Лекарска практика на Джон Хънтър сред ужасите на английската хирургия от 18 век

От 1780г.

В края на 18 век, на лондонската улица "Number 28 Leicester Square", е разположен домът на родения в Шотландия известен английски хирург д-р Джон Хънтър и съпругата му Ан. Незабележима отвън, резиденцията на семейство Хънтър е доста необичайно място, особено когато човек е отворил входната врата пред себе си. На пръв поглед, помещението за прием гости не се различава от останалите домове на по-състоятелните английски семейства, но задната част от къщата е превърната в необикновен "музей", помещаващ колекцията от анатомични проби и експонати на д-р лекаря.

Колекцията е създадена, за да бъде разглеждана от посетители, макар че те могат да й се насладят само със специална покана. В по-голямата си част сбирката се състои от анатомичните препарати на д-р Хънтър, които са жизненоважни за неговата преподавателска работа (този вид нагледни средства са ценни за обучението по анатомия на студентите по медицина и към днешна дата).

Колекцията на хирурга има двойна роля – от една страна, тя е нагледен пример, подпомагащ изследванията на Хънтър. Тя е важно преподавателско "помагало" в неговата лекторска работа. От друга страна, колекцията медика играе ролята на "кабинет на странностите" (Cabinet de curiosité - точно така е и наричан).
Хирургът притежава черепа на "двуглавото момче от Бенгал". Това нещастно дете (на 7 години) е ползвано от семейството си като средство за печелене на пари. Родителите на момчето го водят на ексцентрични изложби (подобно на тези по пътуващите циркове, представящи за забавление на тълпите хора с увреждания), предназначени за очите на важните служители, работещи в известната „Източноиднийска компания” („East India Company”). Когато жизненият път на детето приключва, семейството му дарява (най-вероятно срещу скромна сума) неговото тяло на д-р Хънтър. Така, странният на вид череп на двуглавото дете от Бенгал се озовава в частната сбирка от експонати на хирурга.

Над два века по-късно, когато (през 2005 година) колекцията на Джон Хънтър е "върната" към живота в музея на "Кралския колеж на хирурзите" ("Royal College of Surgeons"), черепът на момчето все още може да бъде разгледан.

Когато Хънтър се заселва в къщата си в Лестър, медикът си купува още една. Тя се намира на на улица "Castle Street". Разположението на двете сгради е стратегическо - едната къща е зад другата. Разделени са само от градинка. Хирургът изгражда между тях своеобразен мост. Полученото голямо пространство е използвано за целите на музея, за настаняване на студентите и за т.нар. "лекционен театър", където лекарят може да демонстрира своите експерименти и дисекции. Помещението носи грандиозното име "conversazione room" ("стая за разговори").

След тази зона следва задната стая, която изпълнява ролята на дисекционна зала. Това е мястото, където телата са "доставяни", за да бъдат дисецирани. Един от студентите на "Хънтър" - млад мъж на име Джеймс Уилямс, пише, че кварталът, който е част от "Castle Street": "Не е най-приятното място в света".

Работата на д-р Хънтър, касаеща прилагането на хирургични интервенции, се извършва главно в болница "Сейнт Джордж", а в къщата си на мрачната и опушена улица „Castle Street” лекарят се занимава с експериментална работа.

Снимката показва как изглеждат някои хирургически инструменти, ползвани във времето, когато д-р Хънтър практикува.

Мястото в обществото на човек като Джон Хънтър е изключително богато на противоречия. За известни личности като Адам Смит, Дейвид Хюм (който нарича лекаря: "най-големият професионалист в областта на анатомията в Европа"), Гейнсбъроу, Хики и писателят Байрън (който е дете по време практиката на д-р Хънтър) и Джеймс Босуел уважават медицинските успехи на хирурга. Много от тези известни личности са приятели на Ан и Джон Хънтър. Сред тях са Джоузеф Банкс, Джошуа Рейнолдс и Даниел Соландер - все високоуважавани членове на висшето английско общество. И в същото, време голяма част от работата му, развиваща неговите умения, зависи от определени "сенчести" практики (като плячкосване на гробове), които са не само незаконни, но и доста неприятни (не само от морална гледна точка).   

Но как иначе може да се очаква Хънтър да провежда непрекъснато експерименти, изискващи наличието на немалко тела на починали пациенти? Като хирург, част от екипа на болница "Сейнт Джордж" той има право на малка квота, но дори този източник не осигурява достатъчно тела за преподавателските му цели. Ако в Англия съществуваше "Закон за анатомията" ("Anatomy Act") достъпът на лекарите до трупове за дисекция би се увеличил, но този административен акт е написан и влиза в сила половин век по-късно.

"Страната се нуждае от квалифицирани хирурзи, особено по време на война", обяснява Уенди Мур (която е автор на биографията на д-р Хънтър). Обществото е наясно, че хирурзите трябва да познават човешкото тяло и да практикуват уменията си непрекъснато. За англичаните е удобно хирурзите да практикуват и да учат, стига дисецираните тела да не са на богати хора.
Част от проблема на английските хирурзи, разбира се, е, че е трудно да се убедят доброволци да участват в експерименталната работа. Все пак, и най-леките процедури (преди въвеждането на анестезията) предизвикват ужас от болката и вероятните инфекции. До прилагането на хирургични процедури се прибягва, само когато е абсолютно необходимо.

Разбира се, това неудобство не пречи на Хънтър да експериментира върху пациентите си, независимо дали са се съгласили с процедурата, или не. Като усърден радетел на хирургията, Хънтър, изглежда, има известни трудности да разбере, защо другите не искат да се подлагат дори на леки процедури. За целите на науката Хънтър е готов да използва дори собственото си тяло за експерименти, когато няма доброволци.

Плячкосването на гробове, макар че е отвратителна практика, е често явление. При все, че е нелегално, хората, които живеят в Англия през 18 век, са достатъчно отчаяни и търсят подобни методи за печалба. Дори Джон Хънър (като преподаващ хирург той трябва да разполага с кадаври, за да провежда лекционните си упражнения) не съумява да оправдае подобни ужасни постъпки (макар че, разбира се, той е склонен да си затвори очите пред зловредната практика).

Нека се върнем отново към богатата музейна колекция от анатомични експонати на Джон Хънтър. Сбирката на хирурга разполага с богат асортимент от тъканни и органни анатомични препарати от тела на известни и неизвестни пациенти, животни и хора с увреждания. Без съмнение, един от най-известните от "експонати" на д-р Хънтър е тялото на Чарлз Бърн, наричан "Ирландският гигант", висок повече (или по-малко, зависи кого питате) от 8 фута (около 2,40 см). Джон Хънтър изключително много иска да обогати колекцията си, но Бърн отказва всички предложения (някои от тях са изключително щедри) да дари тялото си в полза на науката след смъртта си. Въпреки всичко, когато ирландецът завършва жизнения си път през 1783 година, Джон Хънтър „купува” тялото на мъжа, от човека, на когото Бърн плаща, за да го изпрати достойно от този свят (изглежда, че лекарят се оказва далеч по-щедър от покойника).    

Въпреки всичко, именно благодарение на тези тела на знайни и незнайни англичани, на труповете на екзекутирани престъпници и бездомници доктор Джон Хънтър успява да провежда експериментите си. Чрез новопридобитите знания и умения хирургът написва ценните си трудове, посветени на репродуктивната и храносмилателната система, на анатомията на устната кухина, както и да формира основната чест от колекцията си.

Оперативно лечение, приложено от медика

Джеймс Хънтър счита, че оперативното лечение трябва да се прилага, само когато останалите неинвазивни методи за терапия са безсилни. Част от писмените трудове на хирурга са съхранени сред музейните експонати. Един от бележниците на Хънтър разказва за оперативна манипулация, с която хирургът лекува свой пациент, чието лице и шия са поразени от голям подкожен тумор. Медикът пише: "Джон Бърли, трийсет и седемгодишен такелажник, със среден ръст, тъмен тен и добро общо състояние. Преди около шестнадесет години, мъжът пада по лице и си натъртва лявата буза в областта над паротидната жлеза. Той изпитва болка, която отшумява за 4-5 седмици. Постепенно на натъртеното място се появява образувание, което започва да се подува, а процесът (който е съвсем леко болезнен) продължава четири или пет години.

За това време образуванието се увеличава до размерите на човешка глава, а пациентът започва да страда от ефектите, причинени от неговите размери и тегло. Междувременно пациентът пада още веднъж на същото място и получава рана отстрани, която отначало е много болезнена болка, но за осем или девет седмици заздравява. След това, туморът продължава да нараства без да е болезнен. Пациентът забелязва, че образуванието се увеличававсе повече с всеки изминал месец.

Част от тумора е с цвета на незасегнатата здрава кожа,  но в други области  - е с лилав цвят. На някои места човекът е загубил чувствителност, в други мъжът казва, че има усещане, че образуванието е течно във вътрешността си. Тъканта на образуванието е хлабава, и изглежда, то не е свързано с черепа или долната челюст. При палпация, туморът е подвижен, а пациентът не изпитва болка по време на прегледа.

Операцията на Джон Бърли е извършена в понеделник, 24 октомври 1785 г. Тя продължава 25 минути, а човекът дори не извика по време на цялата манипулация."

При смъртта на доктор Джон Хънтър, колекцията му е предложена за продажба на правителството на Пит, което, като всяко истинско правителство, решава да изпълни свещения си дълг и отхвърля предложението. Само шест години по-късно, през 1799 г., са открити необходимите £ 15,000, а колекцията - най-богатата, ценна и значима колекция от анатомични препарати в Англия - преминава в ръцете на Колежа на хирурзите. По-късно колекцията е преместена в новооткрития през 1813 година музей, част от структурата на Кралския колеж на хирурзите.