Начало История на медицината Луис Вашкански – мъжът, претърпял първата директна сърдечна трансплантация

Луис Вашкански – мъжът, претърпял първата директна сърдечна трансплантация

От 03.12.1967г.

Луис Вашкански – мъжът, претърпял първата директна сърдечна трансплантация  - изображение

Луис Вашкански (1913 - 21 декември 1967 г.) е южноафриканец, чието име е запомнено от медицинската история. Той е пациентът, на когото е направена първата директна (от донор на реципиент) трансплантация на сърце. Мъжът е и първият пациент, върнал се в съзнание след тежката оперативна манипулация. След лечението, Луис живее в продължение на 18 дни и е в състояние да говори със съпругата си и репортери. На практика, г-н Вашкански е вторият човек, претърпял цялостно сърдечно трансплантиране, тъй като през 1964 г. д-р Джеймс Харди извършва трансплантация, по време на която, пациентът Бойд Руш получава сърцето на шимпанзе. За съжаление, г-н Руш живее само час след манипулацията и така и не се връща в съзнание.

Луис Вашкански е литовски евреин, който емигрира с приятели от градчето Слободка в Южна Африка през 1922 г. Той става бакалин в Кейптаун. Вашкански взема участие във Втората световна война в Източна и Северна Африка и Италия. Той е запален спортист. Участва в отбори по футбол, плуване и вдигане на тежести.

За съжаление, на по-късен етап от живота на Луис, здравето му се влошава значително: той е диабетик, има нелечимо сърдечно заболяване, причинило му три инфаркта. Последният от тях води до сърдечна недостатъчност.

През април 1966 г. Вашкански посещава болницата "Гроте Шур", за да се погрижи за заболяването си. За пръв път е прегледан от д-р Бари Каплан, който през юли 1966 г., пита колегата си д-р Кристиан Барнард дали би могъл да присъства на прегледа на Луис. Д-р Барнард провежда редица лабораторни тестове и задълбочен преглед на г-н Вашкански. Хирургът стига до заключението, че не може да направи нищо, за да му помогне. През януари 1967 г. Вашкански е преместен в клиника „Мървин Готсман” (тя е под опеката на болница „Гроте Шур”), за да могат да се облекчат поне част от симптомите на тежкото му заболяване. Вашкански претърпява сърдечна катетеризация, а лекарите потвърждават категорично поставената тежка диагноза - сърдечна недостатъчност. Впоследствие мъжът се обръща към д-р Барнард с молба да го оперира.

Вашкански е приет отново в "Гротe Шур" на 14 септември 1967 г., тъй като претърпява инфаркт. През 1965 г. приблизително една трета от сърцето му все още функционира, но другата част е силно увредена. В края на октомври той изпада в диабетна кома, но по-късно се връща в съзнание. Като допълнително усложнение мъжът развива бъбречна и чернодробна недостатъчност. На 10 ноември Вашкански е сложен в списъка на пациенти, чакащи за сърдечна трансплантация.

Когато д-р Барнард се среща с болния, хирургът му обяснява възможностите за трансплантация, а мъжът се съгласява. Г-н и г-жа Вашкански твърдят, че идеята му е изключително новаторска. Ан Вашкански дори се безпокои, че съпругът й може да „поеме” част от личността на човека, дарил сърцето си на съпруга й.

Когато Барнард се среща с Вашкански, той обяснява каква е възможността за трансплантацията, а Вашкански приема обстоятелствата и евентуалния риск. След това Ан открива, че съпругът й е "странно спокоен". Барнард заявява пред Ан и Луис, че предложеният от него метод има 80% шанс за успех. Изявлението му по-късно е критикувано и считано за "подвеждащо". Част от процедурата преди операцията изисква да се вземат посевки от кожата, носа, устата, гърлото и ректума на пациента, за да се разбере какви бактерии живеят в тялото му.  Така Луис ще приема най-ефективните антибиотици, които да могат да се вземат след трансплантацията. Той също така често трябва да се измива с дезинфектанта "Phisohex".

В края на ноември 1967 г. е открит и потенциален донор. Един млад човек (цветнокож) пада от камион и претърпява катастрофално нараняване на главата. След ЕКГ на сърцето на пострадалия става ясно, че няма медицинска причина то да не се използва за трансплантацията. Въпреки че началникът на кардиологичното отделение - д-р Вал Шрий - изразява нежеланието си да използва "цветнокож" донор, полицията все пак иска разрешение за трансплантацията от близките на младия мъж. Получава се съобщение и в него пише, че семейството е: "в шок, след като са се сблъскали с полицаите". 

Вашкански, който е почистен и подготвен за евентуалния опит, се чувства разочарован и огорчен, когато манипулацията се проваля. Той смята, че шансовете му за живот са малки.

За щастие, той получава ново сърце на 3 декември 1967 г. в болницата  „Гроте Шур” в Кейптаун, Южна Африка. Операцията продължава около шест часа. Доктор Кристиан Барнард ръководи екип от тридесет хирурзи, анестезиолози, медицински сестри. Брат му Мариус Барнард му асистира по време на операцията.



Донор е 25-годишната Денис Дарвал. Младата жена и майка й са прегазени от пиян шофьор, докато пресичат оживена улица в съботен следобед. Майка й загива на място. Дениз е отведена в „Гроте Шур”. Питър Роу-Инис, старши неврохирург в болницата, преглежда жената. Рентгеновите изображения на черепа й показват две сериозни фрактури. Дениз не реагира на болка, мозъкът й не показва признаци на активност. Кръвопреливания и респиратор поддържат ритъма на сърцето й. Керт Вентър и Бърти Босман са лекарите, които се обръщат към бащата на Дениз - Едуард Дарвал. Те имат нелеката задача да поискат от съсипания от мъка родител да даде разрешението си Денис да стане донор на Луис. Мъжът е взет от мястото на катастрофата и е сравнително спокоен, когато пристига в болницата. Докато чака, той си мисли, че медиците все още се опитват да спасят живота на дъщеря му. Босман му казва, че в болницата има човек, който е смъртно болен и се нуждае от трансплантация на сърце. Лекарите съобщават на Едуард, че именно той може да е човекът, който ще дари шанс за живот на напълно непознат. Бащата разбира, че няма надежда да види дъщеря си отново. Машините няма как да поддържат живота й вечно. Едуард Дарвал е сред хората, взели решението да направят най-хуманния жест, на който сме способни. Съгласява се трансплантацията да се извърши – казва им, че щом не може да бъде спасена Денис, те трябва да се опитат да спасят поне този човек.

Въпреки че г-н Вашкански загива от пневмония осемнадесет дни след трансплантацията (заради отслабената си от медикаментите срещу отхвърляне на органа имунна система), д-р Барнард, а и светът считат операцията за успешна, защото сърцето функционира напълно и "не е стимулирано от електрически апарат". Както се споменава в книгата "Един живот" на д-р Барнард - на петия ден след операцията е взето решение да се „бомбардира” имунната система на Вашкански с имуносупресори, за да бъде предпазен от потенциално отхвърляне на новото сърце.

Данните от други, по-късно извършвани сърдечни трансплантации, ще разкрият на медиците любопитен факт, който е нямало как да знаят. Организмът на Луис се е опитвал да се нагоди и адаптира към новото сърце. Тялото на Вашкански не е показвало признаци, че отхвърля органа, а високата доза имуносупресори не е улеснила състоянието му.

По статията работи: Виктория  Милова

Статията е част от историята на:

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

Източник: https://en.wikipedia.org/wiki/Louis_Washkansky

Снимка: freemalaysiatoday.com; flickr.com

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ИсторияНовиниПатологияСнимкиЛеченияЛюбопитноСпортНормативни актовеОрганизацииМедицински изследванияЗаведенияНаправления в медицинатаСпециалистиФизиологияЗдравни съветиПроизводителиКлинични пътеки