Начало История на медицината Лекари, проучвали сълзите като медицински симптом в миналото

Лекари, проучвали сълзите като медицински симптом в миналото

От 1794г.

Лекари, проучвали сълзите като медицински симптом в миналото  - изображение

Може би няма да ви учудим, ако ви кажем, че сълзите фигурирали често в историята на медицината и били интерпретирани по различен начин: или като знак за добър здравословен профил, или като предупредителен сигнал и аларма за определено заболяване. Във философската си и научна творба "Zoonomia" (1794г.–96г.) британският лекар Еразъм Дарвин /дядото на прочутия Чарлз Дарвин/, например, описвайки видовете ментални заболявания, не пропуснал да спомене и т. нар. съчувствени сълзи/или "сълзи на съчувствието". Като цяло, Еразъм смятал, че понякога сълзите могат да са добър симптом. Все пак, медикът пояснил, че когато същите показвали, че чувствителността на индивида се намира под контрола на хаотичното влияние на волята и интелекта, те можели да придружават и да алармират за патологична тъга.

Забележителен пример за обратното - за положителната връзка между сълзите и психичното здраве, може да се открие в случая на Джордж III през 1789 година. Известно е, че в определен период от време кралят страдал от сериозен душевен проблем. Лекуващият му доктор - Франсис Уилис, информирал представителите на кралския съвет, че Негово Височество демонстрирал сериозно подобрение в лечението си винаги когато можел да общува с жена си и дъщерите си. Всеки път, когато виждал децата си, дори за кратко, Джордж III се просълзявал. Тази проява на родителска обич Уилис определил като благоприятен симптом, който предполагал, че много скоро кралят щял да бъде изцерен.

През 19-ти век британските психиатри Джон Бъкнил и Даниел Тюк в няколко думи обобщили значението на сълзите като медицински симптом в тяхното "Ръководство по психологическа медицина" /четвърто издание, от 1879г./: "Обилният поток от сълзи често е много добър знак, но той не трябва да се бърка с емоционалната чувствителност, когато тя показва сериозни нарушения на нервната система. Тези двете се различават помежду си като прилив на планински поток след преодоляването му на някакво препятствие от внезапно избухналата изобилна струя в резултат на спукана тръба". Иначе казано, работата на медика била да вижда и да осъзнава различията във всяка конкретна диагноза и да анализира правилно кога именно сълзите са "планинското поточе" от цитата по-горе и кога - "водната струя от повредена водопроводна тръба".

Независимо от противоречивото отношение към разглеждания медицински симптом, през 19-ти век в британската здравна преса, например, започнали да се появяват все повече съвети към читателите за това как те не трябвало да сдържат сълзите си, а да ги "изливат" при всяка добра възможност. Нещо повече, в края на първата половина на века и в началото на втората се появила и била разпространена /не само на Острова, но и другаде/ интересна дисертация по темата. Приема се, че медицинският труд бил дело на френски медик, името на когото, за съжаление, останало анонимно. Творбата разглеждала положителното влияние на плача върху нервната система и информацията в нея била използвана от редица автори в защита на тезите им.

В заключение, ще ви припомним, че в по-късен етап, през 20-ти век, детските сълзи и плач също били обект на внимание отстрана на много специалисти. Въпросните медици ги използвали, за да се ориентират в здравословното състояние на малчуганите и дори – да разчитат сигнали за определена болест, която ги тормози.

Иначе, днес, дори и без да са специалисти, много хора вероятно ще си признаят, че са изпитвали силния лечебен ефект на сълзите.

Снимка: freeimages.com/netta adi

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

https://wellcomehistory.wordpress.com/2012/05/07/never-repress-your-tears/

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ЛичностиПсихологияЛайфстайлСнимкиЛюбопитноЗдравни съветиБотаника