Кухня от времето на Каменната епоха е намерена на дъното на езеро

През 2018-та година група от археолози от Университета в Хелзинки започват подводни разкопки в района на езерото Куолимоджарви. Проучванията продължават няколко месеца, тъй като теренът е труднодостъпен. В средата на август учените се натъкват на необичайна находка - селищно огнище, което последно е било използвано преди повече от 6 000 години.

Огнището се намира под вода, защото нивото на езерото се повишава значително при разтапянето на глетчерите в края на Ледниковата епоха. Според академиците от Университета в Хелзинки племето, обитавало бреговете на водоема, живее в района няколко хиляди години. Около „кухнята“ са намерени още каменни сечива, чиято изработка се датира към края на Мезолита.

От извършения въглероден и химически анализ става ясно, че саждите са предизвикани от готварски огън. Огнището се използва в продължение на стотици, може би хиляди години, преди да потъне завинаги под водните талази. Археолозите са на мнение, че народът, обитавал бреговете на Куолимоджарви има сходство с племената, живели по същото време в други части на Скандинавия и Русия.

Водещият разкопките специалист Сату Коивисто споделя пред местните финландски медии, че огнището е нещо като примитивна фурна, типична за племената, населявали Европа в периода между осмото и четвъртото хилядолетие преди Христа. Археологът посочва още, че заради ниските температури на езерните води във водоема могат да се съхранят множество предмети, както и да се запази тяхната форма. Според него е възможно в съседните езера да се крият и други огнища, датиращи от същия период.

Тези открития променят напълно представите ни за най-ранното население на Финландия. Досега учените бяха на мнение, че първите хора пристигат в скандинавската страна преди не повече от 3 000 години. Най-ранните сигурни следи от човешко присъствие, намирани на територията на Финландия, са от 8-ми век преди Христа.

Според някои археолози съвременните хора не са първите изработващи инструменти обитатели на северната държава. В пещерата Варггроттан са намерени остатъци от примитивни оръдия на труда, за които се смята, че са изработени от нашите „братовчеди“ - неандерталците. В скалната дупка са намерени върхове на стрели от най-различни твърди камъни, някои от които са донесени от други части на континента. За съжаление скелети на обитателите не са намерени, което кара някои учени да се съмняват в истинността на находката.

Според изследователите все още е рано да се каже дали живялото по бреговете на Куолимоджарви племе има някакво генетично родство с днешните финландци. За да се установи това, археолозите трябва да се натъкнат до ДНК материал, останал от телата на древните хора. За момента водещата теория относно произхода на фините е, че те са потомци на малка група сибирски преселници, които са се примесили с мнозинството от индоевропейци, пристигнали от вътрешността на Евразия.

Днес Финландците говорят език, който е в едно езиково семейство с унгарския, естонския, наречията на лапландците от Северна Скандинавия и Карелия, както с езиците на няколко племена, живеещи по източните склонове на планината Урал.

Разкопките в момента продължават, като учените имат за цел да намерят повече информация за новооткритата култура, както и за нейния бит, ежедневие и методи на прехрана.

Редактор: Георги Динев

Още по темата:

• „Първобитните“ неандерталци са се грижили за своите съплеменници с увреждания
• Възможно ли е неандерталците да са имали медицински познания
• Изчезналите „Хобити“ от остров Флорес
• Епидемия от рубеола във Финландия и ваксинация на населението през 1975 година