Отношението на лекарите към женското здраве през 19 в. и възходът на бизнеса с хапчета и аборти

От 1830г. до 1899г.

Акценти

Медицината и жените през 19 в. в САЩ

Доходоносният бизнес с хапчета, прахове и аборти и Антъни Комсток

• Мадам Рестел
• Лекарствата на мадам Рестел
• Краят на бизнесдамата
• Законът "Комсток" 

Деветнадесети век е граничен век, през който старите схващания в областта на медицина, култура и технологии все още имат дълбоки корени, но настъпването на новото, промяната в мисленето и навлизането на различни открития са неизбежни.

Това столетие е изпълнено с противоречиви практики в медицината, в същото време дава едни от значимите и основополагащи за бъдещето нововъведения и постижения. Тогава си проправят път съмнителни лекари, медикаменти и шарлатани, готови да предложат услуги, които другите не предлагат.
В САЩ към края на 19 в. се води борба между благоприличието и скритите, греховни нужди на американците. Отделно жените и техните проблеми се сблъскват с отричане, пренебрежение, забрани и престъпни осакатявания. Когато дамите не могат да открият нужната помощ от професионален лекар, те са принудени да се обърнат към хора, които могат да им помогнат, но се намират в "сивата" част на закона и обществото.

Медицината и жените през 19 в. в САЩ

Деветнадесети век е изпълнен с постоянни промени в здравеопазването и медицината, като те не подминават и дори са насочени конкретно към жените. До 1840 г. медицината със забързано темпо се развива и започва да придобива професионален вид, но за области като гинекологията например, това като че ли не се отнася. Мнението за нея е, че специалността не е подходяща за достойни мъже, тя е изцяло в ръцете на акушерките, но те пък не са смятани за хора, достатъчно добри и способни да бъдат причислени към медицинската сфера. Мъжете, които все пак се осмеляват да изучават гинекология, получават оскъдно обучение за женското здраве и репродуктивните грижи. А общественото мнение за тях е като за перверзници, негодници, похотливи хищници на слаби жени.

Някои все пак специализират в областта на женското здраве и най-често четат вместо за изпитани и проверени наблюдения и практики за спекулативни твърдения. През 1848 г. Чарлз Делусина Мейгс от Катедрата по акушерство и женски болести в Медицинския колеж "Джеферсън" публикува "Жените и техните болести". Там се разглежда въпроса с чувствителността, която провокира различните болести у дамите. Написаното от Мейгс се възприема по онова време за медицински факт и повлича след себе си купища неистински представи за здравето и благосъстоянието на жените.

Заедно с тези процеси текат и други - Американската медицинска асоциация, създадена през 1847 г., започва кампания за криминализиране на абортите в страната и по този начин още повече поставя акушерките в периферията на здравеопазването. Също така асоциацията открито демонстрира, че не толерира шарлатаните, които предлагат и разпространяват неефективни и опасни продукти на хората. Целта на институцията е вкарване на основни регламенти и критерии кой може да практикува тази професия.

В годините около Гражданската война в САЩ се случват сериозни социални промени. Чуват се все повече гласове за премахването на контрола на държавата върху решения, отнасящи се за брака, бременността, раждаемостта и интимните взаимоотношения. Сериозен прът в колелата на властимащите се оказват суфражетките, които освен борбата им за извоюване на правото на жените да гласуват, се присъединяват и към призивите дамите да могат да управляват сами здравето и благосъстоянието си.

Под угрозата жените да поемат контрола лекарите вкарват в употреба своя професионален авторитет, за да потушат все по-надигащите се гласове на слабия пол. Медицински специалисти като Мейгс прокламират, че дамите са фундаментално слаби и не може да им се гласува доверие, когато става въпрос за вот, работа или учене. През 1873 г. Едуард Хамънд Кларк, лекар и професор в Харвардското медицинско училище, издава книгата "Сексът в образованието", в която се изтъкват "научните" доводи защо жените не бива да бъдат приемани в горепосоченото учебно заведение. Авторът твърди, че представителките на слабия пол, които учат като мъже, са застрашени от "невралгия, заболяване на матката, истерия и други разстройства на нервната система".

Друг лекар, практикуващ в годините около Гражданската война, добива популярност със своя метод на лечение чрез почивка. Сайлъс Уиър Мичъл първо го прилага върху войници и ветерани във Филаделфия. Той препоръчва строг режим на лежане в пълна изолация, без да се осъществява никаква дейност, за да се облекчи неврологичния дистрес. Много от пациентите му чувстват положителен ефект и затова лекарят започва да използва метода и при жени, които се оплакват от непоносима болка. Той смята, че биологичната слабост на пола е в основата на женските проблеми и че промяна на диетата и природата е достатъчна, за да намалее страданието им.

Всеобщото мнение и дори това на медицински специалисти е, че причината за женската немощ, непълноценност и заболеваемост е менструацията. Самият факт, че дамите не могат да определят кога да започва и кога да приключва цикъла им се смята за корен на тяхната "инвалидност". Стига се дотам, че когато не действат други методи и интервенции, някои лекари предлагат да се отстрани източника на менструация. Такъв например е Робърт Бати, който агитира други хирурзи да обмислят махането на дори здрави яйчници, за да се решат здравословните проблеми на жените - от менструални болки, през различни други оплаквания и болести до истерия. През втората половина на 19 в. гинекологичната хирургия доста набира сили и все повече специалисти се обръщат към инвазивните операции като лек за разнообразните женски заболявания.

Като противодействие нараства броят на дамите, които не са съгласни с подобни методи и отношение. По-будните започват да издават образователни брошури, в които описват свои репродуктивни проблеми и по какъв начин са ги преодолели, как жените да ги разпознават, без да се допитват до лекар. Почти апокрифно се разменят билкови лекарства и информация между приятелки, съседки, майки и дъщери. Други дами с изострен бизнес нюх налагат практиката подобни лекарства да се поръчват и изпращат по пощата.

Доходоносният бизнес с хапчета, прахове и аборти и Антъни Комсток

Антъни Комсток участва в Гражданската война в САЩ и е възмутен от дъното на душата си от поведението на своите бойни другари, които пият и правят всякакви други унизителни неща. След приключването на военния конфликт той отива в Ню Йорк и там изпада в още по-голям потрес заради ширещите се измамници, шарлатани, секс труженички и други пропаднали хора.

Комсток е особено притеснен за броя млади мъже, които са тръгнали по развратен път - пушат тютюн, купуват порнографски материали и правят безразборно секс преди брака. Той се присъединява към Християнската асоциация на младите мъже (YMCA) и активно започва да работи против порнографията, хазарта, банковите измами, изневярата, избирателните права на жените и всичко, което му се стори греховно.

Благодарение на асоциацията и дейността си Комсток се превръща в утвърдено име и човек с влияние в движението против порока. През 1873 г. сформира организация, която има за цел да следи за общественото благоприличие. Същата година той издейства Конгреса да приеме негов закон, наречен Закон на Комсток, който гласи, че се забранява изпращането по пощата на нецензурни материали, в това число сексуални помощни средства, порнография, контрацептиви, средства за аборт и кореспонденция и всякаква реклама, свързана с тях. В същото време общественикът става специален агент на генералния началник на пощата и в това си качество още повече се засилва властта му да противодейства на "злонамерените" сили.

Мадам Рестел

За Антъни Комсток мадам Рестел е въплъщение на злото и един от най-големите му противници. Истинското й име е Ан Троу, единствена дъщеря на английски работник в Глостършър, Англия. Родена е през 1811 г. и израства сред седмина братя. Петнайсетгодишна става прислужница.

През 1831 г. емигрира в САЩ заедно със съпруга си Хенри Съмърс. Той е шивач, но има сериозен проблем с алкохола. Умира през 1833 г. и Ан остава без доходи с малка дъщеря на ръце. Започва работа като шивачка, но в квартала жените, упражняващи тази професия, са прекалено много и успява да изкара съвсем малко пари. Запознава се с шарлатанина Уилям Евънс, който се издържа като продава хапчета, прахове и лапи със съмнителна ефикасност. Ан също се насочва към тази дейност и дискретно продава контрацептивите си.

През 1836 г. се омъжва за Чарлз Ломан, който се оказва либерално настроен и подкрепящ използването на предпазни средства срещу забременяване, както и се обявява за семейното планиране и контрола на населението. Той не само не спира жена си, но я и подкрепя.

Легендата гласи, че Ломан изпраща съпругата си във Франция, за да се обучава в тънкостите на акушерството и женските болести. След това Ан Ломан започва да се нарича мадам Рестел и започва бизнес за продажба на прахове, хапчета и брошури за репродуктивно здраве в долен Манхатън.
Във времето двамата съпрузи започват да предлагат като услуга и хирургически аборт, а ако преценят, че не могат да се справят с даден случай, свързват жената с друг хирург. Друга ниша в техния бизнес е предоставянето на жилище на бременни неомъжени дами, които изчакват там, докато родят и след това дават децата си за осиновяване.

Лекарствата на мадам Рестел

Дейността на мадам Рестер продължава десетилетия наред и през това време тя разработва все нови формули за хапчетата и праховете си. През 30-те години на 19 в. главно средство, използвано за аборт, е моравото рогче - паразитната гъба Claviceps purpurea, която напада ръжта и други житни култури. Тя съдържа алкалоидите ерготоксин, ергометрин и ерготамин. Важно е да се отбележи, че през 1813 г. лекар от Масачузетс прави дисертация за ефикасността на моравото рогче, използвано във втория етап на раждането за активиране на контракцията на матката. А 20 г. по-късно американска здравна институция препоръчва да се употребява на всеки 20 минути мораво рогче, за да се провокира свиване на матката. Така че мадам Рестел не е измислила нещо ново или не е прилагала методи, които не са били познати за научната общност. Тя ги е използвала в по-ранните месеци от бременността, което лекарите отказвали да правят.

>>> Древни билкови средства за предизвикване на аборт

Проблемът идва оттам, че лекарствата, които приготвя мадам, могат да доведат до опасни последици и дори смърт заради сгрешено количество. Ергометринът свива гладките мускули на матката и така провокира контракциите, нужни по време на раждане или за изхвърлянето на плода при спонтанен аборт. Другите алкалоиди, съдържащи се в моравото рогче, обаче стесняват артериите, забавят кръвния поток и могат да доведат до разрушаване на тъканите, халюцинации и конвулсии.

До 40-те години на 19 в. мадам Рестел предлага на клиентките си и масло от вратига и спирт от терпентин. Второто, освен че е ефективно при аборт, може да предизвика вътрешно кървене, увреждане на мозъка, повръщане и летален край.

Много други жени, предприемчиви по дух, предлагат по онова време подобни услуги, без да имат някаква медицинска подготовка. Когато лекарите не се отнасят сериозно към женските оплаквания или прилагат крайни методи при лечението на дамите, пациентките започват да търсят други възможности и ги откриват в лицето на хора като мадам Рестел.

Краят на бизнесдамата

Антъни Комсток набелязва мадам Рестел и решава, че на всяка цена трябва да прекрати нейната дейност. Тогава тя е със завидно финансово състояние зад гърба си, обитаваща имение на Пето авеню, клиентелата й е съставена от богати и опозорени дами. Облича се елегантно, разполага с прислужници, управлява земи и клонове в Бостън и Филаделфия. Мадам Рестел е построила империя, разрешавайки проблемите на клиентите си по начини, които повечето лекари не биха предприели.

На 28 януари 1878 г. Комсток отива в дома на мадам Рестел и се представя за клиент. Иска от нея средство, което да помага срещу забременяване. Тя му дава няколко хапчета и го уверява, че вършат работа в 9 от 10 случая. Той й заплаща 10 долара и излиза. Две седмици по-късно Комсток се връща, но с него са двама полицаи, които имат заповед да претърсят имението. Намират различни прахове, хапчета, брошури и други неприемливи материали. Веднага е арестувана, съдията не отсъжда гаранция, а я изпраща в затвора. Няколко дни по-късно е освободена, но въпреки че показва пренебрежение към проблема и се държи предизвикателно, знае, че бъдещето не й чертае нищо добро.

Между другото това не е първият сблъсък на мадам Рестел с правосъдието. През 1841 г. клиентка признава на смъртното си легло, че 2 години по-рано е направила аборт с нейна помощ. Това провокира публичен процес срещу бизнесдамата, призната е за виновна, но присъдата е отменена, тъй като Върховният съд след обжалване се произнася, че признанието на починалата жена е недопустимо. След този случай репутацията й сериозно е накърнена, поставен й е етикета на подъл мошеник, жена с нисък морал, наречена е "чудовище в човешка форма". Тя продължава своята дейност, но обществото вече повече се вглежда в нея.

През 1847 г. мадам Рестел отново е съдена за извършването на аборт година по-рано. Не е възможно установяването на прекъсването на бременността и затова тя е призната за виновна в престъпно снабдяване. Постановена е едногодишна присъда на о. Блекуел. След като излежава присъдата си, тя решава да не прави вече хирургически аборти, а да се занимава единствено с поръчките на лекарства по пощата и с пансиона си. Никога повече не е приета в обществото, лекари, религиозни активисти и журналисти публично изказват мнението си за нея. Смята се, че е подложена на тормоз, сплашвана, изнудвана и заплашвана.

При третия й арест обществото е настроено още по-крайно към бизнесдамата и се очаква наказанието да е много по-сурово. Комсток и екипът му я представят като самия демон, като най-злата жена в Ню Йорк. Сравняват я с известните от миналото древни римлянки Валерия Месалина и Попея Сабина, популярни със своята разпуснатост и морална деградация.

Мадам Рестел е обвинена в притежание и продажба на неуместни лекарства и наркотици. Тя не се признава за виновна, така и не е съдена, тъй като се самоубива във ваната си като си прерязва гърлото.

Законът "Комсток"

Законът "Комсток" забранява общо казано изпращането на непристойни материали по пощата и това нанася голям удар върху хора, които имат точно такъв бизнес. Подобно на мадам Рестел, такъв тип предприемачи пускат реклами във вестници и брошури, които след това са разнасяни от пощенските служители. Отделно клиентите си поръчват различни лекарства и продукти, които също пристигат по пощата. Затова усилията на Антъни Комсток се насочват към пощенските услуги, които са една част от цялостната борба, която общественикът води срещу греха и неморалността.

Комсток създава Нюйоркското общество за потискане на порока (NYSSV) няколко месеца преди да участва в писането на закона. Организацията стартира с проповеди сред младежите, но се превръща в силна структура, работеща с адвокати, съдии и полиция за налагането на закона "Комсток". С тази подкрепа зад гърба си започват да закриват списания, да обискират издателства, дори се стига до арест на галерист, който продал репродукция на "Раждането на Венера". От сформирането си до 1906 г. NYSSV иззема и унищожава 78 391 паунда (1 кг = 2,20 паунда) книги и листов материал, 10 321 кутии с "неподходящи" лекарства и 65 279 вестника, поместили на страниците си незаконни и непристойни реклами.

След арестуването на мадам Рестел тръгват слухове, че Комсток я преследва, за да може после да претендира за част от богатството й, което да отиде в изтънялата кесия на организацията. Всъщност настървяването на общественика срещу нея няма общо и със загрижеността за здравето на клиентите й. Повечето хора смятат Комсток за фанатик и нарцисист, самоубедил се, че е морален стожер и пазител от злото.

В продължение на 40 години мадам Рестел изгражда образа на предприемач, чиято дейност е свързана с женските проблеми, неглижирани от истинските лекари. В САЩ тя става олицетворение на абортите и на заемането на ниша в доминираното от мъжете здравеопазване. Отстраняването й е сериозен удар за акушерките и хората, занимаващи се с поръчки по пощата, както и за шарлатаните.

Влизането в сила на Закона "Комсток" и акциите на съавтора му обаче не спират търсенето на патентовани лекарства. Всяка бременна неомъжена жена е изправена пред два варианта - или да изтърпи публичен позор заради състоянието си, или ако прекъсне бременността, да отиде в затвора. Въпреки това жените продължават да търсят решение за нежеланото зачеване не при лекарите, а при всеки друг, колкото и ненадежден да е. През 30-те години на 19 в. няма строг регламент кой може да претендира, че е медицинско лице, всеки може да нарече себе си лекар. И от това се възползват хора като мадам Рестел.

След смъртта на Антъни Комсток през 1915 г. Нюйоркското общество за потискане на порока продължава походите си срещу всички "мръсни неща" и залавя, арестува хора и изгаря материали, свързани с непристойни и порочни действия и поведения. Постепенно през 20-те и 30-те години на 20 в. стремежът на NYSSV да прилага закона "Комсток" бива пресечен. Много от обвиненията по него биват отхвърляни от съдиите и дори те започват да налагат глоби за извършване на фалшиви арести. През 60-те и началото на 70-те години на миналия век Върховният съд спира прилагането му, но не го отменя. Появяват се нови закони, които постепенно легализират контрацепцията и притежаването на "греховни" материали. А през 1973 г. влиза в сила законът "Роу срещу Уейд", който дава конституционна защита и право на аборт.

Никой вече не се сещаше за закона "Комсток", когато през юни 2022 г. Върховният съд отмени "Роу срещу Уейд" и по този начин остави всеки щат да решава дали да позволи извършването на аборти или да ги забрани. Това възроди над 100-годишния закон и даде право на лекари и активисти от Алианса за Хипократова медицина в Тексас да твърдят, че той автоматично прави незаконно изпращането на мифепристон - лекарство, прилагано за прекъсване на бременността и за превенция на усложнения при спонтанен аборт - по пощата. Така ситуацията около абортите в САЩ се усложнява още повече.

>>> Законът за абортите в САЩ от 1850 г. до днес

Жените през 19 в. не получават квалифицираните и професионални услуги от страна на по-голямата част от лекарите, често са обект на нечовешки и крайни процедури. Затова те търсят хора като мадам Рестел, които да им решат проблемите, някой, който се отнася към тяхното здраве като към сериозен и заслужаващ внимание въпрос. Дълго време е нужно, докато мъжете допуснат жени да се обучават за лекари и започнат да гледат на тях не като на изтъкано от недостатъци тяло.

Статията е част от историята на:

• История на изкуственото прекъсване на бременността (аборт) в медицината