Луис Уашкански – мъжът, претърпял първата сърдечна трансплантация

От 3.12.1967г.
Акценти
|
Луис Уашкански (1913 - 21 декември 1967 г.) е южноафриканец, чието име е запомнено от медицинската история. Той е пациентът, на когото е направена първата директна (от донор на реципиент) трансплантация на сърце. Мъжът е и първият, върнал се в съзнание след тежката оперативна интервенция. След лечението Луис живее в продължение на 18 дни и е в състояние да говори със съпругата си и репортери. На практика г-н Уашкански е вторият човек, претърпял цялостно сърдечно трансплантиране, тъй като през 1964 г. д-р Джеймс Харди извършва трансплантация, по време на която пациентът Бойд Руш получава сърцето на шимпанзе. За съжаление, г-н Руш живее само час след манипулацията и така и не се връща в съзнание.
Предисторията
Луис Уашкански е литовски евреин, който емигрира с приятели от градчето Слободка в Южна Африка през 1922 г. Той става бакалин в Кейптаун. Уашкански взема участие във Втората световна война в Източна и Северна Африка и Италия. Той е запален спортист. Участва в отбори по футбол, плуване и вдигане на тежести.
За съжаление, на по-късен етап от живота на Луис здравето му се влошава значително: той е диабетик, има нелечимо сърдечно заболяване, причинило му три инфаркта. Последният от тях води до сърдечна недостатъчност.
През април 1966 г. Уашкански посещава болницата "Гроте Шур", за да се погрижи за заболяването си. За пръв път е прегледан от д-р Бари Каплан, който през юли 1966 г. пита колегата си д-р Кристиан Барнард дали би могъл да присъства на прегледа на Луис. Д-р Барнард провежда редица лабораторни тестове и задълбочен преглед на г-н Уашкански. Хирургът стига до заключението, че не може да направи нищо, за да му помогне. През януари 1967 г. Уашкански е преместен в клиника „Мървин Готсман” (тя е под опеката на болница „Гроте Шур”), за да могат да се облекчат поне част от симптомите на тежкото му заболяване. Претърпява сърдечна катетеризация, а лекарите потвърждават категорично поставената тежка диагноза - сърдечна недостатъчност. Впоследствие мъжът се обръща към д-р Барнард с молба да го оперира.
Уашкански е приет отново в "Гротe Шур" на 14 септември 1967 г., тъй като претърпява инфаркт. Приблизително една трета от сърцето му все още функционира, но другата част е силно увредена. В края на октомври той изпада в диабетна кома, но по-късно се връща в съзнание. Като допълнително усложнение мъжът развива бъбречна и чернодробна недостатъчност. На 10 ноември Уашкански е сложен в списъка на пациенти, чакащи за сърдечна трансплантация.
Когато Барнард се среща с Уашкански, той обяснява каква е възможността за трансплантацията, а пациентът приема обстоятелствата и евентуалния риск. Барнард заявява пред Ан и Луис, че предложеният от него метод има 80% шанс за успех. Изявлението му по-късно е критикувано и считано за "подвеждащо". Част от процедурата преди операцията изисква да се вземат посевки от кожата, носа, устата, гърлото и ректума на пациента, за да се разбере какви бактерии живеят в тялото му. Така Луис ще приема най-ефективните антибиотици, които могат да се вземат след трансплантацията. Той също така често трябва да се измива с дезинфектант.
Операцията, която остава в историята
В края на ноември 1967 г. е открит потенциален донор. Млад човек (цветнокож) пада от камион и претърпява катастрофално нараняване на главата. След ЕКГ на сърцето на пострадалия става ясно, че няма медицинска причина то да не се използва за трансплантацията. Въпреки че началникът на кардиологичното отделение - д-р Вал Шрий - изразява нежеланието си да използва "цветнокож" донор, полицията все пак иска разрешение за присаждането от близките на младия мъж. Семейството изпада в шок след посещението на униформените и в крайна сметка тази възможност пропада. Уашкански, който е почистен и подготвен за евентуалния опит, се чувства разочарован и огорчен, когато манипулацията се проваля. Той смята, че шансовете му за живот са малки.
За щастие, той получава ново сърце на 3 декември 1967 г. в болницата „Гроте Шур” в Кейптаун, Южна Африка. Операцията продължава около шест часа. Доктор Кристиан Барнард ръководи екип от тридесет хирурзи, анестезиолози, медицински сестри. Брат му Мариус Барнард му асистира по време на интервенцията. Донор е 25-годишната Дениз Дарвал. Младата жена и майка й са прегазени от пиян шофьор, докато пресичат оживена улица в съботен следобед. Майка й загива на място. Дениз е отведена в „Гроте Шур”. Питър Роу-Инис, старши неврохирург в болницата, преглежда жената. Рентгеновите изображения на черепа й показват две сериозни фрактури. Дениз не реагира на болка, мозъкът й не показва признаци на активност. Кръвопреливания и респиратор поддържат ритъма на сърцето й. Керт Вентър и Бърти Босман са лекарите, които се обръщат към бащата на Дениз - Едуард Дарвал. Те имат нелеката задача да поискат от съсипания от мъка родител да даде разрешението си Дениз да стане донор на Луис. Мъжът е взет от мястото на катастрофата и е сравнително спокоен, когато пристига в болницата. Докато чака, той си мисли, че медиците все още се опитват да спасят живота на дъщеря му. Босман му казва, че в болницата има човек, който е смъртно болен и се нуждае от трансплантация на сърце. Лекарите съобщават на Едуард, че именно той може да е човекът, който ще дари шанс за живот на напълно непознат. Бащата разбира, че няма надежда да види дъщеря си отново. Машините няма как да поддържат живота й вечно. Едуард Дарвал е сред хората, взели решението да направят най-хуманния жест, на който сме способни. Съгласява се трансплантацията да се извърши – казва им, че щом не може да бъде спасена Дениз, те трябва да се опитат да спасят поне този човек.
Състоянието на Уашкански се превръща в световна тема, всички се интересуват какво е то и дали сърцето му работи. Почти всеки детайл от грижите за него и възстановяването му става публично достояние. В началото възстановяването на пациента върви много добре, лекарският екип е впечатлен от резултата. Доброто състояние на Уашкански трае близо две седмици, но след това се влошава и изследванията показват развиването на инфилтрати в белите дробове. Това са проникнали в дроба течности, клетки и други. Лекарите не са сигурни на какво се дължат те - дали на белодробен оток, свързан със сърдечна недостатъчност, или на инфекция. Правят грешката да предположат, че пациентът отхвърля органа и затова засилват имуносупресивната терапия. Но Уашкански развива двустранна пневмония, която се утежнява от имуносупресията, умира на 18 ден от операцията от тежка пневмония и сепсис. Въпреки това, д-р Барнард, а и светът считат операцията за успешна, защото сърцето функционирало напълно и не е било стимулирано от електрически апарат.
>>> Извършиха втора трансплантация на сърце от прасе на жив човек в САЩ
Данните от други, по-късно извършвани сърдечни трансплантации, ще разкрият на медиците любопитен факт, който е нямало как да знаят. Организмът на Луис се е опитвал да се нагоди и адаптира към новото сърце. Тялото му не е показвало признаци, че отхвърля органа, а високата доза имуносупресори не е улеснила състоянието му.
На следващата година - 1968-а, Кристиан Барнард извършва втората си сърдечна трансплантация.
Статията е част от историята на:
СТАТИЯТА е свързана към
- Лечение на бъбречна недостатъчност
- Имуносупресивни лекарства
- Хирургично лечение
- Лечение при бъбречна поликистоза (поликистоза на бъбреците)
- Циклоспорин
- Трансплантация на бъбрек
- Донорството – законни положения за даване на съгласие, условия и ред за вземане на органи
- Трансплантациите в България през 2025 г.
- Трансплантация на стволови клетки
- Такролимус
Коментари към Луис Уашкански – мъжът, претърпял първата сърдечна трансплантация