История на линейките като медицинска служба, Част 2

От 1899г.

След като линейките стават част от военното дело в началото на 19-ти век, някои болници започват да адаптират услугата и за цивилно ползване. Смята се, че това е резултат на естествения процес на човечеството да се развива по-бързо, когато е във война, като след това намира мирно приложение за откритията.

Макар линейките да се появяват още по времето на Наполеоновите войни, болниците дълго време не адаптират каквито и да е возила за нуждите си. Причините за това са какво липсата на средства, така и много по-ограничените функции на медицинските заведения. През 19-ти век лекарската помощ не е гражданско право, а въпрос на избор или възможност.

В Америка първата цивилна линейка е теглена от коне карета, наета от Комерсиалната болница в Синсинати, щата Охайо. Това е най-старото сведение за услуга, подобна на съвременните медицински коли. През 1869-та година (4 години след появата на линейка в Охайо) Болница Белвю в Ню Йорк решава да създаде мобилна система за реагиране при тежки наранявания.

Директорът на медицинското заведение Едуард Далтън, който е ветеран от Гражданската война в САЩ, наема няколко фургона и техните екипажи, с цел транспортиране на пострадали от мястото на инцидента до болницата. Всяка от колите разполага с дежурен медик, а инвентарът се състои от превръзки, шини за счупени крайници, стомашна помпа за третиране на натравяния и бренди. По договор всяка карета трябва да потегли максимум 30 секунди след като е подаден сигнал за помощ.

През същата година в Лондон е създадена мобилна бригада от шест файтона, чиято единствена функция е да превозват заболелите от едра шарка пациенти до болницата. Срещу всеки курс семейството на болния трябва да заплати малка сума на кочияша.

В края на 19-ти век се появяват и автомобилите с двигател. Първоначално той е парен или електрически, но постепенно на пазара се налага бензиновият такъв. Механичните возила бързо заместват теглените от животинска тяга файтони, тъй като са по-бързи и по-ефективни. Смята се, че първата линейка, задвижвана от механизъм, е електрическа кола, купена от чикагска болница през 1899-та година. Година по-късно в Ню Йорк потегля и първата линейка с електрически двигател.

Първите автомобили, произведени за медицински цели, са от 1909-та година. Те са сглобени от компанията James Cunningham, So and Company of Rochester, NY. Необичайното в този модел са електрическите сигнални светлини, както и пневматичните колела от задната страна на линейката. Целта на последното въведение е да осигури комфорт на лежащия в задната част на колата пострадал. Возилото разполага също с две седалки за шофьор и лекар.

Освен самото превозно средство, линейките подобряват и своя медицински инвентар. След Първата световна война лекарите, отзоваващи се на спешни сигнали, носят със себе си не само превръзки, но и така наречените обездвижващи шини. Това нововъведение позволява на медиците да наместват костите по-бързо, което води до намаляване на процента на ампутациите.

Подобрени са и методите за комуникация. Постепенно всички линейки са снабдени с радио и говорител, което позволява на медицинските коли да общуват както с болницата, така и с други държавни органи (пожарна, полиция). Това допринася за по-голямата ефикасност на услугата, както и за по-добра координация между отделните екипи.

След Втората световна война медицинското дело претърпява нов бум. Затова през 50-те години на 20-ти век в повечето линейки се инсталират уреди като дефибрилатори, машини за изкуствено дишане и т.н. Подобряват се самите автомобили, които вече могат да се движат много по-бързо и много по-гладко по шосетата. По същото време се появяват и първите медицински хеликоптери, изпълняващи функцията на въздушни линейки.

Първа част на статията ще намерите тук.

Редактор: Георги Динев