Клинични аспекти на синдрома на рибната миризма

От 1979г.

Основните последици от триметиламинурията се проявяват главно като психосоциални аномалии в поведението, въпреки че съществуват и други клинични аспекти на синдрома на рибната миризма, които заслужават да бъдат проследени. Психосоциалните реакции на заболелите пациенти се засилват след изхвърлянето на големи количества зловонен триметиламин с потта, дъха, урината и други телесни секрети по този начин се предизвиква неприятна телесна миризма. Именно тя може да бъде много разрушителна за личността и кариерата и контактите й. Според изследвания на Тод, Шели и Айеш проведени последователно през 1979, 1984 и 1993 година голяма част от пациенти, страдащи от заболяването се оттеглят и изолират от обществото, развивайки дълбока депресия. Състоянието може да бъде особено остро и тежко за малки деца и юноши, които могат да бъдат обект на подигравки, да загубят доверие, а дори и училищното си образование. Спорен е въпросът дали психическата депресия, която се среща при някои случаи (не всички) се дължи на инвалидизиращата социална изолация, или тя произтича от дисфункция на метаболизма на определени ендогенни субстрати.

Според изследване проведено през 1991 година от Барме и Равиндранат става ясно, че ендогенните амини, какъвто е тираминът са субстрати на FMO3, отлагащи се в мозъка. Тежестта на изява на синдрома е силно променлива; при някои индивиди, тя е тежка, а при други може да е съвсем лека и да има епизодичен характер.

Статията е част от историята на:

• История на триметиламинурията/синдрома на рибната миризма