История на линейките като медицинска служба

От 1497г.

Линейките и персоналът на Спешна медицинска помощ са един от най-емблематичните елементи на съвременната медицина. Бързата и адекватна грижа за пострадалите при инциденти хора през 21-ви век се счита за задължение на държавните органи. Но само до преди малко повече от сто години самата концепция за медицински коли в цивилни зони не съществува.

Макар снабдените с медицински принадлежности автомобили да се появяват сравнително късно в човешката история, първите писмени сведения са специализирани бригади, чиято цел е да помагат незабавно на пострадали, са от 11-ти век. Става дума за монашеския орден на Свети Йоан. Това е религиозно учреждение, което се заема с нелеката задача да се грижи за ранените воини по време на Кръстоносните походи.

Монасите от Ордена на Свети Йоан изучават всякакви медицински похвати, познати на западноевропейците, византийците и местните арабски лекари. Част от техните умения е да работят максимално бързо, като често оперират ранените директно на бойното поле, веднага след края на битката. Тъй като сраженията през Средновековието не позволяват извозване на пострадалите, орденът въвежда практиката да се дават малки парични възнаграждения на войниците, които изнасят на ръце своите контузени съратници.

За пръв път медицински возила се използват от испанците през 1497-ма година. Те представляват големи фургони, които обаче имат функция на подвижен лазарет. Част от тези портативни болници дори разполагат с механизми за разгъване, превръщайки колите в платформи. Заради своята ниска скорост, тези „линейки“ не се ползват за спешна медицинска помощ, а по-скоро като част от обоза на войската.

Преди идеята на френския офицер Доминик Лерей от 1792-ра година да създаде военна бригада, която да извозва с фургон пострадалите войници, подобни операции се извършват на ръка, както и много по-рядко. Едни от най-ясните сведения относно отношението на армиите към ранените от 18-ти век идват от записките на американските хронисти по време на тяхната борба за независимост.

Документите сочат, че по това време никой не очаква особен процент на възстановяване сред ранените воини. Заповедите изрично гласят да се извеждат единствено пострадалите, които имат високи шансове за оцеляване. Нагледен пример за подобен тип отношение е постъпката на генерал Хорейшо Гейтс, който нарежда на подчинените си да изоставят ранените си събратя за три дни и след това да изнесат тези, които все още са живи.

Причината за този тип мислене е липсата на професионални медици в Новия Свят, както и лошата логистика между армията и лазаретите, както и между самите лазарети, разположени по краищата на бойното поле. Също така заплатите на лекарите в армията е по-ниска от тази на най-низшите войници. Това условие допълнително намаля качеството на работа на медиците, както и качеството на техния професионален инвентар.

Няколко десетки години след реформите на Доминик Лерей отношението на армиите към пострадалите е значително по-добро. Американската гражданска война, настъпила едва 80 години след независимостта на Щатите, потвърждава ефективността на медицинските обновления.

По време на военните сражения генерал-медикът Уилям Хамънд (който историците считат за новатор в сферата на полевата медицина) описва работата на своите подчинени. От неговите записки историците разбират, че носачите на носилки и водачите на линейки са разпределени в специални отряди, които работят в предварително зададен радиус около лазарета. Смята се, че на 150 войници се пада по една медицинска кола.

След края на войната линейките започват да навлизат и в цивилното ежедневие.

След като линейките стават част от военното дело в началото на 19-ти век, някои болници започват да адаптират услугата и за цивилно ползване. Смята се, че това е резултат на естествения процес на човечеството да се развива по-бързо, когато е във война, като след това намира мирно приложение за откритията.

Макар линейките да се появяват още по времето на Наполеоновите войни, болниците дълго време не адаптират каквито и да е возила за нуждите си. Причините за това са какво липсата на средства, така и много по-ограничените функции на медицинските заведения. През 19-ти век лекарската помощ не е гражданско право, а въпрос на избор или възможност.

В Америка първата цивилна линейка е теглена от коне карета, наета от Комерсиалната болница в Синсинати, щата Охайо. Това е най-старото сведение за услуга, подобна на съвременните медицински коли. През 1869-та година (4 години след появата на линейка в Охайо) Болница Белвю в Ню Йорк решава да създаде мобилна система за реагиране при тежки наранявания.

Директорът на медицинското заведение Едуард Далтън, който е ветеран от Гражданската война в САЩ, наема няколко фургона и техните екипажи, с цел транспортиране на пострадали от мястото на инцидента до болницата. Всяка от колите разполага с дежурен медик, а инвентарът се състои от превръзки, шини за счупени крайници, стомашна помпа за третиране на натравяния и бренди. По договор всяка карета трябва да потегли максимум 30 секунди след като е подаден сигнал за помощ.

През същата година в Лондон е създадена мобилна бригада от шест файтона, чиято единствена функция е да превозват заболелите от едра шарка пациенти до болницата. Срещу всеки курс семейството на болния трябва да заплати малка сума на кочияша.

В края на 19-ти век се появяват и автомобилите с двигател. Първоначално той е парен или електрически, но постепенно на пазара се налага бензиновият такъв. Механичните возила бързо заместват теглените от животинска тяга файтони, тъй като са по-бързи и по-ефективни. Смята се, че първата линейка, задвижвана от механизъм, е електрическа кола, купена от чикагска болница през 1899-та година. Година по-късно в Ню Йорк потегля и първата линейка с електрически двигател.

Първите автомобили, произведени за медицински цели, са от 1909-та година. Те са сглобени от компанията James Cunningham, So and Company of Rochester, NY. Необичайното в този модел са електрическите сигнални светлини, както и пневматичните колела от задната страна на линейката. Целта на последното въведение е да осигури комфорт на лежащия в задната част на колата пострадал. Возилото разполага също с две седалки за шофьор и лекар.

Освен самото превозно средство, линейките подобряват и своя медицински инвентар. След Първата световна война лекарите, отзоваващи се на спешни сигнали, носят със себе си не само превръзки, но и така наречените обездвижващи шини. Това нововъведение позволява на медиците да наместват костите по-бързо, което води до намаляване на процента на ампутациите.

Подобрени са и методите за комуникация. Постепенно всички линейки са снабдени с радио и говорител, което позволява на медицинските коли да общуват както с болницата, така и с други държавни органи (пожарна, полиция). Това допринася за по-голямата ефикасност на услугата, както и за по-добра координация между отделните екипи.

След Втората световна война медицинското дело претърпява нов бум. Затова през 50-те години на 20-ти век в повечето линейки се инсталират уреди като дефибрилатори, машини за изкуствено дишане и т.н. Подобряват се самите автомобили, които вече могат да се движат много по-бързо и много по-гладко по шосетата. По същото време се появяват и първите медицински хеликоптери, изпълняващи функцията на въздушни линейки.