Кристиан Барнард и приносът му към кардиологията - част 1

Кристиан Барнард Нийдлинг (08.11.1922 -  02.09.2001) е южноафрикански кардиохирург, извършил първата по рода си сърдечна трансплантация, при която органът е присаден директно от донора на реципиента. Пионерната за историята на кардиохирургията манипулация е извършена на 3 декември 1967 г. в болница "Гроте Шур" ("Groote Schuur Hospital") в Кейптаун, Южна Африка.

Отраствайки в Бофорт Уест (този град е част от Провинция Нос Добра надежда, наричана и Капска провинция в Република Южна Африка), той учи медицина и практикува в продължение на няколко години в родната си страна. Като млад лекар, той експериментира с кучета. Опитът, който придобива, му помага да разработи техника за третиране на чревната атрезия при бебета. Благодарение на нея в Кейптаун е спасен животът на 10 пеленачета. Нещо повече, техниката е възприета и заимствана от неговите колеги-хирурзи във Великобритания и Съединените щати.

През 1955 г. той пътува до Съединените щати и първоначално е назначен да практикува от Оуен Уангъстийн. В Страната на неограничените възможности, медикът е обучен да работи с апарата, който по време на операции, поема функциите на сърцето и белите дробове (по тази причина той е наричан точно така – апарат сърце-бял дроб). Доктор Бернард се запознава с д-р Уолт Лилеей. След завръщането си в Южна Африка през 1958 г., Барнард е назначен за началник на катедра "Експериментална хирургия" в болницата "Groote Schuur" в Кейптаун.

На 3 декември 1967 г. Барнард трансплантира сърцето на Денис Дарвал (моличето току що е загинало при пътен инцидент) на 54-годишният Луис Вашкански. Рецепиентът, г-н Вашкански, страдащ от диабет и неизлечима болест на сърцето, се възстановява напълно (и живее в продължение на осемнадесет дни, които прекарва със съпругата си). Мъжът загива от пневмония, тъй като имунната му система е силно потисната от лекарствата срещу отхвърляне на сърцето. Така организмът на пациента, с отслабена от медикаментите имунна система, не съумява да се пребори с белодробната инфекция. Доктор Барнард съобщава на г-н и г-жа Вашкански, че операцията има 80% шанс за успех, изказване, което е подложено на критика по-късно, защото е счетено за подвеждащо.

Втората трансплантация, която Барнард извършва, е на Филип Блейберг. Операцията, извършена в началото на 1968 г., минава успешно. Пациентът живее деветнадесет месеца, няколко от които прекарва в дома си.

Доктор Барнард се пенсионира като началник на Катедрата по кардиоторакална хирургия в Кейптаун през 1983 г. Медикът развива ревматоиден артрит, поразил ръцете му. Заболяването слага край на кариерата му. Медикът проявява интерес към изследванията срещу стареенето. По-късно през 1986 г., д-р Бернард популяризира "Глисел" – доста скъп крем против стареене, който по-късно бива одобрен от Администрацията по храните и лекарствата в САЩ. През оставащите години от професионалния си път, лекарят основава фондацията "Кристиян Барнард", посветена на оказването на помощ на деца в неравностойно положение по целия свят. Лекарят почива през 2001 г. на 78-годишна възраст вследствие на астматичен пристъп.

Нека се поровим по-подробно в медицинската кариера на Кристиан Барнард. След като завършва образованието си, той стажува и специализира в клиниката "Гроте Шур" в Кейптаун. По-късно д-р Барнард работи като общопрактикуващ лекар в Серес (градче в провинция Кейп). През 1951 г. той се завръща в Кейптаун, където работи в Градската болница като директор в болница "Groote Schuur". Лекарят защитава магистърската си степен през 1953 г. в университета в Кейптаун. През същата година той става доктор на медицинските науки в същия университет. Дисертацията му носи заглавието "Лечението на туберкулозния менингит".

Както споменахме по-горе, в началото на кариерата си лекарят провежда опити с кучета, за да изследва детайлно състоянието чревна атрезия. След девет месеца и четиридесет и три опита, д-р Барнард успява да излекува състоянието при малко кученце, премахвайки части от червата на животинчето, които са недостатъчно кръвоснабдени. Грешката, която правят предишни хирурзи, се състои във факта, че те се опитват да свържат отново третираните краища на червата. За да бъде успешна манипулацията, е необходимо да се премахне между 15 и 20 сантиметра от увреденото черво (6 до 8 инча). Доктор Джани Лу прилага тази иновация в клинична обстановка. Така методът на Барнард спасява за пръв път живота на пациент в Кейптаун. Тази техника е възприета и адаптирана от хирурзи и във Великобритания, и в САЩ.

Оуен Уангъстийн в Минесота е впечатлен от работата на д-р Алън Тал, млад южноафрикански лекар, работещ в американския щат Минесота. Той се свързва с тогавашния директор болница "Гроте Шур" – д-р Джон Брок с молба да му препоръча още един млад талант от Южна Африка. Доктор Брок избира д-р Барнард. Така през декември 1955 г. той пътува към Минесотския университет (в Минеаполис). Младият лекар ползва двугодишна пълна стипендия и се обучава под ръководството на д-р Уангъстийн.

По щастлива случайност, винаги когато Бърнард има нужда от почивка, той се разхожда по коридора и си говори с Винс Гот, който съумява да се вмъкне в лабораторията с изглед към операционната зала, където пионерът д-р Уолт Линей извършва първата операция на отворено сърце.

Гот разработва нова техника, с която Линей може оперира по-ефективно аортната клапа (Mакрий пише: "Това беше вдъхновението, което въздейства така силно на Барнард"). През март 1956 г. Гот моли Барнард да му помогне да управлява апарата сърце-бял дроб при операция. Малко след това Уангъстийн се съгласява да позволи на Барнард да започне работа при Линей.

По това време Бернард за пръв път се запознава със своя колега Норман Шумуей, с когото извършват емблематичната сърдечна трансплантация. Бернард се запознава и с Гил Кембъл, който му демонстрира, че може да се използва и кучешки бял дроб за оксигениране на кръвта по време на операция с открито сърце (година преди Барнард да пристигне, Линей и Кембъл са използвали тази процедура в продължение на двадесет минути по време на операция на 13-годишно момче със септичен дефект на камерата, благодарение на която детето се възстановява).

Барнард и Кембъл са приятели и редовно си устройват ранни закуски, в които могат да поговорят. През 1958 г. Барнард си извоюва магистърска степен по хирургия за тезата, озаглавена "Аортна клапа - проблеми в производството и тестването на клапни протези." Същата година той си извоюва докторска степен за дисертацията си "Етиологията на чревната конгенитална атрезия". Барнард описва двете си години в САЩ като "най-завладяващото време в живота ми".

След завръщането си в Южна Африка през 1958 г., Барнард е назначен за ръководител на катедрата по експериментална хирургия в болница "Гроте Шур". Започва работа и в университета в Кейптаун. Заема и преподавателски пост в университета в Кейптаун. Той е повишен до ръководител на хирургичните изследвания в университета в Кейптаун. През 1960 г., лекарят пътува до Москва, за да поговори с Владимир Демиков, топ експерт в областта на трансплантациите. През 1961 г. е назначен за началник на отдела по кардиохирургия в учебните болници към университета в Кейптаун. Той става доцент в катедрата по хирургия в университета в Кейптаун през 1962 г. С течение на времето д-р Барнард придобива известност сред много пациенти със сърдечни заболявания. Той става професор по хирургия в университета в Кейптаун през 1972 г.

Вижте и втора част

По статията работи: Виктория Милова