История на менопаузата - естественото явление, считано за болестно състояние

Акценти

"Невидимите" жени

Жените и отровната им менструална кръв

Податливи на изкушенията на дявола същества

Жените в менопауза и лудостта 

Днес се смятаме за отворени и способни да разговаряме по всякакви теми, както и че няма нищо срамно по отношение на човешкото тяло. На практика обаче съвсем не е така - все още съществуват табута и въпроси, по които се смущаваме да говорим и дори да потърсим помощ. Такава тема е менопаузата.

Още древните гърци са забелязали, че в определен период от живота на жената настъпва промяна. Тогава хората са живели много по-кратко, отколкото в днешно време и затова информацията за менопаузата и как представителките на нежния пол са преминавали през нея са много оскъдни. Смята се, че в тогавашна Гърция минимум половината от жените не са прехвърляли 34-годишна възраст. Също така възрастните дами не предизвикват интереса на никого, още по-малко на текстописци и писатели, камо ли на наблюдатели, интересуващи се от медицина, щом вече са изпълнили основното си задължение и са неспособни вече да дават наследници.

До 18 в. менопаузата е считана за естествено явление, но през следващите столетия отношението към нея се променя, лекарите започват да я разглеждат като болест и да я третират често с необичайни и дори опасни методи за лечение.

"Невидимите" жени

Независимо, че днес проблемите по време на менопаузата се разискват по-открито, начинът, по който работи женското тяло, все още може да провокира подсмихване или неловко мълчание. Корените на табутата около менопаузата, а и менструацията, могат да се открият още във фолклора и в историята.

В патриархалното общество основната функция на жените е способността им да раждат. В продължение на векове в много култури плодовитостта е издигната в култ, майчинството е със статут на върхово постижение за жената. Когато тя достигне етапа, в който природата вече не й позволява да изпълнява тази функция, представителката на нежния пол губи своята стойност и много лесно е изхвърлена в периферията.

Едно от обясненията защо в исторически план е много трудно да се проследят митовете и отношението към менопаузата, както и терапията на нейните симптоми, е, че историята, и по-специално западната история, се пише от мъже. В архивите липсват сведения за жени, преживяващи този период от живота си. Затова най-доброто, което може да се извлече за начина, по който възрастните дами са преминавали през нея, често е непълно, мъгляво или между другото. Лекарите също не обръщали внимание на промените, които настъпват у жените по време на менопаузата. Чак до 19 в. мъжете специалисти не полагали почти никакви грижи за здравето на дамите и не смеели да навлизат в сферата на техните проблеми или прилагали брутални терапии, което пък принуждавало представителките на нежния пол често да се обръщат към нелегитимни лечители, народна медицина и поверия.

>>> Отношението на лекарите към женското здраве през 19 в. и възходът на бизнеса с хапчета и аборти

Другото обяснение е, че заради опасните болести и ражданията, които не са се случвали в контролирана среда с лекарски екип, много жени загубвали живота си преди да навършат годините за менопауза.

Жените и отровната им менструална кръв

Още от древни времена хората (може би няма да е грешно да се каже мъжете) вярвали, че в периода на ежемесечното кървене представителките на нежния пол са опасни. Например Плиний Стари казва в своята "Naturalis Historia", че тогава жените могат да убият пчелите, да направят от виното оцет и да засушат посевите. Тези митове са породени от нагласата, че менструалната кръв е мръсна, токсична и корозивна, дори има способността да увреди мъжкия полов член. В различните култури битува мнението, че чрез кръвотечението дамите по естествен начин изхвърлят токсините от тялото си, пречистват се и се предпазват от присъщите им грях и поквара. Един лекар от 17 в. - Николаас Фонтейн, пише в своята книга "The Womans Doctour", че ако жената няма цикъл, гнойната й и покварена кръв ще се превърне в отрова в тялото и ще загние. Това лесно обяснява отношението към жените в менопауза.

По време на Викторианската епоха лекарите смятали, че съществува тясна връзка между мозъка и утробата, което автоматично предразполага жените към лудост. Теорията им е, че особено онези, които вече нямат цикъл, са податливи на състоянието, наречено "климактерично безумие". Затова като мярка за решаване на проблема считали затварянето на възрастните жени в приюти. Друго, което предприемат викторианците, е отстраняването на яйчниците. За тях тези органи са ядрото на женската същност, най-добродетелната част от дамите. Ако те са болни или вече не изпълняват ролята си, както става при менопаузата, това означава, че всякакъв здрав разум напуска представителката на нежния пол. Смятали, че премахването на яйчниците прави жените по-послушни, отстъпчиви и трудолюбиви. В онази епоха се стига до такива крайности като хирургичното изрязване на яйчниците на много жени - наложено лечение при психични разстройства, истерия и нимфомания. Изключено било жените да изпитват сексуално желание или привличане, тъй като тяхната функция е да бъдат майки. Проявите на подобни "състояния" се счита за признак на лудост и лондонски хирург предлага тяхното избягване да става чрез отстраняване на клитора. Той е убеден, че по този начин ще предотврати изпадането на жените в идиотизъм.

Податливи на изкушенията на дявола същества

От приказките знаем, че лошата вещица почти винаги е стара, сбръчкана, с изтъняла коса и луд поглед. Така са описани и жените, срещу които са се водили процеси за вещерство през 16 в. в Англия. Реджиналд Скот, присъствал на едно такова дело и написал "Откриването на магьосничеството" (1584 г.), описва съдените жени като "обикновено стари, куци, със замаяни очи, бледи и целите в бръчки". А холандецът Йохан Вейер, който също лично наблюдавал процеси срещу вещици след 1560 г., ги представя като "патетични, меланхолични, халюциниращи стари жени, чиято възраст и пол ги правят жертва на дяволски фантазии". Няма как да се пренебрегне очевидната връзка, а тя има своето обяснение.

В късносредновековна Европа жените са набеждавани, че са по-податливи на изкушенията на дявола в сравнение с мъжете, защото по презумпция полът им е по-слаб. Известният трактат "Malleus maleficarum" от 15 в., чиято тематика е свързана с магьосничеството, описва представителките на нежния пол като по-свързани с плътските си нагони и по-лесно поддаващи им се. Охарактеризира ги с изменчив темперамент и склонни да си развързват езиците.

Върху набедените за вещици се изсипват всички страхове, обвинения, невежества - те са виновни за погубени реколти, мистериозни заболявания, спонтанни аборти, изненадващи смърти - за всяка една злина, случваща се в общността. Възрастните жени са излишни, беззащитни, нежелани и лесни за жертване - те вече не са ценни заради младост и плодовитост, в тях тече отровна кръв, която не се пречиства всеки месец.

Магьосничеството е обявено за незаконно в Англия през 1563 г. и тогава голям брой хора (предимно жени, по-малко мъже) са обвинени и погубени. В Шотландия, Северна Америка и Европа също започват да бъдат преследвани, като тези гонения продължават до края на 16 в., а на някои места и до 18 в. Често обвинението във вещерство почивало на доказателство от рода на странен белег, израстък, трето зърно или защото някоя жена живее сама с домашен любимец, предимно котка. Под този претекст се набеждавали и дами, които не изпълнявали установените порядки, бунтували се и не си премълчавали. Мъченията били основното средство за изтръгване на признания, а жертвите в повечето случаи - представителки на нежния пол на и над 50-годишна възраст.

И католическата, и протестантската църква са извършвали гонения и мъчения на вещици, като те са били най-вече на местно ниво, по време на размирици и без знанието на по-висш орган. Възрастните жени, които са загубили съпрузите си, нямат семейство и са сами, не са били защитени и в такива несигурни времена, когато ресурсите са много малко, хората гладуват и липсва върховенство на закона, били изключително уязвими. Те били смятани за жени без стойност, проблемни и вещерството е удобен начин за елиминиране.

Жените в менопауза и лудостта

За първи път терминът "менопауза" е употребен от френския лекар Шарл-Пиер-Луи дьо Гардан през 1821 г. През 19 в. мъжете лекари били на мнение, че обилното и нередовно кръвотечение, каквото е често срещано при настъпването на менопаузата, предпазва жените от натрупване на кръв в мозъка, което от своя страна може да предизвика емоционални и физически проблеми.

Английският лекар Едуард Тилт, роден и живял по същото време, препоръчвал на по-възрастните си пациентки да не изпадат в "нервна възбуда", за да не нахлува кръвта в главата им. Терапията, която прилагал Тилт към дамите, които по всички правила днес биха диагностицирани с менопауза, е много крайна за съвременните стандарти. Той им предписвал лечение с пиявици и кървене чрез вендузи (т.нар. "мокри" вендузи, при които се правят малки разрези по кожата преди да бъде поставена вендузата и така кръвта изпълва чашката), седмични режими на къпане, редовно изхождане и лека диета с минимум алкохол. Освен това лекарят давал на пациентките си морфин, опиум, пластири с беладона, а във влагалището им инжектирал оловен ацетат.

Особено популярен термин, описващ, определящ и заключаващ всяко едно женско състояние и оплакване, е "хистерия/истерия". Хипократ го използва за първи път през 5 в. пр.н.е., за да назове психични заболявания при жените. Неговите съвременници смятали, че неподходящото и силно преувеличено поведение, каквото представлява хистерията, е провокирано от "скитаща утроба". Според древногръцкия лекар матката (hystera на старогръцки) страда от застояли и отровни течности в тялото, които може да я накарат да стане "тревожна" и да се движи из тялото. Затова жените стават неспокойни, имат симптоми като треперене, усещане за задушаване, конвулсии.

През 19 в. масовото схващане е, че жените могат да получат разстройства на ума, породени от менопаузата и изобщо от уязвимостта, която имат заради своята биология. В онези години се вярвало, че емоциите са главният действащ механизъм при дамите и че месечният цикъл се случва, защото природата е намерила начин да отстранява токсичната кръв от тялото им и така да потушава емоционалните им изблици.

Тогавашните лекари били на мнение, че спирането на менструацията води до летаргия и истерия, мрачност и възбудимост, както и до меланхолия и приказливост. Жените в тази възраст, които демонстрирали симптоми на психическо разстройство, били определяни като страдащи от "климактерична лудост", "инволюционна меланхолия" или от "лудостта на старите моми".

В медицинския трактат "Anatomia Porci" от 12 в. е вписано, че спирането на мензиса при жените е нелечимо. Едуард Тилт, седем века по-късно, не бил съгласен и смятал, че измененията в психичното здраве при дамите в менопауза са за кратък период. В труда си "Промяната на живота в здраве и болест" (1871 г.) лекарят пише, че "когато промяната бъде извършена, умът излиза от облаците, в които е изглеждал изгубен. Благодарни, че са избягали от истинските страдания, жените престават да се измъчват с въображаеми неволи и... усещат, че земята под краката им става по-здрава". Така англичанинът пръв насочва към дефинирането на менопаузата като един от основните и специфични етапи от живота на представителките на нежния пол. Въпреки че отбелязва временния характер на промените в психичното здраве на дамите, Тилт смятал, че тези промени по време на менопаузата са на психосоматична основа.

През 19 в. концепциите на английския лекар не били много добре приети и в по-голямата си част специалистите продължавали да считат възрастните жени за нелечими. През 1873 г. д-р Робърт Барнс публикува в медицинското издание Lancet, че повечето жени преминават през пубертета и бременността без сериозни сътресения и разстройства, но по време на менопаузата ще имат такива проблеми като виене на свят, увреждане на паметта, лудост и умствена раздразнителност.

Примитивните разбирания за менопаузата трудно, но постепенно отстъпват място на научните и медицински новооткрития. Лекарите вече могат да направят връзката между менструацията, овулацията, спирането на мензиса и намаляването на женските хормони. Менопаузата през 20 в. е състояние на хормонална недостатъчност - възможни са ендокринни изследвания, които да докажат, че този период от живота на жената се дължи на спада на хормона естроген. Установява се, че като причина за симптомите на менопаузата е променящият се баланс на хормоните в женското тяло. През 30-те години на миналия век естрогенът започва да се инжектира точно за преодоляване на неприятните последици от менопаузата. През следващите десетилетия хормоналната терапия се превръща в крайъгълен камък и започва да се прилага повсеместно. През 2002 г. обаче изследване поставя въпроса за ползите и рисковете при масовото използване на хормонозаместителната терапия, към която днес се подхожда с по-голямо внимание.