Личности и факти, повлияли на развитието на руската онкология от 18 до 20 век – част 1

От 1739г.

През 19 век изобретяването на микроскопа допринася за по-нататъшното развитие на знанието на медиците за естеството на туморите. Така, през 1801 година д-р Мари Франсоа Ксавие Биша (френски анатом, основател на съвременната танатология), а след това - през 1838 г. д-р Мюлер отбеляза, че туморите имат клетъчна структура, която се различава по своята строма и паренхим. Въпреки това, двамата медици не успявят да обяснят причината за образуването на туморите. Мюлер счита, че тези образувания се появяват изведнъж сред здравите клетки. Скоро след това, френският медик Жан Крювелие (1791 -1874) изказва предположението, че за да се развитие тумор, е нужен определен времеви период, през който нормалните клетки трябва да преминат през етап, наречен  "канцероматозна дегенерация". По този начин, за пръв път медицинското съсловие започва да предполага, че туморите се развиват на стадии.

Малко факти за онкологичните заболявания и третирането им в Русия

Междувременно, в постпетрова Русия учебникът "Ръководство на медицинските науки" прави опит да се обяснят причините за това заболяване. Според съдържанието му: "Раковите образувания, в повечето случаи, се появяват сред жлезистите тъкани, а след това, някои от туморите започват да стават болезнени, превръщайки се в злокачествени язви. Раковите образувания разделяме на окултни („occultus”), когато туморът е все още покрит с кожа и открити („apertus”), когато той се превръща в болезнена язва. Косвени причини за заболяването са: външни раздразнения, съчетани с прием на агресивни медикаменти и продължително психическо напрежение".

В учебника може да се открие и указание за лечението на раковите язви: "Препоръчително е да се използват различни билки и корени, приготвени като тинктура". Посочена е и "профилактика" на заболяването.

В лечебник от 1739 година (с включени бележки на Вяземски) може да се открие информация за оперативното лечение на рака, прието сравнително добре в този времеви период: "Най-сигурното изцеление е оперативното премахване на рака, но когато болестта е напреднала, пациентът е изчерпал силите си, не е млад или туморът е на места, които не могат да се оперират, резултатът никога не е с желания успех".

Напредък в областта на експерименталната и клиничната онкология реализира теорията за дразненето на Рудолф Вирхов (1853), съгласно която туморите възникват вследствие на травма (дразнене чрез външни фактори). Вирхов доказва, че и туморните, и здравите клетки произхождат от едни и същи "предци", полагайки основите на подхода на естествените науки, който се занимава с важния въпрос за канцерогенезата. Малко след Вирхов, д-р Тирш доказва, че карциномите са тумори на покривния епител, а саркомите – на съединителната тъкан. По-късно Хансеман (1891), придържайки се към учението на Вирхов, потвърждава, че туморните клетки, които са морфологично различни от здравите, имат намалена диференциация, а от физиологична гледна точка – те се развиват независимо. Следователно, в основата на туморния разтеж стои процесът анаплазия, който възниква поради асиметрия в клетъчното делене.

Впоследствие още един студент на Рудолф Вирхов – д-р Конгейм представя теорията си за произхода на туморите, според която те остават неактивни при развитието и обособяването на органите през ембрионалното развитие. С отслабването или изтощаването на функциите на организма, туморните клетки започват да се размножават, което води до клиничното им развитие. Работата на този медик има голямо влияние за развитието на онкологията в Русия.

Научната мисъл на руските учени постепенно започва да се развива и довежда до разработването, утвърждаването и усъвършенстването на теоретични и клинични направления, отличаващи се с оригиналност и уникалност. Иновативните си идеи, руските учени споделят със свои чуждестранни колеги, които също допринасят за развитието на онкологията по света.

Вижте втора част

По статията работи: Виктория Милова