История на евнусите или защо мъжете се кастрират от хилядолетия

От -2000г. до 1911г.

В списъка от жестокости, които хората са си причинявали един на друг, определено кастрацията заслужава специално място. Както при всички други мъжки примати, при раждането тестисите на момчето слизат от коремната кухина в подобен на торбичка скротум при основата на пениса. Поради тази причина да отнемеш достойнството на един мъж не е никак сложно. Същевременно премахването на тестисите и/или пениса не само прави мъжкия индивид стерилен, но и значително намалява производството на мъжкия хормон тестостерон. В миналото кастрацията се използва като метод за създаване на покорни роби и умели държавни чиновници, за наказание на врагове или престъпници, или за справяне със съперници за трона.

Връзката между бобрите и кастрацията

Думата "кастрация" може да се проследи до средновековния мит за бобрите, чието латинско название е castor. Хората ги ловели, за да събират сладко миришещия кастореум от жлезите, разположени близо до основата на пениса. Твърди се, че някои бобри сами си отхапвали скротума, за да се отърват от преследвачите си. Но съществува един съществен пропуск в тази история – както при много други водни бозайници, тестисите на бобрите си остават в коремната кухина, което означава, че няма скротум, който да отхапят.

Какво се случва след кастрация

Кастрацията, извършвана след пубертета, която превръща мъжете в евнуси, намалява или напълно притъпява сексуалния нагон. Мускулната маса, физическата сила и космите по тялото намаляват, поради което евнусите обикновено са без бради. Често срещан ефект е и уголемяването на гърдите. През средновековието обичайна практика е владетелите да кастрират охранителите на харемите си, за да не се изкушават да се възползват от услугите на момичетата в тях. Показателен пример за това са евнусите в Османската империя. Заради покорността си и ниското либидо евнусите също така са прекрасни слуги, военни командири и политици.

Евнусите в Шумер и Древен Китай

Първите писмени сведения за умишлена кастрация и превръщане на мъже в евнуси датират отпреди 4 000 години в древния шумерски град Лагаш. В Китай, където евнухската система е също почти толкова древна, кастрацията е устойчиво заложена в имперската култура и се изпълнява в продължение на повече от 20 династии – до 1911 г., когато е свален последният китайски император. Кастрирането е извършвано не само като наказание, но и като предпоставка за постъпване на служба при императора. В края на династията Мин през XVII век около 70 000 евнуси служат в имперския двор. Последният известен евнух Сун Яотинг умира малко преди 94-тия си рожден ден през 1996 г.

Кастрацията в Рим и Византия

В Римската империя на кастрация се подлагат само пленници или роби. Хирурзи премахват тестисите и пениса им, преди да ги отведат на робските пазари. През VI век Пропокий пише, че много евнуси влизат в Империята от Абхазия, Кавказ. Но евнуси има и сред арабите, скитите и на Балканите.

Евнусите са отличителна черта и на Византия. Те служат в Големия дворец, църквата, армията, правителството и т.н. В ранните дни на Римската империя да си евнух е срамно и позорно, но по-късно нещата се променят.

С възхода на исляма робските пазари се увеличават и нуждата от евнуси нараства. Постепенно гърците осъзнават, че кариерата на евнусите си има своите предимства и започват да кастрират най-малките си синове, за да им осигурят добро бъдеще. С течението на вековете евнусите започват да се изкачват по стълбицата на йерархията и да заемат все по-важни държавни постове, включително като първи съветници на императора.

Добър пример е кастрирането на Василий Лакапин, незаконния син на император Роман I Лакапин, който е скопен още като момче. Той си спечелва достатъчно власт, за да стане паракимомен (личен служител и охранител на императора – бел. ред.) и съветник на трима последователни императора. Въпреки това, той самият няма права над трона.

Византийските императори използват кастрацията и като метод за справяне със съперниците си за престола. 

Кастрацията и музиката

През 1589 г. папа Сикст V реорганизира хора на базиликата "Св. Петър" в Рим, включвайки предимно кастрирани певци в него. Тази практика приключва през 1878 г. със забраната на папа Лъв XIII, а официалният й край е обявен от папа Пий X през 1903 г. В по-близки времена (XVI-XIX в.) се поставя началото на обичай за кастриране на малки момчета (7-9-годишни), преди навлизането им в пубертета, за да се предотврати мутирането на гласовете им. Ранната кастрация спира драстичното нарастване на ларинкса и адамовата ябълка. При нормални обстоятелства дължината на мъжките гласни струни след пубертета се увеличава с 63%. Мъжете, кастрирани преди пубертета, развиват високооктавни гласове – сопрано, мецосопрано или контраалт, и са изключително търсени в католическите църковни хорове, особено след средата на XVI век, когато Ватикана забранява участието на жени в тях. Най-известният оперен певец през 18 век е кастратът Карло Броски (със сценичното име Фаринели).

Кастрацията и съвремието

В някои държави и до днес кастрацията (независимо дали химическа или физическа) се използва като наказание срещу престъпници, извършили сексуални посегателства – изнасилвачи и педофили.

В средата на XX век, когато хомосексуализмът се възприема като психическо заболяване, кастрацията се използва като "лечение" – на химическа кастрация е подложен дори гениалният математик Алън Тюринг, който дешифрира кодовете на германската машина "Енигма" по време на Втората световна война.

В съвременната медицинска практика кастрацията се прилага само като лечение на някои тежки онкологични заболявания. Орхиектомията (премахването на тестисите) се прави при рак на тестисите, като обикновено се отстранява само единият тестис. При рак на простата се махат и двата тестиса, за да се занижат нивата на тестостерона в организма, които влияят върху развитието на туморното образование.

Съществува теория, според която кастрираните мъже живеят по-дълго от нормалните. В изследване от 2012 г. Кюнг-Джин Мин проследява продължителността на живота на 81 корейски евнуси. Средно те живеят до 70-годишна възраст, което е почти със 17 години повече от средностатистическия мъж от тази епоха.
Има ли кастрацията бъдеще? Само времето ще покаже.