Историята на сиамските близнаци през вековете

Дори днес учените и лекарите не разбират добре етиологията на т. нар. сиамски близнаци. А как ли са се възприемали тези деца в миналото, когато знанията за развитието на зародиша в майчината утроба са били дори още по-бедни?

Теории за "образуването" на сиамски близнаци

Сиамските близнаци, които споделят обща кожа и вътрешни органи, се срещат изключително рядко – около 1 на 200 000 раждания – и оцеляването им е изключително несигурно. Между 40 и 60% от сиамските близнаци са мъртвородени, а около 35% преживяват само ден. Само между 5% и 25% от свързаните близнаци продължават своето развитие след раждането. Поради все още неясни причини броят на оцелелите от женски пол е по-голям, отколкото от мъжки. Въпреки това броят на мъжките, свързани по между си в утробата, близнаци, е по-голям. Около 70% от всички оцелели свързани близнаци са момичета.

Сиамските близнаци са идентични от генетична гледна точка и поради тази причина винаги еднополови. Те се развиват от една оплодена яйцеклетка и споделят един амниотичен сак и плацента. Съществуват две теории за свързването им в майчината утроба. По-широко разпространената и поддържана хипотеза е, че оплодената яйцеклетка се разделя частично. Според другата теория, която до голяма степен вече е опровергана, оплодената яйцеклетка се разделя напълно, но стволовите клетки (които търсят подобни клетки) откриват сходни клетки в другия зародиш и това довежда до срастването на двата близнака.

Документирани истории за сиамски близнаци през вековете

Хората започват да правят опити да представят художествено човешкото тяло преди 15 000 години. Още от този ранен период на изкуството болните и хората с недъзи се изобразяват почти винаги здрави и жизнени. Имайки предвид страха и суеверията, които вероятно са съпътствали ражданията на сиамски близнаци – и тяхната рядкост – не е изненадващо, че такива индивиди никога не са изобразявани.

Фигурите от Тлатилко

Въпреки това разкопките на Тлатилко, малко мексиканско селце, съществувало преди около 3000 години, разкриват забележително точни глинени скулптури на лицеви и черепни аномалии, наподобяващи тези при сиамските близнаци. Много от тези артефакти представляват малки женски фигури с малки кръстове и гърди, къси фокомелични (къси) ръце и пищни бедра. Въпреки че повечето фигури имат нормални лица, някои са с по две и споделят едно централно разположено циклопско око и нормално разположени латерални очи. Други имат напълно разделени лица, а трети – две отделни глави с отделни вратове, но едно тяло.

Селището Тлатилко е част от културата Олмек, което означава, че то не е единственото по рода си и има много други общи белези с различни селища от тази археологическа култура. Но малките статуи с двойни глави се откриват само в Тлатилко. Въпреки че изображенията на „чудовищни“ човешки същества се срещат често в традиционната иконография, лицата и главите от Тлатилко представляват интерес, тъй като са оформени правилно от биологична и пропорционална гледна точка – те не са измислени митични хибриди като кентаврите например. Сведенията за необясними групирани случаи на сиамски близнаци по света правят биологичната точност на фигурите от Тлатилко особено интригуваща.

При изследването на културата Моче в Перу са открити изображения на сиамски близнаци върху керамични съдове и статуи, датиращи от 300 г.

Запазени са сведения от древен Рим за сиамски близнаци, родени през IV и VII век.

Около 415 г. Св. Августин от Хипон споменава в своята книга "Божият град" за мъж с две глави, два торса, 4 ръце, но два крака.

Арменските братя, при които се прави първият опит за разделяне

Най-ранният документиран случай във Византия за разделяне на сиамски близнаци датира от 942 г., когато братя от Армения са доведени в Константинопол, за да бъдат прегледани от византийски лекари. Те били свързани от предмишницата до бедрата, крайниците им били пропорционални и при тях не се наблюдавали аномалии. Когато били на 30 г., се връщат в Константинопол, за да бъдат разделени. Преди това те били изгонени от града поради суеверието на хората, които смятали, че присъствието им носи лоша поличба.

Внезапно единият от сиамските братя умира и тогавашните хирурзи взимат решение да се опитат да отделят братята. Вторият близнак преживява 3 дни и след това умира.

Сестрите Мери и Елиза Чълкхърст

Сведенията за живи сиамски близнаци в европейската средновековна история датират отпреди около 1 000 години. Един от най-ранните описани случаи са Мери и Елиза Чълкхъртс. Те са родени в Биденден, графство Кент, Англия, през 1100 г. и са свързани при бедрото. 

Заможните сестри доживяват до 34-годишна възраст. След смъртта си те оставят малко богатство на Англиканската църква и в чест на тяхната щедрост англичаните започват да пекат малки бисквити с образите на сестрите и да ги раздават на бедните.

Други сиамски близнаци от острова са "шотландските братя", които имат две глави и едно тяло. Сведенията за тях са от XV век.

Братята Чанг и Енг

Разбира се не може да не споменем Чанг и Енг Бънкър, на които дължим термина "сиамски близнаци". Те са родени в началото на XIX век в Сиам (днешен Тайланд) и развиват кариера в цирковото изкуство. Повечето сиамски близнаци през този период се препитават имено по този начин – по циркове и панаири, различни изложения и представления, на които се показват чудати човешки екземпляри – редом с брадатата жена и гимнастичката, която може да се побере в кутия с размери 50 х 50 см.

Първият добре описан и документиран случай е именно техният - датира от 1811 г., когато двете момчета се раждат в Банкок, Тайланд, свързани един към друг при гръдната кост. П. Т. Барнъм ги нарича „сиамски близнаци“, тъй като по това време държавата се нарича Сиам. Докато пътуват по света с цирка на Барнъм, те се консултират с десетки лекари. Всички, включително Рудолф Вирков, заключават, че разделянето им ще бъде фатално и за двамата. Тази прогноза удовлетворява напълно Чанг и Енг, тъй като богатството и славата им зависят от състоянието им. Когато свършва договора им с "откривателя" им Робърт Хънтър, братята започват собствен бизнес и се установяват в Трафил, Северна Каролина.Те се женят за две сестри през 1843 г. и създават общо 21 деца. През 1870 г. Чанг получава инсулт и в продължение на 4 години здравето му прогресиращо се влошава. През 1874 г. той умира в съня си. По спешност е извикан лекар да раздели братята, но той много се забавя и три часа по-късно Енг също умира.

Енг и Чанг споделят само малко количество чернодробна тъкан, перитонеум и хипогастралната артерия и вена. Смъртта вероятно настъпва не от уплаха, както смятат тогавашните лекари, а заради бавното постепенно обезкръвяване на живия близнак, тъй като кръвта, вливаща се в мъртвия, вече не се връща.

В наши дни по света продължават да се раждат сиамски близнаци, въпреки че поради някаква неизвестна засега причина най-голям процент от случаите са засвидетелствани в Югоизточна Азия и Африка. Много лекари и изследвания се посвещават на медицинския феномен и на опитите за разделянето им, за да могат близнаците да водят нормален начин на живот. За съжаление невинаги усилията им се увенчават с успех.