Начало История на медицината Разработка на ваксини срещу антракс и птича холера от Луи Пастьор през 70-те години на 19 век

Разработка на ваксини срещу антракс и птича холера от Луи Пастьор през 70-те години на 19 век

От 1870г.

Разработка на ваксини срещу антракс и птича холера от Луи Пастьор през 70-те години на 19 век - изображение

По една или друга причина през 70-те години на 19 век френският химик Луи Пастьор така и не съумява да се ангажира изцяло и да се посвети на научни изследвания, касаещи борбата с някои смъртоносни заболявания. Освен това, малко по-рано (през 1868 година) ученият работи върху експерименти с копринени буби, но претърпява тежък инсулт, вследствие на който остава частично парализиран. Скоро след това, през 1870 г., Франция претърпява унизително поражение от прусаците, а император Луи-Наполеон е свален от власт. Независимо от това, Пастьор успешно довежда до край преговорите, които води френското правителство (те стартират още по време на управлението на императора). Правителството се съгласява да построи нова лаборатория за именития учен, а за да може изследователят да се освободи от административните и учебните си задължения, Франция му присъжда пенсия и добавка към нея. Така ученият вече може да се възползва от свободата да насочи творческата си енергията в проучванията на заболяванията.

Първоначално Пастьор се посвещава на изучаването на болестта антракс, но скоро след това вниманието му е привлечено от заболяването птича холера. Това негово изследване довежда до откритието как могат да се разработят ваксини, чиито действащи микробни агенти са атенюирани (отслабени). По принцип Пастьор се стреми  по време на работата си често да "освежава" лабораторните култури, които изучава.

Снимката показва част от лабораторните инструменти на Луи Пастьор

Ученият не прави изключение и с причинителите на птичата холера. На всеки няколко дни Пастьор „възражда” вирулентността на пробите си, въвеждайки ги повторно в телата на лабораторните пилета. Опитните животни много скоро получават бързи и яростни прояви на болестта, която винаги довежда до смъртта им. В продължение на месеци, прекарани в експерименти, Пастьор оставя културите си птича холера да постоят неизползвани, а той заминава на почивка. Когато се завръща, изследователят започва отново да провежда същите експерименти. Ситуацията обаче е коренно различна – пилетата вече не се разболяват от холера. Пастьор бързо стига до заключението, че културата е загинала и не може да бъде "освежена" повторно. Вместо да я използва върху опитните животни, Луи Пастьор се вдъхновява и взема решението да зарази пернатите с вирулентна култура на болестта. За изследователя бил невероятен фактът, че пилетата не просто оцеляват, но и не заболяват от заразата. Отслабеният с течение на времето микроб се превръща в щит, осигуряващ имунитет на животните срещу птича холера.

Осъзнавайки, че е открил потенциално нова техника, която би могла да се приложи за защита срещу други заболявания, Пастьор се завръща в кабинета си и започва да проучва повторно болестта антракс. Ученият стартира производството на отслабени антраксни бацили, които наистина биха могли да се окажат „защитници” на заболели овце и други преживни животни. По време на демонстрации във френския град Пуийли льо Форт, провеждани пред тълпи от наблюдатели, двадесет и четири овце, една коза и шест крави са подложени на двуетапна ваксинация с новата ваксина.

Първата манипулация е направена на 5 май 1881 г., а втората - на 17 май. В същото време, контролна група, наброяваща двадесет и четири овце, една коза и четири крави остава неваксинирана. На 31 май всички животни биват заразени с вирулентни антраксни бацили, а два дни по-късно (на 2 юни) тълпата отново се събира. Пастьор и неговите сътрудници пристигат, съпроводени от бурни ръкопляскания. Ефектът от ваксината на учения е неоспорим: третираните животни са живи и в добро здраве. За съжаление, това не може да се каже за тези, които са част контролната група - всички овце загиват (остават само три, които да края на деня също умират), а 4-те крави са подути и трескави. Козата също не оцелява.

Откритието на Луи Пастьор заслужено започва да се радва на огромно признание и почит сред обществеността. Нужно е единствено време, за да се появят и първите фармацевтично приготвени ваксини.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

1. Източник: chemheritage.org

2. Снимки: chemheritage.org и Wikimedia Commons

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА