Какво представлява химическата кастрация и кога се прилага тя

От 1944г. до 2018г.

Обикновено думата кастрация води до асоциация, свързана с нашите домашни любимци. В наши дни операцията за премахване на тестисите се извършва само върху някои мъжки животни. В миналото обаче неприятната интервенция се е правела и върху хора. Така например всички служители в султанския харем са били кастрирани, за да не могат да се сношават с наложниците. Други причини за скопяване са за наказание или за да се спрат промените в тялото по време на пубертета.

През 21-ви век хирургическата кастрация на хора е напълно забранена. Някои държави, например Индонезия и Казахстан, все още наказват изнасилвачите и педофилите чрез ограничаване на сексуалните възможности. За целта обаче те не използват скалпел, а коктейл от хормони, който потиска нивото на тестостерон в организма на мъжете. Този метод се нарича химическа кастрация.

Химическата кастрация се извършва чрез инжектиране на химикали, възпрепятстващи производството на тестостерон от тестисите. Това води до загуба на сексуално влечение, както и до еректилна дисфункция. Понякога методът се използва за лечение на някои видове рак, но обикновено се изпълнява като форма на наказание. В някои страни доброволното съгласие на заловен педофил или изнасилвач за извършване на химическа кастрация може да доведе до значително намаляване на присъдата. В Русия химическата кастрация се прилага на всички арестувани за педофилия мъже.

Операцията се извършва за първи път през 1944-та година в Англия, когато учените успяват да синтезират естрогена диетилстилбестрол. При инжектиране на женския хормон в мъжки организъм нивото на тестостерон спада значително и еректилната функция на пениса намалява драстично или напълно изчезва. Британското правителство решава да използва откритието за наказване на хора с нездрави сексуални апетити, като по това време за такива се считат и гейовете.

Именно подобна химическа кастрация е причината за смъртта на известния математик Алън Тюринг през 1954-та. Ученият е обвинен в интимна връзка с друг мъж и е подложен на процедурата, за да избегне затвора. По това време хората смятат, че хомосексуалността е болест, която може да се лекува чрез прием на хормонални лекарства. Химическата кастрация обаче обърква тотално живота на академика, тъй като той не само губи своето либидо, но и заболява от гинекомастия (поява на женски гърди при мъжете) и хронична депресия. Две години по-късно Тюринг се самоубива.

Днес химическата кастрация не се слави с особена популярност дори и сред страните, които са привърженици на тежките законови наказания. Причината за това е, че процедурата е скъпа, но не е перманентна. Тъй като в днешно време снабдяването с тестостерон може да става почти изцяло чрез медикаменти, много от подложилите се на процедурата мъже се възстановяват за няколко години. Регистрирани са случаи, в които престъпници, в чиито организъм са инжектирани естрогени, възвръщат либидото си, както и еректилната си способност от само себе си.

Статистиката сочи, че използването на подобно наказание не намалява случаите на педофилия, тъй като възможността за намаляване на престоя в затвора кара извършителите да се чувстват по-малко застрашено от евентуалните последици. От друга страна постоянното следене на нивото на тестостерон в организма на подложените на процедурата мъже е скъпо и изисква твърде много ресурси. Въпреки това методът се използва активно и до днес, основно в азиатските страни.

Освен намалено либидо и импотентност, другите последици от инжектирането на естрогени в мъжки организъм са понижаване на мускулната маса, затлъстяване и увеличават риска от остеопороза. Други възможни странични ефекти са психически разстройства, депресия, а в някои случаи и гинекомастия.

Химическата кастрация при жените е сходна, с единствената разлика, че процедурата не се отразява толкова на сексуалното желание. По ред причини химическата операция се използва много по-рядко при представителки на нежния пол. Някои по-крайно настроени хора са на мнение, че приемането на противозачатъчни е вид химическа кастрация при жените.

Редактор: Георги Динев