Как геологът Андрю Уре опитва чрез ток да върне екзекутиран престъпник към живота

От 4.11.1818г. до 4.11.1818г.

На 4 ноември 1818 г. в университета в Глазгоу се събира тълпа, която ще стане свидетел на невиждан експеримент. Убиец, осъден на смърт, ще бъде екзекутиран и след това геологът Андрю Уре ще опита да го съживи с помощта на ток.

Матю Клидсдейл е осъден на смърт за убийството на 70-годишен мъж 2 месеца по-рано. По силата на Закона за убийствата от 1751 г. след екзекуцията тялото ще бъде изследвано задълбочено с научна цел. Така всъщност се постига двоен ефект – освен, че престъпникът е унизен още веднъж, тялото му служи на учените за провеждане на експерименти. В случая предстои екзекутираният вече убиец да бъде подложен на електрошок пред широка публика.

Присъдата се изпълнява на площада „Jail Square“, след което тялото се откарва в университета. Там хората вече чакат да разберат какво ще се случи.

Андрю Уре е известен със своя принос към геологията, но проявява любителски интерес и към теория на бизнеса и химията. Той е напълно убеден, че може да съживи мъртвец чрез електричество, след като е разбрал, че електрошокът предизвиква неочаквани конвулсии в крайниците на жаба и след по-ранни опити да се възстанови сърдечния ритъм на екзекутирани престъпници (до този момент британците възприемат второто само като хоби).

Уре желае да проведе свой собствен експеримент, като използва по-мощни батерии. За разлика от другите учени, чиято цел е била чрез електрошока да разгадаят какъв ефект има електричеството върху мускулите и нервите, геологът е сигурен, че, ако прокарва достатъчно дълго ток през мъртвото тяло, ще успее да го върне към живота.

Експериментът

Разбираемо е, че амбицията на Уре, достъпът му до мъртвец и наличието на уред със силно електричество успяват да привлекат много хора, жадни за зрелища. В началото ученият изцежда кръвта от тялото, след това срязва врата и гръбнака и свързва батерията с гръбначния мозък.

По-късно амбициозният мъж ще напише: „Всеки мускул бе обхванат от конвулсии, подобни на тези, които изпитваме, когато ни е много студено. Конвулсиите отляво бяха наистина силни, особено при възобновяване на електрошока. При движение на втория електрод от ребрата към петите, сгънатите до този момент в коленете крака, се изпънаха толкова рязко, че едва не събориха един от асистентите ми, който опитваше да ги държи неподвижни.“

Уре продължава да увеличава напрежението, въпреки че публиката започва да се отдръпва, разбирайки, че вместо развлечение, ще стане свидетел на не толкова приятни гледки. Някои от зрителите дори припадат по време на експеримента.

Геологът продължава своя разказ: „Всеки негов мускул по лицето изразяваше различни емоции – гняв, ужас, силна болка, отчаяние. Понякога се усмихваше злокобно. Тогава забелязах, че един господин от публиката припадна, а още няколко човека си тръгнаха, ужасени и уплашени.“

В продължение на един час Уре опитва да възстанови функцията на белите дробове. Самият той по-късно отбелязва: „Успехът беше забележителен. Човекът започна да диша, а гръдният му кош да се издига и отпуска. Коремната област също се движеше нагоре и надолу с всяко отпускане и съкращаване на диафрагмата.“

Експериментаторът дори вярва, че ако не е източил кръвта на екзекутирания по-рано, е можел да го съживи. Според него „макар че едва ли някой би приел с радост новината за съживяване на убиец, все пак подобно постижение би било полезно за учените.“

Андрю Уре не постига особен успех и не успява да докаже нищо, освен, че на геолог не бива да се дава свободата да експериментира върху човешко тяло само защото му е интересно.