Влияние на Авицена в медицинската наука

От 10.1.1010г. до 10.7.1037г.

Въпреки общите черти на някои персийски медицински трудове, тези на Авицена са по-предпочитани от много лекари и историци поради неговата по-разбираема организация на мислите и яснотата на изказа. Всъщност, влиянието на Авицена над големи медицински училища в Европа непрекъснато се  разширява в началото на модерния период. Това влияние се забелязва повече в неговия "Канон по медицина" (Al-Qanun Fi Аl Tibb, написан през 1010 година), отколкото в "Китаб ал-Рази". Авицена е автор на повече от 450 трактата в 29 области на науката, от които са запазени само 274. Той е най-известният ислямски учен и енциклопедист през Средневековието, повлиял на научната общност, не само за своите съвременници, но и за техните потомци. Авицена има голям принос в развитието на медицинската наука.

Склонността му да категоризира е видна в "Канон по медицина", който е разделен на пет книги.
Първата част съдържа четири трактата, първият, от които разглежда четирите елемента (земя, въздух, огън и вода), подобно на четирите вида течности в тялото според известния лекар Гален от Пергам (кръв, флегма, жълта жлъчка и черна жлъчка).

Първият трактат включва понятия по анатомия, вторият разглежда етиологията и симптомите на заболяванията, а третият обхваща хигиената, здравето, болестта и неизбежността на смъртта. Последният трактат е терапевтична класификация на болестите и включва общ преглед на схеми и хранителни режими. Втората част на "Канон по медицина" е посветен на "Materia Medica", а третата част обхваща "Болести от главата до петите". Четвъртата част разказва за "Заболявания, които не са специфични за някои органи" (видовете треска и хуморалните патологии), а петата част касае "Съставни лекарства" (например панацея, други лекове за всичко, тоници и очистителни). Втора и пета част са важни, защото представляват вид сборници, съдържащи 760 прости и съставни лекарства, които доразвиват хуморалната теория на Гален.

За съжаление, първоначалните клинични записи на Авицена, предназначени за своеобразно приложение към Канона са изгубени. Запазил се е само един текст на арабски, поместен в римска публикация от 1593 година, но от него ясно личи безспорното му влияние в областта на медицината.

Авицена е практикувал чрез техника за наместване на гръбначни изкривявания, заимствана от Хипократ. Това включвало използването на натиск и издърпване и заемане на правилното положение на засегнатите от деформации кости и стави. Тези техники не са били използвани отново, докато френският хирург Жан-Франсоа Кало не ги преоткрива в практиката си през 1896 година. Предложението Авицена за употребата на виното за превръзки на рани е често използвано в Средновековна Европа.

Заслуги на Авицена са свързани с описанието на състояние, известно като "персийски огън" (това е заболяването антракс), правилно свързва сладкия вкус на урината с наличието на заболяването диабет и е описва изключително точно паразитното заболяване, причинено от гвинейски червей.

Статията е част от историята на:

• История на Авицена