Китайска протеза на 2 200 години е принадлежала на мъж с европеидни черти

От -2200г. до -2200г.

От няколко години китайските археолози изследват най-западните провинции на обширната страна. Те искат да разберат повече за миналото на отдалечените народи от степите, пустините и полупустините, тъй като тези етноси някога са имали собствени традиции, култура и език. И докато в миналото учените от източната страна се съсредоточават основно върху опознаването на бившите имперски центрове, днес те се опитват да съберат информация и за общностите, съществуващи в периферията на обширната държава.

По време на разкопки в близост до оазисния град Турфан археолозите се натъкват на древна запечатана гробница. След като погребалната могила е внимателно отворена, в нея са открити останките от мъж и жена. И докато безименната жителка на западната провинция е била най-обикновен жител на закътаната долина, нейният „съсед“ се оказва притежател на една от най-старите крачни протези в света.

Останките на мъжа, намерен в Турфан, са на около 2 200 години и подсказват, че приживе той е бил част от културата Гуши. Доказателство за това са и множеството глинени съдове, намерени около двата трупа. Това, което впечатлява учените, е дървеният изкуствен крак, който до разпечатването на гробницата остава привързан към левия крак на покойника.

Протезата е създадена още докато мъжът е бил жив, вероятно няколко десетки години преди кончината му. В долния си края тя наподобява конско копито. Изработена е от местен вид топола, която е известна със своите якост и издръжливост на климатичните особености. Прихваща се за увредения крайник чрез ремък, който се прокарва около бедрото и влиза в 14 дупчици (7 отляво и 7 отдясно), разположени от двете страни на кухината, в която се намира коляното.

Самият крак не е ампутиран, но коляното е силно увредено и практически неподвижно. Някакво заболяване или инфекция е сраснала костите в ставата, при което кракът на безименния мъж застива в сгънато положение. В тази поза пострадалият не може да достигне земята с ходилото си, затова се нуждае от протеза, която да подпира лявото му бедро.

Намереният изкуствен крак е позволявал на мъжа да се движи свободно из пътищата, както и в откритата степ. Методът на привързване, създаден от неизвестния дърводелец, позволява на протезата да се намества лесно, без да се налага намесата на трето лице или предварителната ампутация на обездвижената част от крайника.

Вероятните причини за увреждането са три. Възпалението, предизвикало срастването, може да се дължи на вродена болест, травма или ревматизъм. Независимо какво точно е предизвикало дефекта, обществото, в което въпросният мъж е живял, е имало достатъчен опит в изработването на протези, за да осигури пълноценно съществуване на окуцелия човек. Учените са установили, че той е починал някъде на 50 - 60 години, а изтриванията по долната част на изкуствения му крак са резултат от десетилетия на триене в земята.

Това откритие е особено интересно и за световната история, тъй като предоставя още детайли от живота на мистериозната култура Гуши. Тя попада под китайска власт през 2-ри век преди Христа. Интересното е, че летописците на династията Хан описват жителите на покорената провинция като представители на европеидната раса, говорещи на език, който се различава от този на съседните племена. Това кара учените да смятат, че Гуши са именно изгубената нация на така наречените тохари.

Тохарите са народност, отделила се от пра-индоевропейската общност по същото време, по което се обособяват и народите на келтите и италийските племена. Именно затова древното население на Турфан и останалите градове в Таримския басейн имат визуални и речеви прилики с галите и римляните. За разлика от своите далечни братовчеди, тохарите тръгват на изток от прародината си и се заселват в днешен Западен Китай. Смята се, че етносът съществува до Монголското нашествие. Най-вероятно номадските орди опустошават региона заради богатствата, складирани в селищата, а оцелелите индоевропейци се претопяват бавно в заобикалящите ги монголоидни племена.

Редактор: Георги Динев