Треперещата ръка от Устър - средновековният монах с тремор, привлякъл учените

От 1200г. до 1250г.

През Средновековието знанията, които добивали хората за света около тях и за неговото функциониране, се съхранявали посредством създаването на писани текстове. В по-голямата си част те били дело на монаси, които посвещавали живота си на копирането, превеждането и писането на нови книги, съдържащи различни познания.

Много често за поколенията не остава никаква информация за името и личността на монаха, но един представител на английските средновековни книжовници успява да изпъкне. Той го прави не чрез своето име, а чрез особеностите на своето писане. Един дребен детайл обръща погледа на световните учени и дава възможност да бъдат разкрити ценни нови знания.

Треперещата ръка от Устър

Средновековен книжовник монах привлича вниманието преди години на научната общност заради странния си почерк, изразяващ се в недобре оформени, разкривени букви, явен признак за нестабилно писане. Медицинските специалисти веднага заподозират някакъв вид тремор и дълги години се водят спорове и дебати каква е причината за особения почерк. Тъй като името на монаха е неизвестно, той е наречен Треперещата ръка от Устър (the Tremulous Hand of Worcester, градът се произнася на англ. [?w?st?], неправилно Уорчестър). Предполага се, че божият служител е живял и работел в манастира към местната катедрала в началото на 13 в. Задачата му била да пише коментари и анотации в ръкописи, написани на староанглийски, т.е. превеждал староанглийските думи на техните средноанглийски или латински еквиваленти.

Откриването на Треперещата ръка го превръща в единствения известен средновековен писател с тремор. Неговият случай се изследва съвместно от историци и медицински специалисти, почеркът му е анализиран от невролог и експерт по двигателни нарушения. Това са историкът д-р Дебора Торп от Университета в Йорк и д-р Джейн Алти от Leeds Teaching Hospitals NHS Trust. Те достигат до извода, че монахът по всяка вероятност е страдал от т.нар. есенциален тремор.

Учените не могат да определят на колко години е бил средновековният монах и дали е използвал лява или дясна ръка. Смятат, че е бил на преклонна възраст, когато е работил върху последния си ръкопис. Проследявайки специфичния му почерк, специалистите изчисляват, че Треперещата ръка се е трудил върху над 20 ръкописа и благодарение на неговото здравословно състояние учените могат да проследят и да придобият нови знания за 13 в. и за лингвистичните преходи тогава.

Д-р Алти и д-р Торп използвали в своето проучване хора с различни двигателни нарушения и с различни здравословни състояния, сравнявайки пробите с почерците им с тази на Треперещата ръка от Устър. Така те установили, че най-вероятно се касае за есенциален тремор. Също така по този начин отхвърлили теориите, че монахът може да е страдал от когнитивен упадък, от болестта на Паркинсон или от други невродегенеративни разстройства. В подкрепа на становището, че божият служител не е имал паркинсон е наличието на фин, редовен тремор при него, докато човек с невродегенеративното заболяване ще демонстрира хаотично и неравномерно писане. Освен това при болестта на Паркинсон се наблюдава микрография - изписване на много дребни букви заради затруднените движения, а при монаха тя липсва.

Друг факт, който прави впечатление на учените, че очевидно се забелязва подобрение в почерка на Треперещата ръка в даден период. Има разлика в изписването на определени девет реда, чиито букви са с характерното изкривяване, и в десетия ред, който е с нормално очертани букви. Специалистите са на мнение, че след деветия ред монахът си е взел почивка или е изпил известно количество алкохол, за да се подобри писането му. По време на Средновековието е било много честа практика хидратирането със слаб алкохол през целия ден. За есенциалния тремор е типично да се повлиява от малко количество алкохол - тогава той значително се подобрява.

Други исторически разкрития благодарение на почерка на монаха

Благодарение на специфичния почерк на монаха, наречен от учените Треперещата ръка от Устър, се разкрива повече информация за неговия живот и за историческата епоха, в която е живял. Заради тремора, който е имал, лесно се разпознават неговите ръкописи от ръкописите на останалите средновековни книжовници. Така специалистите научават, че монахът е работил върху повече от 20, чието съдържание предоставя ценни сведения за 13 в.

Отличителният почерк на Треперещата ръка помага за разбирането на прехода от староанглийски към средноанглийски, тъй като божият служител е работил предимно с такива ръкописи. Коментарите и анотациите на монаха, разположени най-вече между редовете на текста или отстрани, имали за цел да направят по-разбираеми староанглийските думи чрез директен превод на латински или средноанглийски. На база на тези наблюдения се предполага, че староанглийските ръкописи са били четени до края на 13 в., близо 100 г., след като е изчезнал.

На определени места книжовникът поставял знаци като Nota bene (букв. "отбележи добре") на дадени пасажи от текста. Тези маркери подсказват за интереса му към дадена част и за променящите се модели на религиозност в Англия след свикания от Инокентий III Четвърти събор през 1215 г. Треперещата ръка, който е бил съвременник на събитието, се е интересувал от текстове, които се отнасяли за задълженията на свещениците, греха, тайнствата и изповедта. Това навежда на мисълта, че вероятно той е актуализирал стари ръкописи за енорийски свещеници, които търсят вдъхновение за своите проповеди и които като теми съвпадат с разискваните на събора въпроси.

Отличителният начин на писане на монаха, известен като Треперещата ръка от Устър, може да се е считал за недостатък от неговите съвременници, но пък го е направил забележим в сравнение с тогавашните книжовници. Едва ли е предполагал, че треморът, който го е съпътствал през живота му, ще има такъв принос към различни области на науката.