Лудият римски император Нерон, който се наслаждава на горящия Рим, докато свири на лира

Но преди да убие майка си, слуховете твърдят, че Нерон прави други неща с нея… в някои класически източници се намеква за инцест – кръвосмесителна връзка между майката и сина. Според една от историите веднъж Нерон и майка му се разхождали из Рим в закрита носилка и след като слезли от нея, той имал подозрителни петна по дрехите. Хората започнали да спекулират, че двамата не са обсъждали единствено държавните дела.

Но още по-скандален е фактът, че императорът си взима наложница, която е пълно копие на майка му – силен Едипов комплекс, може би?

Според един от най-перверзните слухове, разпространяващи се по онова време, Агрипина ужасно ревнувала Нерон от любовницата му Попеа Сабина. Веднъж тя се предрешва като нея и заема мястото й в ложето на сина си след един наситен с алкохол обяд… какво да ги правиш – римляни.

Лудостите (и кървавите убийства) на Нерон не спират до тук. Той не се разбира добре със съпругата си Октавия, дъщерята на Клвадий. След няколко години брак, двамата напълно се отдалечават един от друг, а и той си има любовница – Попеа. Затова Нерон решава да се отърве от нея. Първо се развежда с нея, обвинявайки я в изневяра. Когато римляните не приемат обвиненията за достоверни, той я изпраща в изгнание и дори се опитва да я осъди на смърт заради „тежкото й деяние“. Според сведенията, обвиненията на Нерон са толкова неоснователни и лъжливи, че дори при мъчения свидетелите отказват да признаят каквито и да било престъпления, извършени от Октавия. Но Нерон си е Нерон – император на великата Римска империя, и щом казва, че жена му е извършила прелюбодеяние и заслужава смърт, значи е така. В крайна сметка Октавия е екзекутирана.

Още същата година Нерон се жени за вече бременната Попеа Сабина. За съжаление детето им умира на три месеца. Нерон нарежда невръстната му дъщеря да бъде обожествена. И продължава с кървавата диря зад гърба си… Според древните автори Попеа умира през 65 г., когато бременна за втори път, получава жесток ритник в корема… от самия Нерон. Любов ли бе да го опишеш…

След смъртта на майка си, Нерон се отдава изцяло на отдавнашната си артистична страст – той обича да пее и да свири на лира – разбира се, какво по-логично от това да попееш след убийството на някой и друг римлянин. Но деянието му, което стои в основата на твърдението, че Нерон е бил луд, е големия пожар в Рим. В нощта на 18 юли 64 г. в Циркус максимус започва пожар, който се разраства, става неконтролируем и опустошава целия Рим. Голяма част от града е претъпкан с хора и сгради, направени от силно запалими материали като дърво.

Древните автори твърдят, че самият Нерон запалва пожара. Но това не е всичко. Според тях по време на пожара той стои на покрива на своя дворец, облечен в сценичен костюм и пеещ гръцката епическа песен “Разрушението на Троя“.

Независимо от това къде е истината за пожара, Нерон хвърля всички обвинения върху християните. Той започва мащабни гонения срещу тях, като измисля изобретателни и жестоки екзекуции: някои облича в животински кожи и ги хвърля на кучетата, които ги разкъсват, други са изгорени живи на ужасяващи клади, които осветяват градинските вечеринки на императора.

След това Нерон изхарчва всичко налично в държавната хазна, за да построи наново Рим около своя дворцов комплекс Domus Aurea (Златната къща). В центъра му поставя своя 30-метрова бронзова статуя. Защото е сладур.

В последните години от управлението на Нерон, нещата не изглеждат никак добре – хазната е празна, римският денар девалвира, в Британия и Юдея избухват въстания. Носят се слухове, че готвят убийството му, което довежда до още много политически чистки. Самият Сенека е заловен и принуден да се самоубие.

Вероятно, за да свали напрежението от плещите си, Нерон се отправя на дълго пътешествие в Гърция, където се отдава на музиката и театъра, кара колесница на Олимпийските игри и обявява мащабен проект за прокопаването на канал между Истмус и Коринт. След завръщането си не успява да отговори адекватно на бунтовете в Галия и размириците в Африка и Испания, където губернаторът Галба се самообявява за легат на Сената и римския народ. Скоро преторианците (личната охрана на Нерон) се присъединяват към Галба, а Сенатът обявява Нерон за враг на народа.

Нерон се опитва да избяга, но когато разбира, че залавянето и екзекуцията му са неизбежни, той посяга на живота си. Нерон се превръща в първия самоубил се римски император, което е само едно от дългия списък с неща, с които Нерон ще бъде запомнен. Според римския историк Светоний, живял 50 години по-късно, последните му думи са „Какъв артист умря в мен!“.

по статията работи: Величка Мартинова