Лечебна флора в древна Тракия през Римската епоха

От 100г.

Лечебните растения са били наричани от траките и даките "глоси". Те са заемали почетно място сред лечението по това време. Глоси е имало в трудовете на Диоскурид и Псевдоапулей.

Диоскурид

Диоскурид е гръцки лекар, заемал доста почетно място в медицината по това време.

Известни негови трудове са "Peri hyles iatrikes" (лат."De materia medica") и "Peri haplon pharmakon" (лат."De simplicibus remediis").

В този свой втори труд, той е разгледал подробно лекарствата от т.нар."фармакопея" на гръцко-римската медицина. Описани са 827 лекарствени средства в общо 5 раздела, кои са включвали растителното, животинското и минералното природни "царства".

По-голямата част от наименованията дадени от Диоскурид на лечебните растения се доближават и до общоприетите днес такива. Смята се, че трудовете на Диоскурид са били основа в трудът на Авицена - "Канон по медицина" ("Канон на медицината").

Диоскуридовите трудове са били ценни ръководства за медиците от Европа и Предна Азия в продължение на повече от 15 века. Използвали са се широко от българските средновековни лекари.

Диоскурид е описал около 40 синонима на лечебни растения, от които има дакийски, тракийски, гръцки и латински думи. С тракийски произход е синонима, с който се означава растението "подбел" (Tussilago farfara). Дакийски синоними:

• Budathlа, лат. Cynoglossum officinale - волски език
• Dakina, лат. Anemone pulsatilla - съсънка
• Duodela, лат. Achillea millefolium - бял равнец
• Diesema, лат. Verbascum - лопен
• Dielleina, лат. Hyosciamus niger - блян
• Dyn, лат. Urtica dioica - коприва
• Zena, лат. Conium maculatum - бучиниш
• Vinuboila, лат. Bryonia alba - дива тиква
• Koadama, лат. Potamogeton - мръсняк
• Kotiata, лат. Triticum repens - троскот
• Kurionnikum, лат. Arum maculatum - змийски лапад:

Нарича се още "Drakontaia Mikre" (малък дракон) от древните лекари, тъй като оприличавали средното му стъбло на дракон (змия). Диоскурид е смятал, че неговият вид разкривал и целта му, а именно - противоотрова при ухапвания от змии. Коренът на растението се препоръчвало като отхрачващо средство, а малките листа - при пресни рани.

• Mantia, лат. Rubus fruticosus - къпина
• Mizela, лат. Thymus vulgaris - мащерка
• Priadela, лат. Tamus communis - брей
• Rhathibida, лат. Aster - астер
• Seba, лат. Sambuccus niger - бъз
• Teudela, лат. Calamintha - богородиче
• Skiare, лат. Dipsacus fullonum - логачка

Растенията "волски език" и "лопен" са били с български наименования, сходни с дакийските синоними, т.е. преведени означавали едно и също.

Псевдоапулей

За разлика от Диоскурид, Псевдоапулей не е бил на такава почит и неговият т.нар."лекарственик" е заемал доста скромно място. Смята се, че е написан около 3 век сл.н.е. - "Хербарий на Апулей Платоник ...". Сравнени с диоскуридовите синоними на лечебни растения, тези при Псевдоапулей наброяват 25. Дакийски синоними:

• Adila, лат. Arum maculatum - змийски лапад
• Amolusta, лат. Matricaria chamomilla - лайкучка
• Diodela, лат. Achillea millefolium - бял равнец
• Diessathel, лат. Verbascum - лопен
• Dieleina, лат. Hyosciamus niger - блян
• Mantua, лат. Rubus fruticosus - къпина
• Sipoax, лат. Plantago - живовляк

Може да се каже, че трудовете на Диоскурид и Псевдоапулей са имали голямо значение за медицинската история по нашите земи, били са извор за народната медицина на даките и траките.