Къщата на хирурга в Римини и най-голямата колекция от римски хирургични инструменти

От 150г. до 250г.

Когато става въпрос за добре запазени находки от римския период, повечето хора веднага се сещат за Помпей. Унищожен при почти внезапното изригване на вулкана Везувий през 79 г., Помпей определено е запазил едни от най-безценните артефакти, свидетелстващи как е изглеждал животът в Древен Рим. Но що се отнася до най-голямата колекция от древни хирургически инструменти, ще трябва да насочите вниманието си около 500 км на север към малко градче на Адриатическо море.

Римини се намира в Северна Италия и днес е населяван от около 150 000 човека. Градът е колонизиран през 268 г. пр. н. е. от римляните, като преди това там са живели келти и етруски. Римляните го наричат Ариминум и го превръщат във важно пристанище. Градът става най-известен, когато Юлий Цезар пресича близко разположената река Рубикон през 49 г. пр. н. е. и дава началото на гражданска война, като обявява „Аlea iacta est”- жребият е хвърлен.

Едно от съкровищата, скрити векове наред в Римини, е Domus del Chirurgo или Къщата на хирурга – невероятна сграда, открита през 1989 г., украсена с изящни мозайки и най-голямата колекция от медицински инструменти и пособия, откривана in situ и в археологически контекст.

Мозайка от Къщата на хирурга, Римини

Някога къщата е била на два етажа и е имала трапезария, спалня, вътрешна баня, кухня, две дневни и градина. В една от тези стаи археолозите смятат, че лекарят е третирал пациентите си. Освен хирургичните инструменти, съществува и друго доказателство, че къщата е била на човек, който е помагал на другите: на една от стените е открит надпис, гласящ „Eutyches homo bonus“ или „Добрият човек Евтихес“.

Стенната мазилка с графита „Eutyches homo bonus“ или „Добрият човек Евтихес“

Находките от Къщата на хирурга са публикувани в италианския сборник Ars Medica: i Ferri del Mestiere и са свидетелство колко широки познания за диагностициране е трябвало да притежава един провинциален лекар, практикуващ на сравнително отдалечен от столицата римски град. Повечето от достигналите до наши дни пособия са направени от медни сплави като бронз. Важно е да отбележим, че органичните материали – като инструментите, направени от дърво, кост или кожа – вероятно са унищожени от пожара, който поглъща вилата, след рухването на стените й през III в.

Част от хирургичните инструменти, открити в Къщата на хирурга

Сред инструментите присъстват голям брой скалпели, форцепси, куки, игли и сонди. Учените са претърсили древните медицински текстове, за да интерпретират правилно тези медицински пособия и да определят какви операции са извършвани с тях.

Например две остриета за скалпел, известни като „гарвани“ заради формата им, са използвани за отваряне на скротума при опериране на херния, докато друго извито острие вероятно съвпада с описанието на инструмент, с който се е извършвала тонзилектомия (отстраняване на сливиците), както и други малки остриета, вероятно предназначени за хирургични интервенции на очите. Други 40 пособия очевидно са били използвани при ампутации и трепанации.

по статията работи: Величка Мартинова