История на даряването на органи и на трансплантациите

От 1869г.

Митологиите на много народи съдържат разкази за същества, създадени от сливане други две, за размяна и прехвърляне на различни части от тялото и на кожа. В близкото минало научните открития и иновации направиха така, че част от преданията да станат реалност. Началото се поставя през 1954 г., когато е извършена първата успешна трансплантация. В основата на успеха и общественото приемане на донорството на органи и трансплантацията стоят мултидисциплинарни екипи от учени, хирурзи, имунолози и обществени защитници. В наши дни изследванията дърпат напред тази област на науката с постижения като присаждане на цяло лице, опити с лабораторно отгледани органи и много други.

• Размяна на органи в предания и писмени свидетелства
• Първата документирана трансплантация
• Първата бъбречна трансплантация
• Първото присаждане на бъбрек между генетично несвързани индивиди
• Първата трансплантация от починал донор
• Първата трансплантация от животно на човек
• Първата чернодробна трансплантация
• Първото присаждане на сърце
• Трансплантиране на други органи

Размяна на органи в предания и писмени свидетелства

Съществуват гръцки, римски, китайски, египетски и индийски митове за трансплантации на органи, извършени от богове и лечители, които използват "материал" от животни или починали хора.
За първи път в писмен вид се споменава за трансплантация в известния папирус на Еберс, който датира от 1550 г. пр.н.е.. В него се говори за присаждане на кожа като терапия след изгаряния.

Около 600 г. пр.н.е. индийският хирург Сушрута, назоваван баща на хирургията, е признат за първия лекар, който извършва пластични хирургични операции, в това число присаждане на кожа с пълна дебелина.

В агиографията Legenda aurea ("Златната легенда"), съставена от Якоб де Ворагин през 13 в., в "Чудото на черния крак" се споменава писмено за първи път трансплантацията на крайници. В разказа за християнските светци Козма и Дамян, покровители на фармацията, медицината и хирургията, те заменят ракообразния крак на римски дякон с този на починал наскоро етиопец.

В по-ново време, през 1817 г., френският лекар Анри Дютроше пише писмо до редактора на Gazette de Santé на тема трансплантация на кожа. Той разказва думи на своя зет, армейски офицер в Индия, който става свидетел на приложено наказание върху войник - отрязване на носа. Мъжът издирил местни жители, които имали славата на вещи в присаждането на кожа и способни да реконструират нос по хирургически път. "Тъй като дефектът показваше белези, краищата на раната бяха освежени. Едното от седалищните части на мъжа, което трябваше да бъде донорското място, беше удряно със стара обувка, докато се получи значително подуване. От тази подута област беше изрязано триъгълно парче кожа с подкожна мазнина и поставено върху дефекта. То беше фиксирано на място с лепенка. Присадката заздравя и мъжът продължи да служи", разказва Дютроше в своето писмо. Не е съвсем доказана достоверността на писмото, но съществуват писмени източници, които са документирали трансплантиране на кожа в Индия стотици години по-рано. Не е ясно дали практиките са извършвани точно по описания от френския лекар начин, но сведенията сочат дългогодишен интерес към трансплантацията на части на тялото от един човек на друг.

Първата документирана трансплантация

Историята посочва като първата проверимо документирана кожна трансплантация тази на швейцарския хирург Жак-Луи Реверден през 1869 г. Той извършва епидермално присаждане, използвайки малки проби от епидермиса, защипани или обръснати от повърхностните слоеве на кожата. Кожните присадки продължават да се прилагат за лечение на изгаряния до Първата световна война. За известен период лечението с мехлеми и танинова киселина заменят присадките, но до Втората световна война е установено, че таниновата киселина причинява чернодробна некроза и трансплантирането на кожа отново става обичайна практика.

Първата бъбречна трансплантация

До 50-те години на миналия век кожните присадки са единствените успешни трансплантации. Първоначалните ранни изследвания в областта на присаждането на органи се фокусират върху бъбреците, защото живите донори, които са единствените, от които може да се използва орган по това време, могат да живеят и с един бъбрек. Опитите за бъбречни трансплантации при хора в началото са неуспешни, първата такава е направена през 1933 г. от д-р Юрий Вороной в Украйна. Пациентът преживява само два дена, фаталният резултат се дължи предимно на АВО-несъвместимост (несъвместимост на кръвните групи) и продължително време на топла исхемия на бъбрека. Такива операции са документирани в Чикаго, Бостън и Париж.

През 1953 г. 22-годишният Ричард Херик чува диагнозата хроничен нефрит, която е животозастрашаваща и нелечима в онези години. Младежът се обръща към Джоузеф Мари, който е разработил собствени техники по отношение на бъбречната трансплантация. Херике в много тежко състояние и се съгласява на експериментална операция, като неговият брат близнак ще дари единия си бъбрек. Мъри и екипът му проверили съвместимостта между двамата братя чрез малки кожни присадки, които взели от единия брат и поставили на другия. Двамата Херик издържали операцията, след това нямало усложнения. Ричард живее още 8 години с бъбрека на брат си, когато умира през 1963 г. от инфаркт на 31-годишна възраст.

Първото присаждане на бъбрек между генетично несвързани индивиди

Шест години след първия успешно трансплантиран орган на Ричард Херик става факт и първото присаждане на бъбрек между индивиди, които не са генетично идентични. През 1959 г. в болница "Чарити" в Луизиана. Тогава имуносупресията все още не е част от трансплантационните грижи и въпреки че донорът и реципиентът са отново братя близнаци, те не са съвместими. Затова този, на когото ще се присажда бъбрека, получава рентгеново облъчване на цялото тяло - наложена практика в онези години, макар ролята му да не е била оценена с точност. Пациентът се възстановява трудно след операцията, но след това води активен живот и умира 25 години по-късно от сърдечни проблеми. Успехът на тази трансплантация развълнува и има сериозен отзвук сред лекарските среди по целия свят.

Първата трансплантация от починал донор

До 60-те години на миналия век специалистите разбират, че не е възможно трансплантациите да се извършват само от генетично идентични или свързани донори. По тази причина те се съсредоточават върху имуносупресията, за да могат да предотвратяват отхвърлянето на органи. През 1962 г. д-р Рой Калн и колегите му от болница "Питър Бент Бригъм" оповестяват, че 6-меркаптопуринът удължава преживяемостта след присаждане на бъбрек при 104 кучета. Джоузеф Мъри и екипът му решават да приложат това откритие върху хора. Те установяват, че рентгеновото облъчване допринася много малко за спирането на отхвърлянето, докато химическите супресиращи агенти азатиоприн, преднизон и актиномицин С имат по-голямо действие поне при краткосрочните резултати. Тези предпазливо оптимистични открития ще доведат до разширяване на донорския обхват заради справянето с имунната реакция към чужди органи. Същата година, 1962-а, Мъри е начело на първата бъбречна трансплантация между неродни пациенти с употреба на азатиоприн, което е и първото успешно присаждане на орган от починал пациент.

До 60-те години са взимани органи само от починали пациенти, чиято смърт е настъпила вследствие спиране на сърцето - сърдечната смърт е единственият признат вид летален край по онова време. През 1959 г. белгийският хирург д-р Ги Александър въвежда идеята за coma dépassé (кома депасе, мозъчна смърт). Това е състояние, при което пациентът е без мозъчни функции, но оксигенацията на органите се запазва благодарение на станалата възможна изкуствена вентилация. В началото на юни 1963 г. пациент с тежка травма на главата е откаран в брюкселската болница "Сен Пиер". Въпреки опитите за реанимация, той изпада в coma dépassé. Д-р Александър иска разрешение от ръководителя на катедрата да направи трансплантация на бъбрек, взет от пациента в мозъчна смърт, получава го и това е първото дарение от този вид.

Първата трансплантация от животно на човек

До началото на 60-те години трансплантациите са алографти, от човек на човек. Между 5 ноември 1963 и 4 февруари 1964 г. 6-ма пациенти получават ксенотрансплантати от шимпанзе. Заради недостиг на дарени бъбреци започват проучвания дали тези органи от животни могат да се присаждат на хора (ксенотрансплантация). Те се извършват от д-р Кийт Риймтсма и мултидисциплинарен екип в университета "Тулейн". Предишни писмени сведения за трансплантиране на животински органи на хора сочат, че през 1905 г. е присаден бъбрек от заек на дете, от коза и прасе в антекубиталното пространство през 1906 г., както и от агне на човек през 1923 г. Всички са неуспешни - пациентите умират в рамките на дни или поради тромбоза на присадката. Университетът се намира в близост до регионален център за примати, а това прави възможно проучването на бъбречни трансплантации от маймуна на маймуна. Изборът на учените пада на шимпанзетата, тъй като имат близка таксономична връзка, сравнима бъбречна функция, сходен размер и кръвни групи А и 0 като при хората, което ги превръща в универсален донорски потенциал. Пациентите, на които са присадени бъбреци от шимпанзета, оцеляват между 11 дни и 9 месеца, затова резултатите от операциите се разглеждат от специалистите като своеобразен успех. От цял свят стартират с подобни опити, но трансплантациите на бъбреци и сърце от бабуини и шимпанзета на хора никога не се доближават до дългосрочна преживяемост на реципиентите. По-късно университетът "Тулейн" разработва успешна програма за получаване на органи от трупове и спира дейността си по ксенотрансплантациите през 1965 г., но не и научните изследвания по темата.

Първата чернодробна трансплантация

В ранните години на присаждането на органи вниманието предимно е насочено към трансплантирането на бъбреци. Но до края на 60-те години успешно се трансплантират и панкреас, черен дроб и сърце от трупни донори. Екипът на д-р Джеймс Харди от университета на Мисисипи извършва първото присаждане на бял дроб през 1963 г., след като преди това е повторил процедурата повече от 400 пъти при кучета. Трансплантираният успява да преживее 18 дни след операцията.

Д-р Стюарт Уелч предприема за първи път чернодробна трансплантация върху куче, като поставя донорския орган в корема, без да премахне собствения черен дроб на животното. Процедурата е неуспешна, а при следващите се оставя само донорския орган.

През 1967 г. д-р Томас Старцл присажда за първи път черен дроб на човек в университета на Колорадо, имайки предвид предишния опит с кучетата и подпомогнат от имуносупресия на основата на стероиди и азатиоприн. Първите трима реципиенти преживяват между 7 и 22 дни. После Старцл подобрява хирургичните техники, имуносупресията и запазването на органи през 70-те години на миналия век, но пациентите, които успяват да преживеят една година, остават под 25%. В края на десетилетието се появява циклоспорина, който позволява да се увеличи дългосрочната преживяемост.

Първото присаждане на сърце

Първият опит за трансплантиране на сърце е направен от южноафриканския кардиоторакален хирург д-р Кристиян Барнард. Първоначално той заедно със своя брат, също кардиохирург, се упражняват върху кучета, използвайки техники, разработени от д-р Норман Шъмуей от Станфордския университет. Барнард допълнително се подготвя в университета на Вирджиния по отношение на имуносупресията. Връща се в Кейптаун и там прави успешна трансплантация на бъбрек. Веднага след това се насочва към трансплантирането на сърце. Барнард извършва първото в света присаждане на сърце (1967 г.), след като взима органа от 25-годишна жена в мозъчна смърт с необратима травма на главата след катастрофа. Реципиентът Луис Уашкански, който страда от диабет, сърдечна недостатъчност и исхемична болест, преживява 18 дни след операцията. Вторият пациент на Барнард оцелява близо 19 месеца след поставянето на новото сърце, а петият и шестият съответно 12 и 24 години.

>>> Луис Уашкански - мъжът, претърпял първата сърдечна трансплантация

Трансплантиране на други органи

В по-ново време развитието на науката и в частност на медицината позволяват по-широк обхват и действие при трансплантациите. През 1998 г. се появяват новите имуносупресори микофенолат мофетил и такролимус, които увеличават поносимостта на реципиента към присадения орган, особено васкуларизирани композитни присадки, състоящи се от множество тъкани.

През същата година д-р Жан-Мишел Дюбернар успешно трансплантира за пръв път ръка на пациент с ампутация в средата на предмишницата. Две години по-късно (2000 г.) той реализира първото двойно присаждане на ръка.

През 2005 г. съвместно с д-р Бернар Девошел той извършва частична трансплантация на лице на Изабел Диноар, която пострадала при нападение на куче. През 2010 г. д-р Хуан Барет и екип осъществяват първата трансплантация на цяло лице, което е най-високият етап в напредъка, постигнат от специалистите в областта на присаждането на органи до споменатата година.

>>> Хирурзи от Оксфорд извършиха първата успешна трансплантация на матка във Великобритания

В наши дни учените и лекарите продължават да изумяват с възможностите, които дават на хората да се излекуват или да подобрят състоянието си чрез получаването на орган. Развитието в областта на трансплантациите достига нива, които преди са смятани за немислими. Но така са започнали и техните предшественици - преодоляващи предизвикателства, определяни тогава като невъзможни и дори чудовищни.