Кратка история на Военномедицинската академия (ВМА)

На 1 декември, 1891 българският военен министър Михаил Савов издава заповед за изграждането на Софийска обща гарнизонна болница. Целта на новопостроеното медицинско заведение е да обслужва ранените войници и офицери, пострадали по време на военни действия. За началник на болницата е назначен известният лекар д-р Георги Золотович.

От Създаването си до 1900-та година Софийската обща гарнизонна болница, наречена по-късно ВМА, разполага със сто легла за войници и 10 за офицери. Тъй като болницата се опитва да осигурява възможно най-високо качество на обслужване на пациентите си и адекватно лечение, в сградата работят множество изявили се още по време на Възраждането медици.

През 1900-та капацитетът на заведението се увеличава и още същата година ВМА може да приема по 200 души едновременно. Обособена е и целта на академията, която до тогава не е ясно записана в ръководството - грижа за здравето на войниците, както по време на война, така и през мирните периоди.

През Първата световна война във ВМА работят не само около 20 лекаря и над 60 души обслужващ персонал, но и пристигнала от Австрия санитарна мисия, която има за цел да подпомага работата в болницата, както и да обучава нашенските кадри. Австрийските лекари даряват на академията множество медицински материали и апаратура. Сред най-използваните уреди, донесеният чуждестранните медици, са рентгеновият апарат и модерните за времето си механоелектро апарати.

През 1919-та година тогавашният началник на ВМА дава съгласието си болницата и цялата налична в нея апаратура в нея да се използват за нуждите на основания наскоро Медицински факултет в Софийския университет. Разбира се, по това време повечето медицински институции в столицата приемат подобен закон, тъй като студентите имат нужда от обширно поле за изява, което университетът просто не може да осигури.

По време на третото десетилетие на 20-ти век медиците от ВМА насочват вниманието си към хроничните заболявания на военните, тяхното категоризиране и ефикасното им лечение. За съжаление изследването на лекарите е прекратено от избухването на Втората световна война. В този период най-големият проблем, с който служителите на болницата се сблъскват, е осигуряването на кръв за преливане. За целта управата на ВМА търси помощ от други лечебни заведения.

През 1950-та година ВМА е обединена с просъществувалата самостоятелно едва 4 години военна поликлиника, създадена на територията на София. Разбира се, ръководството на двете заведения също претърпява промени, като за началник е избран полк. Д-р Костадин Стоянов.

Разширяването на ВМА продължава усилено през втората половина на 20-ти век. По това време се създава Висш военномедицински институт (ВВМИ), който обединява всички военни лечебни заведения под общо ръководство. Към ВВМИ са включени над 5 болници на територията на София. Това дава възможност на новооснования институт не само да подобри качеството си на работа, но и да развива специализираните си поликлиники и отделения.

След като повечето отдели на ВВМИ са поместени в една сграда през 1980-та година, институтът става една от най-престижните медицински институции в страната. През 1989-та Министерството на отбраната добавя още няколко лечебни заведения в състава на института, като новото обединение е прекръстено на Военномедицинска академия - името, което болницата носи и до днес. В състава на ВМА влизат лечебни заведения от столицата, както и клиники и филиали в над 10 български града.

Медиците на ВМА имат над стогодишен опит в полевата медицина и хирургия. Служещи в академията военни медици участват във военни мисии още от 1904-та година, когато една бригада е изпратена да помага на руските войници, сражаващи се в Руско-японската война. Днес лекари от ВМА са участвали в множество акции и са спасили живота на хора в Ирак, Виетнам, Хаити, Босна и Херцеговина, Етиопия, Мали и много други страни от цялото земно кълбо.

Редактор: Георги Динев

Статията е част от историята на:

• История на Военномедицинската академия