Как жена успява да излъже лекарите, че е родила зайци

Представите на древните хора за зачеването и раждането са били изключително мъгляви. Макар нашите прадеди да са били наясно „откъде идват бебетата“, в продължение на хиляди години биологичният процес на самото зачатие остава забулен в мистерия. Днес гинеколозите могат да проследят всички етапи на бременността и да обяснят процеса, по време на който две полови клетки се превръщат в здраво бебе. Само до преди няколкостотин години обаче, медиците не са знаели почти нищо за „чудото на нарастващия в утробата живот“.

Може би тъкмо поради тази причина английската фермерка Мери Тофт успява да заблуди акушерите от цяла Британия, че е родила не един, а няколко заека. Всъщност феноменът, описан през първата половина на 18-ти век, става толкова популярен, че майката на неочакваните рожби е поканена в Лондон от самия крал Джордж I.

Необичайната история започва през 1726-та година в графство Съри, намиращо се на няколко десетки километра от Лондон. Мери Тофт, която по това време е родила три здрави деца и е бременна с четвърто, е принудена ежедневно да извършва тежък физически труд на нивите, които са собственост на семейството й. Тя няма възможност да прекара бременността си вкъщи, както правят повечето съвременни жени. По време на уморителната полска работа тя започва да изпитва силни болки в коремната област. Оказва се, че заради голямото физическо напрежение Тофт претърпява спонтанен аборт.

Жената решава да запази инцидентът в тайна, но скоро установява, че това е невъзможно, тъй като хората скоро ще започнат да питат защо бременността й не напредва. Затова в главата й се заформя един, меко казано, странен план. Като доказателство за аборта, тя събира части от животни, по точно останки от зайци, за които твърди, че са излезли от утробата й. Тофт успява да излъже дори местния лекар, който заключва, че майката наистина е родила гризач.

Медикът от Съри остава толкова впечатлен и объркан от странния случай, че моли своите лондонски колеги за съвет. Необичайното раждане се прочува из цялата столица и самият крал Джордж I решава да изпрати в провинцията един от придворните лекари. В провинциалното графство пристига ерудираният Натаниел Андре. Прочутият медик преглежда Тофт и не само потвърждава слуховете за нейното необичайно раждане, но и описва как лично става свидетел на чифт лапи, излизащи от утробата на жената.

Натаниел Андре изпраща пациентката си, заедно с нейните мъртвородени "отрочета" в Лондон за допълнителни изследвания. По това време жената се радва на огромна известност и е настанена в едно от слугинските отделения на кралския палат. Всички са запленени от странните рожби на фермерката и тя се радва на необикновено внимание. Дори негативно настроеният лекар Сириакус Алерс признава, че не може да обори истинността на събитието.

Въпреки това Алерс решава да постави жената под непрекъснато наблюдение. След като Тофт няма възможност да остане сама, необичайните й раждания рязко спират. Това води до вълна от подозрение и някои хора започват да се ровят в близкото минало на фермерката. Така кралският двор разбира, че жената от Съри е закупувала малки зайчета от пазара, които след това е поставяла във влагалището си.

След като истината излиза наяве, хирурзите, чувствайки реномето си застрашено, принуждават търсещата слава родилка да направи публично признание. Те я заплашват, че ако не сподели истината за случая с кралския двор, ще й направят дисекция.

Мери Тофт е уплашена от заканата и си признава, че невероятните раждания са инсценирани. С това славата й приключва и фермерката е изпратена с подигравки към родната си къща. Лекарите, които до последно твърдят, че това е уникален медицински случай, също са заклеймени от обществото като лаици и шарлатани.

И до днес не е ясно защо Тофт създава мита за утробата си. Според повечето запознати със случая специалисти става дума за една объркана жена, която търси внимание и слава. Според други поведението й е резултат от психическо заболяване. Трети са на мнение, че фермерката просто е искала да впечатли съселяните си, но е стигнала твърде далеч и е трябвало да поддържа лъжата, за да избегне евентуално наказание.

Редактор: Георги Динев