Луи Пастьор и неговата работа върху ваксините срещу антракс и птича холера

От 1877г. до 1882г.

Луи Пастьор изминава дълъг път в науката и изследванията преди да се посвети на инфекциозните заболявания, техните причинители и създаването на ваксини. Може да се каже, че той навлиза в света на имунологията, когато се заема с проблема с птичата холера.

Откриването на ваксината за птича холера

Птичата холера е ендемично заболяване, което се разпространява много бързо сред домашни и диви птици. Тя може да протече в три форми, като средната по тежест се изразява в остра диария, фебрилност, сънливост и липса на апетит при пилетата. Обикновено завършва с летален край до 48 часа.

През 1878 г. Пастьор се заема да намери решение на проблема, който унищожава хиляди птици и дейността на много фермери. Първият, който успява да култивира и изолира микроба, причиняващ заболяването, е Жан-Жозеф Тусен, професор във ветеринарното училище в Тулуза, Франция. Бактерията Pasteurella multocida предизвиква птичата холера и е силно вирулентна (вирулентността е способността на микроба да заразява). Френският учен култивира бактерията, като я излага на атмосферен кислород за дълги периоди от време, по-дълги от 2-3 месеца. Той забелязва, че едни от първите култури, които е изложил на въздух, са намали своята способност да заразяват. Неговият извод е, че тъканите на живите микроби съдържат следи от вещества, които са нужни за растежа и оцеляването му. Навлизайки в гостоприемника, микробът черпи от тези "запаси", но те в определен момент свършват. Това не позволява на болестотворните организми да се възстановят и развият отново. Пастьор е уверен, че е възможно този метод да се приложи за всички подобни организми и да се създаде ваксина за всички инфекциозни болести.

Така той представя пред света новата васкина срещу птича холера, с която инокулира болни пилета. Ваксинираните птици оцеляват, но продължават да носят вирулентни бактерии, които имат способността да заразяват. През 1880 г. ученият представя своите резултати пред Академията на науките във Франция.

Ваксината срещу антракс

Антраксът е заболяване, което засяга предимно диви и домашни животни, като човекът също може да се разболее след досег с болен добитък. Болестта е позната още от древността, но през 18 и 19 в. е известна като болестта на сортировачите на вълна, тъй като фермерите се заразявали от животни и вълна, носители на спори на антракс. Заболяването е огромен проблем за животновъдите, защото е способно да унищожи поголовно всички стада. Дори след като са загинали, труповете на добитъка са опасни, ако не бъдат заровени. Оставени на открито, те могат да предизвикат повторна поява на болестта, след като напролет животните пасат на същото място, където са били захвърлени умрелия добитък.

• Първоначално лекарят Робърт Кох публикува през 1876 г. доказателство за успеха си в отглеждането на бактериални култури на антракс. Върху влажен пясък и с петролна лампа провокира нишковидните бактерии Bacillus anthracis да се размножат в дълги вериги спори. Неговото откритие премахнало всички съмнения по отношение на ролята на бактериите в заразяването с антракс. Две години след успеха на Кох - през 1878 г., Пастьор представя резюме пред Академията на науките за своите експерименти с антраксния микроб.
• Както при ваксината срещу птичата холера, и тази срещу антракс е отслабена от Пастьор чрез атмосферен кислород. Разликата между методите, благодарение на които се постига резултата, обаче е доста съществен. Антраксният бацил сформира спори, които не се повлияват при всякакви условия от атмосферния кислород, както това става при холерния микроб. Дълго време беше необходимо преди да се установи, че антраксната бактерия спира да образува спори при 42-43 градуса по Целзий.
• До 28 февруари 1881 г. Пастьор не споменава никъде, че е успял да създаде жива атенюирана ваксина срещу антракс. На 21 март същата година той публикува информация за сполучливи ваксинации на овце с неговата ваксина срещу антракс. Разбирайки за това, едно земеделско дружество в Пуйи-ле-Фор (Pouilly-le-Fort) моли френския учен да тества с ваксината и техните животни. При експеримента Пастьор поставя ваксина на 24 овце, една коза и 6 крави на 5 и 17 май. На 31 май всички животни били заразени с вирулентна култура от антракс. 2 юни 1881 г. се превръща в голямо събитие - над 200 наблюдатели, включващи местни политици, правителствени служители, фермери, ветеринарни лекари, военни, земеделци и репортери, чакат да видят резултатите от ваксинацията. А той е, че получилите ваксината животни са живи, а тези, които не били имунизирани, една част от тях проявявали сериозни симптоми, а друга част вече били мъртви.
• На 13 юни 1881 г. френският учен докладва пред Академията на науките за грандиозния успех, който постига в Пуйи-ле-Фор. В него той не обяснява обстойно как е направил ваксината. Впоследствие през 1882 г. са имунизирани 85 000 говеда, а през 1894 г. близо 3,4 млн. добитък. Смъртността от антракс сред отглежданите животни във Франция спада до 0,3%.
• Луи Пастьор обявява след експеримента с ваксината срещу антракс, че има намерение да започне разработката на ваксина, която е насочена повече към хората. На 22 юни 1881 г. пред Международния конгрес на директорите на агрономически станции във Версай ученият казва, че е разширил метода си с отслабване на микроби чрез атмосферен кислород, обработвайки неизвестен микроб от слюнка. Попаднал е на него от дете, починало от бяс.

Наистина ли Пастьор е първият, създал ваксина срещу антракс

В годините, когато здравето на Луи Пастьор се влошава много бързо, той оставя като завет на семейството си да не правят обществено достояние тетрадките, в които описвал всеки аспект от своята работа. Близките му спазват обещанието си чак до 1964 г., когато внукът му ги дарява на Френската национална библиотека. Едва след 1985 г. документите са достъпни за исторически изследвания.

Именно след публичното им достояние започват да излизат нелицеприятни факти за френския учен. Става ясно за негови конфликти и недотам почтени практики. Конкретно за историята около създаването на ваксината срещу антракс професорът по история от Принстънския университет Джералд Гейсън разказва за нея в своята книга "Частната наука на Луи Пастьор" (“The Private Science of Louis Pasteur” by Gerald Geison).

Пастьор стартира своята работа върху ваксината срещу антракс през 1877 г. - 3 години, след като Робърт Кох идентифицира бактерията, причинител на заболяването. На 12 юли 1880 г. ветеринарният лекар Анри Були представя пред Академията на науките във Франция доклад от Жан-Жозеф Тусен, също ветеринар, за постигнати резултати при експериментални изпитания на ваксина срещу антракс. Тусен не може лично да прочете своя доклад, тъй като не е член на Академията. Лекарят е създал ваксината си като унищожава антраксните микроби чрез нагряване за 10 минути при 55 градуса по Целзий. За сравнение ваксината на Пастьор е постигната чрез отслабване с атмосферен кислород. Тусен прилага своята ваксина върху 8 кучета и 11 овце. Четири от кучетата, които са имунизирани, оцеляват след 4 последователни инжекции с жив антракс. Неваксинираните показали реакция на болестта още след първата инжекция.

През август 1880 г. Пастьор научава за опитите на Тусен. Той е силно изненадан и развълнуван от това откритие. По-късно ще признае, че създаването на всъщност "мъртва" ваксина преобръща всички идеи, които е имал за ваксини, вируси и т.н." Защото представата на Пастьор за имунитета е, че е налице жив микроб, който е отслабен и който изчерпва гостоприемника от основни хранителни вещества.

През август 1880 г. Тусен променя своя метод и обработва микробите на антракса с карболова киселина. Последната е прилагана от хирурга Джоузеф Листър като антисептик при лечението на хирургични рани и сериозни фрактури. До 28 февруари Пастьор не публикува нищо за своята жива атенюирана ваксина срещу антракс.

В лабораторните тетрадки на Пастьор е вписано, че ученият е правил малки опити, при които е имунизирал животни със своята ваксина, но резултатите не били толкова убедителни. По същото време в лабораторията му започват изпитания на ваксина, приготвена от М. Чембърленд. Той я приготвя чрез химическо третиране с калиев бихромат, използван в химическите лаборатории за почистването на стъклените уреди. При провеждането на малки по мащаб опити ваксината показала добри резултати.

През това време се случва обществената демонстрация на ваксинирането на животните в Пуйи-ле-Фор. В тетрадките на Пастьор е записано, че ученият не е приложил своята жива отслабена ваксина, донесла му успех в борбата с птичата холера, а ваксината на Тусен, изготвена от Чембърленд с калиев бихромат. Публичността на имунизирането на животните в малкото селце превръща френския учен в знаменитост и на него е отдадена заслугата за създаването на първата успешна ваксина срещу антракс.

Съдбата на Тусен не е радостна, той успява да публикува само две научни статии до края на живота си, който идва през 1890 г. Ветеринарният лекар умира на 43 години след психически срив. През 1998 г. френското правителство официално обявява, че ваксината на Тусен е първата ефективна срещу заболяването. Единственият, който приживе признава и постоянно изтъква заслугите на Тусен, е пруският лекар Робърт Кох.

Статията е част от историята на:

• История на Луи Пастьор