История на затлъстяването - от признак за богатство към сигнал за влошено здраве

Акценти

Еволюционно развитие на затлъстяването

Представата на древните за пълнотата

Откриване на връзката между затлъстяването и лошото здраве

Научен поглед към разбирането и управлението на затлъстяването

Наднорменото тегло се свързва с конкретни заболявания

Днес говорим за световна епидемия от затлъстяване, чието начало е едва от няколко десетилетия. След технологичния подем през 18 в. фактически се увеличава предлагането на храна. Преди това хроничният недостиг на продукти и недохранването неизменно са съпътствали човечеството още от зората на неговото съществуване.

Малките количества храна, с които разполагали хората, довеждат до представата, че пълнотата е желателна, белег за богатство и добър живот и такива примери могат да се открият в литературата, изкуството и дори в мнението на медицинските специалисти. Чак през втората половина на 19 в. наднорменото тегло започва да се смята за неестетично, а през следващия век се открива връзката между затлъстяването и повишената смъртност.

Еволюционното развитие на затлъстяването

След напредъка в технологично отношение през 18 в. се наблюдава подобряване на общественото здраве, както и по-високо количество, качество и разнообразие на храната. Вследствие на това продължителността на живота нараства, съответно и размерът на тялото. След Втората световна война се увеличава достъпът до хранителни продукти, наблюдава се изобилие в това отношение, същевременно е налице намалена физическа активност.

Затлъстяването се превърна в световен проблем за общественото здраве, все по-често се среща и разпространява, води до високи разходи и лоши резултати. Преди по-малко от век то е определено като заболяване с конкретизирани патологични и патофизиологични усложнения. Като термин думата не е позната до 17 в. в английския език, а след този период се среща като описателно литературно определение за прекомерна пълнота. Влиянието на затлъстяването върху качеството на живот започва да се отчита през 18 в., а в средата на следващото столетие състоянието е признато за причина за лошо здраве. През първите десетилетия на 20 в. се наблюдава документиране на болестните усложнения и на увеличената смъртност, до които води.

>>> Разходите на Великобритания за борба със затлъстяването възлизат на 98 милиарда паунда годишно

Прекомерната пълнота сред населението нараства толкова много през последните 60 години, че Световната здравна организация (СЗО) е принудена да бие аларма и да обяви глобална епидемия и световна криза в общественото здраве. През същия този отрязък от време сърдечните, респираторните и съдовите заболявания зачестяват и се превръщат в основна причина за смърт и вече се определят като хронични болести, като затлъстяването също получава това определение.

Ако през вековете хората интуитивно са усещали, че поемането на по-голямо количество храна води до натрупване на мазнина в тялото, то разгадаването на хранителния метаболизъм ясно показа, че причината за излишното "складиране" на подкожна и висцерална мазнина (около вътрешните органи) при човека е дисбаланса между енергията на приетата храна и на тази, изразходвана в ежедневието. Всъщност натрупването на мазнини е адаптивен физиологичен процес, чрез който се съхранява енергия. Но той се превръща в неадаптивен, когато технологичното развитие измества баланса между наличната храна и разхода на енергия на тялото, който преди е бил по-голям, когато хората сами са си я набавяли. Затова историята на храната пряко е свързана с историята на затлъстяването, а болести като диабет, атеросклероза и хипертония стават емблематични за болести, възникнали като страничен ефект на еволюционния процес.

>>> Принос на д-р Илеана Варгас-Родригес в борбата със затлъстяването и диабет тип 2 сред децата в САЩ

Еволюционната история на човечеството подсказва, че мазнините в тялото са служили като вграден механизъм за съхранение на хранителните резерви на индивида. По време на праисторическия период, когато също са върлували болести, съчетани с глад, естественият подбор облагодетелства онези генотипове, които имат способността да извличат и съхраняват най-голямо количество мазнини от минималното количество храна, до което могат да се доберат и в същото време да ги изразходват по най-пестеливия начин в дългосрочен план. Видовете, които притежавали "пестеливия ген", имали еволюционно предимство в жестоката и сурова среда, в която са живели ранните събирачи и ловци. Сега ситуацията е обратната - в по-изгодна позиция са онези, които притежават гени, позволяващи им да не трупат енергия в мастните депа, докато тези, които ги съхраняват, са застрашени от преждевременна смърт.

Представата на древните за пълнотата

Осъзнаването, че затлъстяването е медицински проблем се случва много бавно. Векове наред наднорменото тегло е рядко явление и не е подлагано на изследване. Съществуват култури, където пълнотата се цени, белег е на социален статус. Първите, които разбират, че затлъстяването е опасно и води до болест, са древните гърци. Хипократ разсъждава за болестите, провокирани от нездравословното хранене, както и за подобряването на здравето при смяна на диетата. Той е убеден, че трябва да има разлика в храненето на болния и здравия.

За древните египтяни от особена важност са както качеството, така и количеството на поетата храна. Диодор Сицилийски и Херодот пишат за тях, че задължително се пречистват три пъти в месеца чрез гладуване или повръщане на храната, защото вярват, че "по-голямата част от храната, която приемаме, е излишна и този излишък е причина за нашите смущения".

Друг велик мислител и учен - Питагор, набляга на умереността. Вместо да се приема голямо количество храна и после да се повръща или гладува, по-добре е да се спазва ограничение. "Никой човек, който цени здравето си, не трябва да прекрачва границите на умереността, било в труда, диетата или съжителството", смята Питагор.

Един от учителите на Хипократ е Херодик, който е известен с препоръките си за регулиране на храненето и правенето на упражнения. По този начин той удължава не само собствения си живот, но и на мнозина други. Дори е критикуван от Платон, че поддържа хората до дълбока старост, вместо да ги остави спокойно да умрат. Явно неговият ученик Хипократ също поддържа тази теория, тъй като в трудовете му срещаме разсъжденията му за енергийния баланс хиляди години преди да бъде установено какво представлява. Древногръцкият лекар е на мнение, че е изключително вредно да се поема повече храна, отколкото организмът може да понесе, и в същото време човек да не прави физически упражнения, за да изразходи излишъка. "Тъй като храната изпълва, а упражненията изпразват тялото, резултатът от точното равновесие между тях трябва да бъде оставянето на тялото в същото състояние, в което са го намерили, тоест в перфектно здраве", казва Хипократ.

Гален, друг утвърден лекар в древността, разказва за случай от своята практика, може би най-ранният за контролиране на затлъстяването. Той споделя, че успява да редуцира теглото на пациента си по следния начин - кара го да тича всяка сутрин, докато не се изпоти обилно и няма вече сили; после го разтрива силно и го потапя в топла вана; дава му да яде лека закуска и отново в топлата вода; след няколко часа се захранва с каквото пожелае и накрая през остатъка от деня трябва да работи, каквото умее.

Откриване на връзката между затлъстяването и лошото здраве

Следващите поколения лекари също запазват съветите на своите предшественици относно храненето. Те разбират, че затлъстяването води до здравословни проблеми и болести. Броят на пълните хора нараства, в медицинските трудове все по-често започва да се разглежда въпросът. Признава се, че намаляването на теглото винаги е полезно, особено ако човекът се оплаква от задух и дискомфорт. Лекарят Томас Сиденъм, наричан още английският Хипократ (1624-1689 г.), смята, че затлъстяването произтича от много фактори. Той казва, че наднорменото тегло може да се причисли към болестите, които са предизвикани от първоначални несъвършенства във функциите на някои органи, но като че ли най-общо има с начина на живот. Той призовава за умереност в яденето и пиенето, за да се предотврати приемането на повече храна, отколкото стомахът може да усвои.

Английският лекар Тобайъс Венър е първият специалист, който използва термина "затлъстяване" в медицински контекст и препоръчва лечението му в труда си "Трактат" от 1660 г. Той е убеден, че водата в град Бат е изключително полезна за пълни хора.

Лекарите през 17-18 в. вече обръщат внимание, че пълнотата е съчетана с други болестни състояния и дори те по-лесно и бързо се проявяват при хора, които имат проблеми с килограмите. Д-р Джордж Чейн (1671-1743 г.) е изтъкнат медик за своето време, който същевременно и е с огромно наднормено тегло. Той документира състоянието си и пише, че се чувства "прекомерно дебел, задъхан, летаргичен и апатичен". Изисква след него да се движи слуга, който носи стол. Когато усети умора, сяда на него за няколко минути и след това продължава. Д-р Чейн достига до извода, че е по-лесно да поддържаш здравето си, отколкото да го възстановяваш след прекаран здравословен проблем, както и да се действа превенциално, отколкото дадена болест да се лекува. Другите самонаблюдения на лекаря сочат, че вследствие затлъстяването може да се появят депресия и кожни заболявания.

През 1765 г. Йоанес Батиста Моргани открива при провеждането на анатомични дисекции, че разположението на мазнините има решаващо значение.

През 19 в. особено популярна става една брошура, съдържаща диетична програма. Тя е дело на кралския погребален агент Уилям Бантинг, който има проблеми вследствие пълнотата си - задух, болки в ставите, дори известна загуба на слуха. Той се обръща към хирурга Уилям Харви, който установява, че оглушаването му се дължи на мазнините около врата му, защото те притискат дихателните му пътища. Лекарят му съставя хранителен режим, при който Бантинг трябва да избягва захарните изделия и продуктите, съдържащи брашно. Агентът иска да сподели по какъв начин се отървава от затлъстяването и описва диетата в т.нар. "Писмо за корпулентността, адресирано до обществеността".

През вековете лекарите забелязват връзка между наднорменото тегло и различни заболявания. Те не могат да обяснят каква точно е тя, но виждат последиците. Едни от тях са сънната апнея, за която още през 4 в. пр.н.е. има описание от Дионисий, който заради своите прекомерни килограми изпитвал страх да не се задуши, докато спи и затова инструктирал слугите си да го бодат с игли в хълбоците, ако заспи.
Днес е всеизвестен факт, че коронарната болест на сърцето много често върви ръка за ръка с наднорменото тегло. Състояние, известно като ангина пекторис или стенокардия, е описано от Едуард Хайд през 17 в., но още Хипократ показва познания в това отношение. То се характеризира с гръдна болка, провокирана от намален приток на кръв към сърцето и е симптом на коронарната болест. Терминът "ангина" е употребен за първи път в значението му на тежка, силна гръдна болка от Хеберден през 1768 г. През следващия век ясно се прави връзката между прекомерните килограми и ангината. През 1811 г. Робърт Томас пише, че състоянието "атакува мъжете много по-често, отколкото жените, особено тези, които имат къси вратове, които са склонни към пълнота и които в същото време водят неактивен или заседнал живот...".

>>> Затлъстяването по време на бременността се предава на потомството

Още в края на 18 в. лекарите са наясно, че затлъстяването оказва влияние на женското здраве, в това число и на способността на дамите да заченат.

През 19 в. вече се обръща внимание и на позиционирането на мазнините по човешкото тяло. Може би тогава се налагат метафоризираните названия на формите при мъжете и жените, когато са с наднормено тегло. Представителите на силния пол придобиват формата на ябълка, докато пълните дами са оприличени на круши. Френският лекар Жан Ваге пръв наименува по този начин разпределението на мазнините предимно около корема при мъжете и по бедрата и задните части при представителките на нежния пол, както и дава обяснение за основните метаболитни нарушения.

Научен поглед към разбирането и управлението на затлъстяването

Три нови открития помагат за по-доброто разбиране и управление на затлъстяването - хранителните компоненти и метаболизма им, термодинамиката на усвояването на храната от организма и доусъвършенстването на дефиницията на наднорменото тегло.

В края на 18 в. навлизат химичните методи за анализ, появяват се първите наченки на изучаване на термодинамиката на тялото. Нейното начало се поставя с изследванията на Антоан-Лоран дьо Лавоазие (1743-1794) и съпругата му върху дишането, на Франсоа Магенди (1783-1855) върху източника на азот, използван при тъканния синтез, и на Джеймс Джаул (1818-1889) и проучванията му относно връзката между мускулната механична работа и генерирането на топлина. Те постилат пътеката, по която тръгват германците Макс фон Петенкофер (1818-1901) и Карл Войт (1831-1908) и американецът Уилям Атуотър (1844-1907), които изследват хранителния баланс, а след това включват и респирометри (инструмент за измерване на консумацията на кислород, на производството на въглероден диоксид или на обема на дихателните движения). Учените започват да разбират свързаността между работата на мускулите и генерирането на телесна топлина и трансформирането на храната в енергия. Така храненето се превръща в наука, чиито компоненти стават калориите и техния контрол, а оттам и управлението на теглото.

Същевременно физиологията на храносмилането и на глада става по-разбираема благодарение на изследванията на Уилям Бомонт (1785-1853) и Уолтър Кенън (1871-1945). Първият живо се интересува от начина на функциониране на стомаха, а вторият от усещането за глад. Те проправят пътя към проучванията на стомашно-чревната абсорбция, на разстройствата, причинени от хранителна недостатъчност, на чувството за ситост, на последиците от недостига на минерали и витамини.

Наднорменото тегло се свързва с конкретни заболявания

Ако в началото затлъстяването не се свързва с конкретни медицински проблеми, то в края на 19 и през първите десетилетия на 20 в. все повече прекомерните килограми започват да присъстват в специализираната литература и се назовават последиците от тях. Изброяват се симптоми като умора, подагра, затруднено дишане, но чак през 1956 г. окончателно е доказана връзката между наднорменото тегло и респираторните проблеми.

Макар все още да битува мнението, че допълнителни 20 до 50 кг са здравословни и признак на жизнеспособност, започват да се прокрадват противоположни настроения. На затлъстяването вече се гледа като на нещо нежелано и неестетически издържано, както и медицински непрепоръчително.
Интересен факт е, че първото предупреждение за опасността от прекомерните килограми идва от застрахователния бранш. До 20-те години на 20 в. се появяват първите доказателства, че затлъстяването е свързано с повишена смъртност. Например застрахователната компания Metropolitan Life Insurance Company прави актюерни проучвания върху опита на сключилите индустриални полици и анализира диференциалната смъртност по тегло и свързани с него специфични заболявания. До 30-те години на миналия век лекарите са принудени да признаят, че излишните килограми водят до здравословни проблеми. Първите специалисти, които се възползват от положението, са психиатрите. През 40-те години на 20 в. фройдистката психология изживява разцвета си и предишния весел, добродушен образ на дебеланкото тя го превръща в емоционално натоварен и интензивно реактивен. През следващите десетилетия постепенно като причина за преяждането и наднорменото тегло се набеждават подсъзнателните конфликти и физиологичните разстройства, а не депресията, меланхолията и липсата на воля, както е било преди век и повече.

Проучването на затлъстяването започва по-сериозно през 60-те години на 20 в. На телесните мазнини вече се гледа не като на пасивен запас от енергия, а на структура със собствени рецептори, хормони, клетъчна биология и генетика. Изследването им води до разгадаването на тайните на наднорменото тегло, а оттам и до огромната индустрия за отслабване, на която сме свидетели днес.