История на питието пулке - от хранителна добавка до клубен ликьор

Когато става въпрос за развитите индиански цивилизации от Централна Америка, в нашите умове излизат основно две имена - маи и ацтеки. Това се дължи на факта, че тези култури са най-добре проучените от европейските историци. Маите предизвикват интереса на учените със своите многобройни постижения в областта на астрологията, архитектурата и математиката, а ацтеките - със своите бойни умения, централизация и военни тактики.

Когато конкистадорите пристигат в Америка, империята на маите вече не съществува, но в Централна Америка все още благоденстват множество градове-държави, наследници на могъщата цивилизация. На север от тях се простира могъщата конфедерация на ацтеките, които оказват най-силно съпротивление на нахлуващите от Европа войски. Така завоевателите запомнят трайно единствено тези две култури - на древните мъдреци и на кръвожадните воини.

Това, разбира се, не означава, че Централна Америка не е населявана и от други могъщи цивилизации. От 2-ри до 7-ми век след Христа целият гореспоменат регион е доминиран от културното влияние на град Теотиуакан. Мегаполисът е основан от съюз между няколко народа, които заедно не само успяват да изградят урбанизиран център с уникална култура, но и да оставят траен отпечатък върху вярванията на племената, населяващи днешно Мексико.

Теотиуакан остава едно от най-мистериозните селища в региона. Причината за това е, че жителите на древния мегаполис измират много преди появата на конкистадорите. По време на своя зенит, града повлиява културно на множество съседни цивилизации, включително и тази на маите, които по това време тепърва изграждат своята държавност.

Едно от най-популярните и до днес открития на жителите на Теотиуакан е питието пулке. То представлява ферментирал сок от растението агаве, който има млечнобял цвят и приятен, леко кисел вкус. Днес напитката е популярна в Южно Мексико и се консумира от всички навършили пълнолетие. По време на разцвета на мистичната цивилизация обаче питието има свещен статус и се консумира единствено от определени групи хора.

Теотиуакан е характерен с множеството си изрисувани стенни пана. Една от най-известните рисунки изобразява местни жители, които честват празника на богинята Маяхуел. Именно от нея учените разбират, че напитката пулке е основна част от ритуала, тъй като празнуващите от картината държат кани с течността и не просто пият от нея, а изпадат в състояние на интоксикация, която очевидно има ритуално значение.

Наскоро археолозите разкопават и външните слоеве на Теотиуакан. Дотогава разкопките са съсредоточени в центъра на града, където се намират повечето религиозни и административни сгради, както и палатите на аристокрацията. За учудване на учените, в много от глинените съдове, намерени в крайните квартали на древния мегаполис, има следи от бактерията Zymomonas mobilis, която предизвиква ферментацията на сока от агаве.

Археолозите преосмислят чисто ритуалното ползване на питието пулке, тъй като подобни големи количества от течността със сигурност са се използвали и в ежедневието. За да разберат по-добре предназначението на напитката, академиците правят анализ на веществата, съдържащи се вътре, и преглед на записките, обясняващи каква е традиционната роля на питието при съседните култури.

Оказва се, че индианците от региона преди пристигането на конкистадорите също смятат пулке за свещена напитка, но нейното ежедневно пиене не е табу за всички стари хора и бременни жени. Подобно отношение към сравнително трудния за приготвяне продукт се оказва повече от логично, тъй като съвременния анализ на веществото показва, че то съдържа множество хранителни вещества, които по принцип са оскъдни в диетата на индианците от Централна Америка, а по време на суша те напълно липсват.

Новата теория относно ролята на питието в културата на Теотиуакан гласи, че пулке се използва не само като ритуална напитка, но и като неприкосновен хранителен запас, който може да служи като лек срещу недохранване или липса на микро и макроелементи поради слаба реколта или климатични аномалии.

Редактор: Георги Динев