Лечебната употреба на горещите минерални извори през античността

От -460г. до 460г.

Още от времето на Хипократ (460-370 г. пр. н. е.), който традиционно се възприема като "бащата на медицината", къпането не е просто начин за поддържане на лична хигиена. Към почистващите и освежаващи способности на водата трябва да добавим и употребата й като лечебно средство.

Къпането едновременно подържа и възстановява здравето. Употребата на горещите минерални извори за медицински цели може да се проследи назад във времето чак до Хипократ. През този период този вид къпане се превръща в практика и лесно средство за цялостно подобряване на състоянието на организма. Идеите на Хипократ по-късно се развиват от Гален, гръцкият лекар, медицински автор и философ (129-199 г. пр. н. е.), който не описва в подробности този метод на лечение, но го препоръчва. Други древни лекари и енциклопедисти също предписват къпането в термални извори – Целз (25 г. пр. н. е. – 50 г.), Соран от Ефес (90-150 г. пр. н. е.), Орибазий (IV в.) и Целий Аврелиан (V в.).

Тези гръцки и римски лекари препоръчват лечението с горещи минерални извори при специфични оплаквания и заболявания като различни видове парализи, ставно-мускулни заболявания като подагра, уринарни заболявания като камъни в пикочния мехур, заболявания на храносмилателната система и червата като колит, чернодробен абсцес, кожни проблеми като псориазис, язва, очни заболявания, главоболие, лудост, женски проблеми, включително безплодие, треска, пневмония, дихателни проблеми и болки в гърдите и за възстановяване на рани от естествен или оперативен произход. Тези заболявания, които макар и да не са психологически, определено се повлиявали и облекчавали с малко вяра, топлина и почивка.

Асклепиад, гръцкият лекар, живял през I век, който представя гръцките медицински методи в Рим, упорито възхвалява въздействието на баните, както върху здравия, така и върху болния човешки организъм. Той често използва студената вода за лечение на своите пациенти, както външно, така и вътрешно. Поради тази причина Плиний Стари го нарича frigida danda praeferens, или "онзи, който дава студена вода". Въпреки че много отричат учението му, други пък уважават методите му и хидротерапията става особено популярна през I в. пр. н. е.

Не толкова крайни и екстремни лечения предписва Целз, който написва трактата си De Medicina само няколко десетилетия след излекуването на Август от Антоний Муса, един от учениците на Асклепиад. Той специализира в доктрините на Асклепиад и смята баните за неделима част от лечението на умора, втрисане, треска, подагра, рани, слабост, храносмилателни проблеми, очни заболявания и постоперативно възстановяване. Трябва да отбележим, че въпреки успешното лечение на Август от Муса, Целз препоръчва не студени, а горещи бани на хората, които страдат от чернодробен абсцес и като цяло ги предупреждава да се пазят от всичко студено.  

Гръцкият лекар Соран от Ефес възприема баните като особено ценни за облекчаване на физическо и психическо напрежение. Той смята, че те са много полезни през последните фази на бременността, но опасни в началото, когато семето или ембрионът могат да бъдат изхвърлени от отпуснатата утроба. Къпането в природни извори облекчава състоянието на жените, които страдат от менструални и маточни проблеми.

Гален е по-внимателен с предписанията за посещение на минералните бани. Той е запознат с потенциалната вреда, която съпътства всички ползи от употребата на минерална вода. Поради тази причина той препоръчва къпането като цяло, без да споменава определени места или видове извори.

Плиний Стари и известният римски архитект Витрувий различават няколко различни вида горещи и лечебни медицински извори. Тяхната класификация не се различава от нашата съвременна. Те изброяват следните извори: серни, чиито води "освежават отслабените мускули и сухожилия" чрез нагряване; алуминиеви извори, потапянето, в които служи за лечение на парализа, защото водата отваря кожните пори; битумни извори, които овлажняват и лекуват вътрешните органи; алкални извори; и извори, чиято вода разбива камъни в пикочния мехур. Плиний Стари дори създава инструкции за лечението на рани, дислокации, очни и ушни заболявания, лудост и безплодие при жените.

Както в по-близки времена, пиенето на минерална вода за лечебни цели е било съпътстваща част от терапията в минерални бани. Водата действа пречистващо или смекчаващо при много вътрешни заболявания. Витрувий, Плиний, Сенека и други римски учени се сблъскват с широк спектър от заболявания. Сенека например препоръчва пиенето на термална минерална вода за облекчаване на болката и проблемите с белите дробове и червата.

Минералната вода понякога се консумира в легендарни количества заради логическото заключение, че щом малкото количество помага, то голямото би трябвало да оказва още по-благоприятен ефект. Плиний Стари заклеймява не само онези, които се къпят прекалено дълго в горещите серни извори, но и също онези, които поради незнание приемат прекомерни количества от лечебната вода.

Като изключим подобни случайни грешки, терапевтичната употреба на минерална вода и минерални бани обикновено е оказвала предимно благотворен ефект върху цялостното физическо състояние на древните римляни. Поради тази причина хидротерапията и балнеологията могат да се възприемат като неделима част от медицината през Античността.

по статията работи: Величка Мартинова