блок и много други.

Въпреки влязлата в сила Конвенция за забрана на разработването, производството и складирането на биологични и токсични оръжия и за тяхното унищожаване от 1972 г., седем години по-късно в Свердловск, СССР, възниква огнище на антракс. Подозренията на западните сили са, че случаите не са породени по естествен начин, както съветските власти убеждават, а са резултат от дейности, забранени от Конвенцията. Поразени са 96 души в епидемията, 79 страдат от стомашно-чревния вид, а 17 от кожния. Съобщава се, че са починали 64 души. Съветският съюз твърди, че причината идва от месо, заразено с антраксни спори, но години след това - през 1992 г., Борис Елцин признава, че неправилно поставени въздушни филтри на военно микробиологично съоръжение са предизвикали освобождаването на смъртоносните спори.

Седмици след терористичните атаки на 11 септември 2001 г. в Съединените щати страната се изправя пред още едно изпитание. За първи път в историята на САЩ е налице умишлено освобождаване на антракс. Писма, съдържащи бял прах, по-късно анализиран и установен като положителен за антраксни спори, са разпратени чрез държавните пощи до двама сенатори и новинарски медийни агенции. Вследствие вдишването на спорите са заразени общо 22 души, от тях 11 с инхалаторната форма на болестта и 11 с кожната форма. Петима умират от инхалаторен антракс, при 43-ма се отчита положителен резултат за излагане на опасните микроорганизми, а 10 000 се смятат в потенциален риск. Атаката остава в историята под името Америтракс (Amerithrax), властите, включително и ФБР, разследват случая 7 години. Неговият официален край е поставен на 19 февруари 2010 г.

Статията е част от историята на:

• История на биологичното оръжие