Личности и факти, повлияли на развитието на руската онкология от 18 до 20 век

От 1739г.

През 19 век изобретяването на микроскопа допринася за по-нататъшното развитие на знанието на медиците за естеството на туморите. Така, през 1801 година д-р Мари Франсоа Ксавие Биша (френски анатом, основател на съвременната танатология), а след това - през 1838 г. д-р Мюлер отбеляза, че туморите имат клетъчна структура, която се различава по своята строма и паренхим. Въпреки това, двамата медици не успявят да обяснят причината за образуването на туморите. Мюлер счита, че тези образувания се появяват изведнъж сред здравите клетки. Скоро след това, френският медик Жан Крювелие (1791 -1874) изказва предположението, че за да се развитие тумор, е нужен определен времеви период, през който нормалните клетки трябва да преминат през етап, наречен  "канцероматозна дегенерация". По този начин, за пръв път медицинското съсловие започва да предполага, че туморите се развиват на стадии.

Малко факти за онкологичните заболявания и третирането им в Русия

Междувременно, в постпетрова Русия учебникът "Ръководство на медицинските науки" прави опит да се обяснят причините за това заболяване. Според съдържанието му: "Раковите образувания, в повечето случаи, се появяват сред жлезистите тъкани, а след това, някои от туморите започват да стават болезнени, превръщайки се в злокачествени язви. Раковите образувания разделяме на окултни („occultus”), когато туморът е все още покрит с кожа и открити („apertus”), когато той се превръща в болезнена язва. Косвени причини за заболяването са: външни раздразнения, съчетани с прием на агресивни медикаменти и продължително психическо напрежение".

В учебника може да се открие и указание за лечението на раковите язви: "Препоръчително е да се използват различни билки и корени, приготвени като тинктура". Посочена е и "профилактика" на заболяването.

В лечебник от 1739 година (с включени бележки на Вяземски) може да се открие информация за оперативното лечение на рака, прието сравнително добре в този времеви период: "Най-сигурното изцеление е оперативното премахване на рака, но когато болестта е напреднала, пациентът е изчерпал силите си, не е млад или туморът е на места, които не могат да се оперират, резултатът никога не е с желания успех".

Напредък в областта на експерименталната и клиничната онкология реализира теорията за дразненето на Рудолф Вирхов (1853), съгласно която туморите възникват вследствие на травма (дразнене чрез външни фактори). Вирхов доказва, че и туморните, и здравите клетки произхождат от едни и същи "предци", полагайки основите на подхода на естествените науки, който се занимава с важния въпрос за канцерогенезата. Малко след Вирхов, д-р Тирш доказва, че карциномите са тумори на покривния епител, а саркомите – на съединителната тъкан. По-късно Хансеман (1891), придържайки се към учението на Вирхов, потвърждава, че туморните клетки, които са морфологично различни от здравите, имат намалена диференциация, а от физиологична гледна точка – те се развиват независимо. Следователно, в основата на туморния разтеж стои процесът анаплазия, който възниква поради асиметрия в клетъчното делене.

Впоследствие още един студент на Рудолф Вирхов – д-р Конгейм представя теорията си за произхода на туморите, според която те остават неактивни при развитието и обособяването на органите през ембрионалното развитие. С отслабването или изтощаването на функциите на организма, туморните клетки започват да се размножават, което води до клиничното им развитие. Работата на този медик има голямо влияние за развитието на онкологията в Русия.

Научната мисъл на руските учени постепенно започва да се развива и довежда до разработването, утвърждаването и усъвършенстването на теоретични и клинични направления, отличаващи се с оригиналност и уникалност. Иновативните си идеи, руските учени споделят със свои чуждестранни колеги, които също допринасят за развитието на онкологията по света.

Работата на P. Кубасов (1889), Д. Ивановски (1892), В. Подвисоцки (1908), И. Мечников  (1908), е основополагаща за формулирането на вирусната теория за появата на туморите.

През 1870 година М. Руднев първи констатира наличието на движение, подобно на това на амебите при някои туморни клетки. Това откритие довежда до формулирането на хипотезата, че (за научни цели) би могла да се осъществи своеобразна туморна "трансплантация". Ученикът на д-р Руднев – М. Новински, който работи в медико-хирургическата академия, извършва първото пренасяне на сарком върху лабораторни кучета. Дисертацията му от 1877 година има огромно влияние върху развитието на експерименталната онкология не само в Русия, но и в световен мащаб.

Доктор Реуднев и Новински се считат за основоположници на експерименталната онкология. Методите на двамата учени и към днешна дата са широко използвани в лабораториите по целия свят.

По-късно доктор Иля Мечников (1883) независимо от колегата си д-р Високович (1885-1886) открива процеса фагоцитоза. Той се приема за крайъгълен камък за доктрината за ретикулоендотелната система. Голям принос за развитието на тази доктрина има и Н. Аничков (1930), A. Заварзин (1953), A. Богомолец. Последният проучва подробно функцията на ретикулоендотелната система при туморните заболявания, която по-късно служи като основа за доктрината за системата на съединителната тъкан. Въз основа на това учение медикът разработва метод за стимулацията на функциите на съединителната тъкан с помощта на специфичен имунен серум, наречен "ACS".

През 1904 година д-р  A. Браунщейн създава първата руска лаборатория за изследване на различните туморни щамове. Чрез изучаването на клетъчните метаболитни процеси в туморите и организма като цяло, д-р Ненюков и д-р В. Зуков за пръв път констатират намаляването на окислителните процеси в раковите клетки. Теорията им е потвърдена през 1924 г. от носителя на Нобелова награда Ото Варбург.

Огромен принос за развитието на онкологията има работата на К. Улезко-Строганов, чиято дейност се фокусира върху това каква е ролята на съединителната тъкан за появата на туморните образувания (1907) и как влияят регенеративните и пролиферативните процеси върху генезиса им (1911). Той провежда и изследване, касаещо предраковите състояния (1914-1916).

Изграждането на руската експериментална и клинична онкология, до голяма степен допринася за медицинските открития на Н. Петров, който провежда експерименти с мишки. Благодарение на лабораторните животни той създава един от най-важните модели за изучаването на туморния растеж. "Заразяването" с тумори, реализирано от учения, дава възможност да се изследва разпространението, автономията на растежа, да се разработят неоплазмени експериментални противоракови терапии. По-късно Н. Петров работи по индукцията (възпроизвеждането) на туморите. Резултатите от експерименталните му проучвания за индуциране на определени видове рак от различни агенти оформят полиетиологичната концепция за появата на опасното заболяване. По-късно д-р Петров я развива в редица научни работи.

През двадесетте години на 18 век започват да се провеждат първите обещаващи изследвания, които проверяват какво е влиянието на жлезите с вътрешна секреция и дали дейността им има отражение за развитието на злокачествените заболявания (Б. Опел, P. Кучеренко). В същото време, учените започват да проявяват интерес към цитологичните методи за диагностика на раковите заболявания, базирани на откриването на клетъчните елементи в туморните пунктати.

Факти и детайли за достиженията в руската онкология от 18 век

Развитието на клиничната онкология в Русия първоначално е многостъпален процес, който се стреми да „следва” пътя на бавното натрупване на факти и описания на клинични наблюдения. Първата руска научна публикация, посветена на злокачествените тумори датира от XVIII век. Тя до голяма степен проследява описанието на отделни видове рак, базирайки се на клиничните наблюдения. Първата докторска дисертация по онкология се казва: "Рак на лявата гърда, наблюдение и лечение". Тя датира от 1740 година принадлежи на д-р М. Кнобх. Доктор М. Кнобх е привърженик на учението на Хипократ, според което се отличават два вида ракови образувания – окултни и открити. Той защитава идеята, че хирургията трябва да бъде приобщена към останалите клонове на медицината, което е в унисон с прогресивните идеи на XVIII век., макар че във феодалната руска действителност на хирургията се гледа по-скоро като на занаят, отколкото като на медицинска специалност.
През 1773 година е публикувана работата на хирурга Т. Айме, който провежда първото хирургическо отстраняване на лявата гърда на пациентка, болна от рак на млечната жлеза. След манипулацията, д-р Айме описва микроскопската структурата на тумора, а въз основа на това описание може да се приеме, че неговата пациентка страда от аденом.

През 1798 г., руският лекар Иван Филипович пръв описва клиничен случай на перфорация стомаха при пациент на 28 години, заболял от раково заболяване на кухинния орган. Медикът прави подробно описание на отделните части на стомаха на починалия пациент. Нещо повече, хирургът прави снимки на стомашния тумор по време на аутопсията. В качеството си на високо образован медик, д-р Филипович споделя на възгледите си със своя колежка - д-р М. Ломоносова. Двамата са на мнение, че задачата на науката (и медицината в частност), е да съхранява здравето и да удължава човешкия живот. Освен това, лекарят заклеймява работата на традиционните лечители, сравнявайки целебните им методи с "убийство" на тежко болните пациенти, които им се доверяват.

През XIX век. руската клинична онкология започва да се развива с бързи темпове. Лекарите (които обикновено са и хирурзи) дават началото на нови клонове в онкологията – усъвършенстват се оперативните манипулации за лечението на раковите заболявания на гърдите, хранопровода, стомаха, белия дроб, дебелото черво и ректума. Руските лекари са имат огромен принос за развитието на специалността, освен това, много от тях са пионери в разработването на нови хирургически техники.

Факти и детайли за достиженията в руската онкология от 19 век

В началото на 19 век руските хирурзи се стремят да утвърдят някои животоспасяващи хирургични манипулации, за да третират раковите заболявания. И така, през 1806 година д-р Я. Вилис препоръчва при рак на гърдата да се премахне цялата млечна жлеза с част от големия гръден мускул. Доктор И. Ф. Буш (1807) пък счита, че премахването на гърдата не е необходимо, когато жлезистата тъкан е все още мобилна и когато няма метастази сред регионалните лимфни възли. Медикът Ю. Шимановски (1865) препоръчва е на мнение, че при отстраняване на гърдите, задължително следва да се премахват и лимфните възли, а през 1878 година д-р Н. Студийски (подобно на своя предшественик д-р Холстед) разработва нов метод за радикална мастектомия. Той предлага операциите да се прилагат още в съвсем ранните етапи на онкологичното заболяване, когато туморната находка е все още малка и (евентуално) са засегнати единични лимфни възли. Той вярва, че при оперативната манипулация трябва да се отстрани голямо количество мастна тъкан, разположена под кожата. На премахване подлежат и фасцията, мускулите, аксиларните и надключичните лимфни възли, а ако е нужно се извършва и резекция на субклавиалната вена.
Ако трябва да обобщим, то ще кажем, че за руските хирурзи основен приоритет в началото на 19 век е усъвършенстването на радикалните хирургически манипулации  по отстраняване на раковите образувания.

При туморите на долната устна, руските учени разработват новаторски (за времето си) методи за лечение и изследване на туморните метастази. Още през 1856 г. П. Заблоцки пръв съобщава притеснителния факт, че ракът на долната устна засяга винаги шийните лимфни възли. През 1894 година д-р М. Ратулски, който работи в клиниката "Статистика и клиника рака губ" препоръчва да се премахват регионалните лимфни възли, дори и в случаите, когато не се наблюдават метастази сред тях. Руските лекари С. Любин (1907) и В. Вознесенски (1908) провеждат подробно проучване на лимфната система. Те се надяват да открият отговор на въпроса какво може да допринесе за въвеждането и утвърждаването на по-добри и щадящи методи в хирургичното лечение на раковите заболявания в тази област.

Въз основа на техните проучвания д-р Р. Ванах (през 1911 година) разработва и предлага нов вид оперативна манипулация за отстраняването на лимфните възли, разположени в долночелюстната област. По-късно хирургичната процедура, изпълнена за пръв път от д-р Х. Р. Банах, бива радушно приета и започва да се провежда в клиниките по целия свят (изпълнява се и към днешна дата).
Значителен принос за развитието на коремната онкологична хирургия през XIX век има д-р Китаевски (1881), който извършва за пръв път в Русия стомашна резекция на раково образувание. През 1888 година д-р С. Калачевски в Одеса прави първата резекция на язва на стомаха. По-късно руската коремна онкохирургия бива повлияна и оформена от работата на д-р Богавски и (1894) и редица други видни руски лекари.