Филипински лечители, които „оперират“ с голи ръце: история, известни имена и какво казва медицината

От 1900г. до 2026г.

Психичната хирургия, наричана още "психическа хирургия", е практика, при която лечител твърди, че отваря тялото на пациента с голи ръце, изважда „болна тъкан“ и затваря раната без следа. Явлението се свързва най-често с Филипините, а през втората половина на XX век привлича хиляди чужденци. Медицинската наука и независимите разследвания обаче не откриват в него хирургическа или лечебна същност.

Психичната хирургия във Филипините често се представя като „безкръвна хирургия“ или „безшевна хирургия“, защото лечителят уж отваря тялото само с ръце, без скалпел, упойка и конци. По време на сеанса пациентът обикновено сяда или легна в малка стая, а психичният лечител моли за тишина и започва ритуал с молитви и движения на ръцете над корема или гърдите. След няколко секунди кожата изглежда „разтворена“, от нея сякаш се извлича кървава маса, а след това мястото бързо се „затваря“. Именно тази визуална убедителност прави психичната хирургия толкова запомняща се: тя разчита не толкова на медицински доказателства, колкото на преживяване, което изглежда като чудо, случващо се пред собствените очи.

Как възниква психичната хирургия във Филипините

Основата на филипинската психична хирургия е спиритизмът (espiritismo) -  учение за общуване с мъртвите, формулирано от френския педагог Алан Кардек. То достига до Филипините в началото на XX век и се слива с местната народна религиозност и с традицията на арбуларио, традиционните билкари и лечители. Практикуващите обикновено се определят като християни, призовават Исус, Дева Мария и светци, а лечението е част от молитвен ритуал.

Като първи популярен филипински „психичен хирург“ се посочва Елеутерио Терте от провинция Пангасинан. Според изследването на Леонардо Меркадо от 1988 г. Терте получава своето „призвание“ през 1925 г. Западните наблюдатели го откриват след Втората световна война. По описания от литературата тялото на пациента „се отваряло“ под ръцете му без инструмент. До средата на 60-те години Терте е обучил почти 14 от около 30 лечители, станали известни по света.

Разпространение на практиката извън Филипините

Международната известност идва през 60-те години. Американският писател Харълд Шърман документира дейността на лечителите в книгата си „Wonder Healers of the Philippines“ (1967) и я представя на западната публика. Започват да пристигат пациенти от САЩ, Япония и Европа, а турагенции организират специални пътувания за лечение.

Второ голямо разпространение настъпва през 80-те години. Според изследователката Дейдре де ла Крус психичната хирургия добива особена известност в САЩ в този период, когато публични фигури от кръга на „Ню Ейдж“ духовността започват да говорят открито за преживяванията си с филипински лечители.

Паралелното явление в Бразилия

Приблизително по същото време, в средата на XX век, подобни практики възникват независимо и в Бразилия, отново в среда на спиритисти. Кардековият спиритизъм има силни позиции в страната, а лечението чрез „духовни водачи“ е добре познато. Най-известният бразилски представител е Хосе Педро де Фрейтас, познат като Зе Ариго, от град Конгоняс в щата Минас Жерайс. Той твърдял, че действа под ръководството на починал немски лекар, наричан доктор Фриц, и извършвал „операции“ в бърза последователност, като използвал обикновен нож без стерилизация. Ариго е осъждан в Бразилия за незаконно упражняване на медицина и загива в автомобилна катастрофа през 1971 г. Американският изследовател Андрия Пухарич го проучва през 60-те години, а историята му достига до широката публика чрез книгата на Джон Фулър „Arigo: Surgeon of the Rusty Knife“ (1974).

Бразилската практика се различава от филипинската, където лечителите работят само с ръце и без инструмент. По-късно в страната става известен и Жуау Тейшейра де Фариа, наричан Жуау де Деус („Йоан Божий“), чиито последователи също го свързват с духовно ръководство от починали лекари. От края на 2018 г. множество жени го обвиняват в сексуално насилие и той по-късно е осъден.

Известни филипински лечители

Най-известният сред тях е Тони Агпаоа (1939 – началото на 80-те години), чийто център в Багио привлича хиляди посетители годишно. През 1968 г. той е арестуван в Сан Франциско по обвинение в измама, свързано с посещение на американски работник от Мичиган в Манила през 1966 г. Агпаоа напуска САЩ, като пренебрегва гаранцията си от 25 000 долара. Според Джеймс Ранди и други скептици самият Агпаоа е потърсил истинска болнична помощ, когато му е била нужна: апандиситът му е отстранен в болница в Сан Франциско.

Алекс Орбито придобива известност в САЩ през 80-те години. През 2005 г. той е арестуван в Торонто, а полицията твърди, че е събрал около 80 000 долара за три дни. Обвиненията в измама са оттеглени през януари 2006 г. поради малка вероятност за осъдителна присъда. Други познати  имена са Хуан Бланс и Хосефина Сисон.

Кой подкрепя и кой отхвърля психичната хирургия

Сред най-известните поддръжници е актрисата Шърли Маклейн, която описва срещите си с Орбито в книгата „Going Within“ (1989). Тя признава, че не разбира механизма на процедурата, и пише, че смисълът на духовното лечение не е премахването на физическите болести, а вътрешното осъзнаване и връзката с Бог. Харълд Шърман също е сред ранните защитници на явлението.

Отричащите практиката са по-многобройни. Американският хирург Уилям Нолън разследва Агпаоа и други лечители и публикува „Healing: A Doctor in Search of a Miracle“ (1974), в която описва множество случаи на измама. Илюзионистът Джеймс Ранди многократно демонстрира как действат лечителите. Федералната търговска комисия на САЩ издейства съдебна забрана срещу турагенции, предлагащи пътувания за психична хирургия, а съдията в делото определя практиката като „чиста и безусловна измама“. През 1990 г. Американското онкологично дружество заявява, че няма доказателства за обективна полза от психичната хирургия при каквото и да е заболяване, и препоръчва на болните да не търсят такова лечение.

Влияние на психичната хирургия върху туризма във Филипините

За Филипините явлението става своеобразна туристическа ниша. Пациенти от чужбина пристигат в Манила, Багио и провинция Пангасинан, често чрез организирани турове, включващи настаняване, транспорт и сеанси. Според скептичните източници в Манила действат стотици лечители, много от тях в хотели. Част от тях пътуват и в чужбина: Орбито е посещавал десетки държави от 1974 г. насам, включително и България - няколко пъти.

Практиката носи приходи на лечителите и на организаторите на пътуванията, но репутацията на страната пада. След съдебните дела и разследванията от 70-те години популярността на практиката намалява, а според туристически издания лечителите днес се срещат по-трудно и са по-малко търсени, отколкото в разцвета на явлението.

Има ли психичната хирургия медицинска основа

Няма. Разследванията показват, че „отстранената болна тъкан“ е животинска, най-често от пилета, свине или други животни, скрита предварително в ръката или под масата. Кръвта се имитира със скрити торбички. Ранди описва техниката като ловкост на ръцете: лечителят притиска или събира кожата, така че да създаде впечатление за разрез, докато другата ръка „изважда“ материала. Според Ранди в някои случаи Агпаоа е извършвал и обикновени хирургически процедури, например отстраняване на кисти и дренаж на гнойни образувания, но зрелищната част е била фокусът на сеанса.

Усещането за подобрение у пациентите има известни обяснения, които не изискват свръхестествен механизъм: плацебо ефект, намаляване на тревожността, естествени колебания в хода на болестта и силното очакване при скъпо и далечно пътуване. Реалната опасност е друга. Болни от рак и други тежки заболявания губят време, като отлагат доказано лечение. Допирът до отворена кожа и неизвестен материал крие и риск от инфекция, а цената на лечението често е значителна.

Съвременната медицина не признава психичната хирургия като метод. Диагнозата и лечението на тежки заболявания изискват преглед и терапия от квалифицирани лекари.