История на линейките като медицинска служба, Част 1

От 1497г.

Линейките и персоналът на Спешна медицинска помощ са един от най-емблематичните елементи на съвременната медицина. Бързата и адекватна грижа за пострадалите при инциденти хора през 21-ви век се счита за задължение на държавните органи. Но само до преди малко повече от сто години самата концепция за медицински коли в цивилни зони не съществува.

Макар снабдените с медицински принадлежности автомобили да се появяват сравнително късно в човешката история, първите писмени сведения са специализирани бригади, чиято цел е да помагат незабавно на пострадали, са от 11-ти век. Става дума за монашеския орден на Свети Йоан. Това е религиозно учреждение, което се заема с нелеката задача да се грижи за ранените воини по време на Кръстоносните походи.

Монасите от Ордена на Свети Йоан изучават всякакви медицински похвати, познати на западноевропейците, византийците и местните арабски лекари. Част от техните умения е да работят максимално бързо, като често оперират ранените директно на бойното поле, веднага след края на битката. Тъй като сраженията през Средновековието не позволяват извозване на пострадалите, орденът въвежда практиката да се дават малки парични възнаграждения на войниците, които изнасят на ръце своите контузени съратници.

За пръв път медицински возила се използват от испанците през 1497-ма година. Те представляват големи фургони, които обаче имат функция на подвижен лазарет. Част от тези портативни болници дори разполагат с механизми за разгъване, превръщайки колите в платформи. Заради своята ниска скорост, тези „линейки“ не се ползват за спешна медицинска помощ, а по-скоро като част от обоза на войската.

Преди идеята на френския офицер Доминик Лерей от 1792-ра година да създаде военна бригада, която да извозва с фургон пострадалите войници, подобни операции се извършват на ръка, както и много по-рядко. Едни от най-ясните сведения относно отношението на армиите към ранените от 18-ти век идват от записките на американските хронисти по време на тяхната борба за независимост.

Документите сочат, че по това време никой не очаква особен процент на възстановяване сред ранените воини. Заповедите изрично гласят да се извеждат единствено пострадалите, които имат високи шансове за оцеляване. Нагледен пример за подобен тип отношение е постъпката на генерал Хорейшо Гейтс, който нарежда на подчинените си да изоставят ранените си събратя за три дни и след това да изнесат тези, които все още са живи.

Причината за този тип мислене е липсата на професионални медици в Новия Свят, както и лошата логистика между армията и лазаретите, както и между самите лазарети, разположени по краищата на бойното поле. Също така заплатите на лекарите в армията е по-ниска от тази на най-низшите войници. Това условие допълнително намаля качеството на работа на медиците, както и качеството на техния професионален инвентар.

Няколко десетки години след реформите на Доминик Лерей отношението на армиите към пострадалите е значително по-добро. Американската гражданска война, настъпила едва 80 години след независимостта на Щатите, потвърждава ефективността на медицинските обновления.

По време на военните сражения генерал-медикът Уилям Хамънд (който историците считат за новатор в сферата на полевата медицина) описва работата на своите подчинени. От неговите записки историците разбират, че носачите на носилки и водачите на линейки са разпределени в специални отряди, които работят в предварително зададен радиус около лазарета. Смята се, че на 150 войници се пада по една медицинска кола.

След края на войната линейките започват да навлизат и в цивилното ежедневие. Повече за историята на линейките след Американската гражданска война можете да научите на този линк.

Редактор: Георги Динев