История на Военномедицинска академия - София

От 1891г. до 2022г.

Военномедицинската академия - София (ВМА) е учреждение, в което се провежда научно-образователна и диагностично-лечебна дейност. Академията, въпреки че е военна структура, пълноценно участва в националното здравеопазване чрез оказване на болнична и специализирана извънболнична, неотложна и спешна медицинска помощ на гражданите от цялата страна. Лечебното заведение има сключен договор с НЗОК по повечето клинични пътеки, изключение правят педиатрия, акушерство и лъчетерапия на злокачествени заболявания.

Мисията на ВМА включва още развиване на военномедицинската наука, обучаване и специализиране на военномедицинските кадри и по този начин спомага боеспособността на нашата армия винаги да е на ниво, както и здравето на военнослужещите.

Създаване и първи стъпки

На 19 ноември 1891 г. военният министър майор Михаил Савов подписва заповед № 439, с която на практика създава Софийска обща гарнизонна болница. Неин пръв ръководител става д-р Георги Золотович, бележито име в родното здравеопазване. Той е един от "виновниците" за възникването на Българския лекарски съюз, както и участник в изготвянето на законопроекти в сферата на здравеопазването.

Новосъздаденото лечебно заведение съществува от 1 януари 1893 г. до 1918 г. под името Първа софийска дивизионна болница. През Балканската война (1912-1913 г.) здравното заведение осъществява своята дейност като клон на Разпределителната болница в столицата. Персоналът се състои от 18 лекари, 8 студенти по медицина и 57 доброволки самарянки. В същата сграда, в която се намира Дивизионната болница, се настанява и Австрийска санитарна мисия. Тя подпомага по време на Първата световна война дейността допълнително с лекари и медицински сестри, също така доставя на военното лечебно заведение инструменти, материали, рентгенов апарат, стерилизатори, механоелектро апарати и водни легла. По този начин се вдига нивото на медицинските грижи.

След приключването на Първата световна война влизат в сила новите мирновременни щатове и тогава е назначен подп. д-р Рачо Ангелов за началник на Общоармейската военна болница. Той заедно с директора на Народното здраве д-р Иван Кесяков и с помощник-началника на военносанитарната част във войската подп. д-р Тодор Попов през 1919 г. взимат дейно участие в направата на проект за временно използване на държавните болнични заведения като база за новосъздадения Медицински факултет (1917 г.) в столицата. В списъка влиза и Общоармейската военна болница.

Период от 1930 г. до 1950 г.

Военните лекари решават проблеми на войската и в мирно време. Така например през 1932 г. е осъществена първата категоризация на професионалните заболявания в родната армия.

Общоармейската болница сформира 3 армейски хирургични болници по времето на Втората световна война, които да послужат за нуждите на нашите войски на фронта до април 1945 г. След тази дата Първа българска армия е демобилизирана, неин ръководител става полк. д-р Веселин Николов.
На следващата година - 1946-а, се появява нова медицинска структура, предназначена за военните чинове в столицата. Наречена е Общовойскова поликлиника, управлявана от полк. д-р Райко Радевски. През 1950 г. е обединена с Общоармейската военна болница. След още 4 години се създава Научноизследователски военномедицински институт на основата на сформирания през 1945 г. Общовойскови хигиенен институт в Овча купел. Институтът има за задача да разработва медицинската защита на армията и населението в различни аспекти.

Период от 1960 г. до 1990 г.

През 1960 г. настъпва нова промяна, която води до появата на нова здравна структура. На 12 август Министерски съвет издава постановление № 196, с което се създава Висш военномедицински институт (ВВМИ). В неговата структура влизат Научноизследователският военномедицински институт в Овча купел, Отделът за военномедицинска подготовка към Медицинското управление при Министерството на народната отбрана и Общоармейската болница. Новообразуваното учреждение дава по-голямо поле на действие по отношение на лечебно-диагностичната дейност, възможностите за специализация на медицинските офицери, подготовката на необходимите на армията медици, също и за разработването на научни проблеми, засягащи медицинското осигуряване на войските във военно и мирно време.

През 1980 г. ВВМИ вече разполага със собствена сграда и това допълнително подобрява положението във военното здравеопазване. Сформирането на института, разширяването на неговия обхват на действие и предоставянето на нужните за неговите цели база и оборудване спомагат за превръщането му в едно от най-престижните медицински учреждения в България.

Натрупването на всички тези обстоятелства довеждат до логичното решение към Министерството на отбраната да се създаде Военномедицинска академия (ВМА). Това става с указ № 546 от 7 април 1989 г. Идеята е академията да работи като единен лечебен и учебно-научен комплекс, изпълняващ и ролята на учреждение, в което се извършва обучение, специализация и усъвършенстване на военномедицинските специалисти. В структурата си тогава ВМА обхваща ВВМИ, Обединен авиомедицински научноизследователски институт в столицата, Военноморската болница във Варна и Първа клинична болница "Д-р Кирил Хавезов" (днес УМБАЛ "Лозенец"). Характерното е, че по този начин се обхваща лечебната, научната и учебната дейност, спомагаща за разрешаването на проблемите не само на сухопътните, но и на военноморските и военновъздушните войски.

Период след 1990 г.

Още една основна промяна настъпва в дейността на Военномедицинската академия. През 1990 г. е открито звено за спешна помощ към нея. По този начин лечебното заведение се свързва с националното здравеопазване и започва да обслужва и цивилни граждани.

Създадена, за да се грижи за здравето на военнослужещите от Софийския гарнизон, днес Военномедицинска академия е едно от най-иновативните и развити болнични заведения в нашата страна. Тя обединява в своята структура 5 многопрофилни болници за активно лечение в столицата, Варна, Плевен, Пловдив и Сливен; 2 за рехабилитация и продължително лечение в Хисаря и Банкя; множество медицински пунктове във военните поделения из страната. Освен това разполага с Научноприложен център за военномедицинска експертиза, авиационна и морска медицина; с Научноприложен център за военна епидемиология и хигиена; Военномедицински отряд за бързо реагиране; с Научноизследователски център за радиологична, биологична и химическа защита; с Център по психично здраве и превенция; с филиали във Варна, Пловдив и Сливен.

Уебсайт: https://www.vma.bg/

Статията е част от историята на:

• История на Военномедицинската академия