Сълзите като медицински и културен феномен

Колкото и учудващо да изглежда, сълзите често са привличали вниманието и са разглеждани от различни гледни точки. Учени, лекари, поети, изследователи, хроникьори, писатели през столетията излагат своите теории и наблюдения защо се появяват човешките сълзи, от сърцето или от мозъка произлизат, каква е тяхната функция, защо предизвикват облекчение.

Най-ранните писмени текстове, в които се описват плач и сълзи, са открити през 1931 г. в древния град-държава Угарит (Рас Шамра), Северозападна Сирия. Хаанански глинени плочки от 14 в. пр.н.е. разказват за смъртта на бога на земята Баал, почитан от древните култури в Близкия изток. Неговата сестра - богиня Анат, се разплаква при новината, "продължаваше да се насища с плач, да пие сълзи като вино". Това най-ранно споменаване на сълзи представя проливането им като вид опиянение. Това е само едно от определенията и описанията, дадени на сълзите през вековете.

Сълзите като медицински симптом в миналото

Сълзите фигурират често в историята на медицината и са интерпретирани по различен начин: или като знак за добър здравословен профил, или като предупредителен сигнал и аларма за определено заболяване. Във философската си и научна творба "Zoonomia" (1794 г.–96 г.) британският лекар Еразъм Дарвин (дядото на прочутия Чарлз Дарвин), описвайки видовете ментални заболявания, не пропуска да спомене и т. нар. "сълзи на съчувствието". Като цяло Еразъм смята, че понякога сълзите могат да са добър показател за дадено състояние. Медикът пояснява, че когато чувствителността на индивида се намира под контрола на хаотичното влияние на волята и интелекта, те могат да придружават и да алармират за патологична тъга.

Забележителен пример за обратното - за положителната връзка между сълзите и психичното здраве, може да се открие в случая на Джордж III през 1789 година. Известно е, че в определен период от време кралят страда от сериозен душевен проблем. Лекуващият му доктор Франсис Уилис информира представителите на кралския съвет, че Негово Височество демонстрира сериозно подобрение в лечението си винаги когато може да общува с жена си и дъщерите си. Всеки път, когато вижда децата си, дори за кратко, Джордж III се просълзява. Тази проява на родителска обич Уилис определя като благоприятен симптом, който предполага, че много скоро кралят ще се изцери.

През 19-ти век британските психиатри Джон Бъкнил и Даниел Тюк в няколко думи обобщават значението на сълзите като медицински симптом в тяхното "Ръководство по психологическа медицина" (четвърто издание, от 1879 г.): "Обилният поток от сълзи често е много добър знак, но той не трябва да се бърка с емоционалната чувствителност, когато тя показва сериозни нарушения на нервната система. Тези двете се различават помежду си като прилив на планински поток след преодоляването на някакво препятствие от внезапно избухналата изобилна струя в резултат на спукана тръба". Иначе казано, работата на лекаря е да вижда и да осъзнава различията във всяка конкретна диагноза и да анализира правилно кога именно сълзите са "планинското поточе" и кога "водна струя от повредена водопроводна тръба".

Независимо от противоречивото отношение към разглеждания медицински симптом, през 19-ти век в британската здравна преса например започват да се появяват все повече съвети към читателите за това как те не трябва да сдържат сълзите си, а да ги "изливат" при всяка добра възможност. Нещо повече, в края на първата половина на века и в началото на втората се появява и се разпространява не само на Острова, но и другаде интересна дисертация по темата. Приема се, че медицинският труд е дело на френски медик, името на когото, за съжаление, остава анонимно. Творбата разглежда положителното влияние на плача върху нервната система и информацията в нея е използвана от редица автори в защита на тезите им.

В по-късен етап, през 20-ти век, детските сълзи и плач също са обект на внимание от страна на много специалисти. Лекарите ги използват, за да се ориентират в здравословното състояние на малчуганите и дори да разчитат сигнали за определена болест, която ги тормози.

>>> Изкуствени сълзи

Културно-социално значение на сълзите

В древността плачът и сълзите имат силно символично присъствие и са обвързани с определени ритуали. Както при египтяните, така и при месопотамците и другите култури, обитавали Близкия изток, съществуват митове, разказващи за смъртта на богове, съживени от сълзите на своите сестри или жени. Учените смятат, че всяка една от тези истории претворява специфични сезонни ритуали, в които смъртта на бога олицетворява есента и реколтата, а сълзите - новият живот, обновлението, носено от пролетните дъждове.

В древногръцката литература също могат да се открият следи как се възприемат плача и сълзите. В Омировата "Илиада" се говори за "получаване на удовлетворение от оплакване", т.е. получаване на удоволствие от сълзите, по-сладко дори от храна или напитка.

Римските автори също не подминават темата, дори Вергилий е смятан за първия, който превръща сълзите в белег за красота. В своята "Енеида" той вкарва идеята, че сълзите, преднамерени или не, правят плачещия красив за влюбения.

В западноевропейските писания сълзите и плачът вече придобиват по-религиозен смисъл. Удоволствието от проливането им често е свързано общуването с Бога и по-малко с тъга, болка или страдание. Свети Тома Аквински в своята Summa Theologica си задава въпроса дали сълзите успокояват страданието и стига до положителен извод, тъй като плачът доставя удоволствие, потушава скръбта като позволява негативното да намалее, "отмито" от влагата в очите.

Чарлз Дарвин определя плача като "случаен резултат, толкова безсмислен, колкото отделянето на сълзи при удар в окото". Днес всеки специалист може да го опровергае. Учените имат няколко теории каква е ролята на сълзите. В книгата "Естествената и културната история на сълзите" на Том Луц са предствени някои от тях. Една е, че те са предоставили адаптивно предимство на ранните хоминиди - служели като сигнал, че проливащият сълзи не е в състояние да навреди. Друга теза, която се появява, е, че сълзите еволюират, за да държат окото винаги влажно и да го предпазват от вредни бактерии.

Най-много популярност събира идеята, че сълзите са форма на социално сигнализиране - видим знак, че някой чувства болка, в опасност е и има нужда от помощ. Психиатърът Джон Боулби отдава голямо значение на плача относно възникването на привързаност между майката и детето, а британският невролог Майкъл Тримбъл прави връзка между плача и способността на хората да проявяват съчувствие. Въпреки тези предположения, все още няма категорично обяснение защо само хората могат да произвеждат емоционални сълзи и могат да плачат дори и в зряла възраст. Животни като човекоподобните маймуни, слонове и камили имат способността да проливат сълзи, но те не са породени от емоционални състояния. Ад Вингерхутс дава вероятен отговор защо само хората плачат - независимо, че плачът може да издаде присъствието ни пред хищниците, той е по-малко рисков в сравнение с крещенето или издаването на друг силен звуков сигнал. Това важи в случаите на общуване от близко разстояние, например на майката й е нужно само да види сълзите на своето дете, за да разбере, че то страда по някакъв начин. При възрастните животни не се наблюдават сигнали за бедствие, може би защото тогава са доста уязвими. За разлика от тях при хората от акустичен сигнал се преминава към визуален, особено при по-интимни и близки отношения, смята Вингерхутс.

Освен като признак за нужда от привързаност сълзите могат да бъдат знак и за радост, катарзис и емоционално възстановяване, да бъдат провокирани от неволни неврофизиологични или когнитивни процеси. Също така те са обект на променящи се исторически и културни представи и влияния - от една страна, могат да означават благочестие и чувствителност в дадена епоха, а, от друга страна, в следваща епоха да се възприемат като слабост и истерия.

Както се оказва, през цялата история на човечеството хората са обръщали внимание и са интерпретирали плача и сълзите по различни начини, натоварвайки ги с важни за тях символики. Независимо дали от медицинска гледна точка или от културно-социална, сълзите са част от нашата същност и заемат основно място в живота ни.