Змийското масло - как истински лечебен продукт се превръща в символ на измамата

От 1849г. до 1917г.

Закупуването на змийско масло е изненадващо лесна задача за всеки, който се интересува от този продукт. В крайна сметка 21 век може да се похвали с изключително разнообразие както от лекарства, дело на множество фармацевтични компании, така и с лечебните средства, почитани в продължение на векове от традиционните медицински системи на Изтока. Проблемът е, че на пазара има продукти, които не отговарят на изискванията, за които претендират, и откровено заблуждават потребителите за своите лечебни, козметични или медицински качества.

Със змийското масло се получава интересен парадокс - от векове то се ползва в традиционната китайска медицина и има репутацията на ефективно средство за облекчаване на артритни болки и други болестни състояния. Но в крайна сметка заради желанието на измамници да спечелят повече пари като фалшифицират съставките му и го предлагат за панацея, продуктът се превръща в нарицателно за измама и 100-процентна лъжа в САЩ. И има основание.

Истинското змийско масло

Истинското змийско масло се приготвя от стотици години от определен вид змия, която не обитава много места по земята. Тя е специален вид морско влечуго, което живее в района на Китай. От нея се извлича лековитата омега-3 мастна киселина, наречена още ейкозапентаенова (EPA). Киселината се съдържа в мазнината на китайската водна змия в много по-голямо количество, отколкото в други влечуги като боа, риби като сьомгата и други морски змии. Мазнината се преработва и се рафинира в концентрирано масло.

Змийското масло обикновено се използва за облекчаване на болките в ставите и от артрит, при слаба имунна система, хронична болка, загуба на коса, при сърдечносъдови проблеми, локални възпаления и рани и др. Като странични ефекти от неговата употреба могат да се проявят стомашно-чревни проблеми, алергични реакции или възпаления върху кожата, които се дължат предимно или от неправилно приложение, или от масло ниско качество.

Лечебните способности на змийското масло поне по отношение на облекчаването на ставни и артритни болки са доказани чрез редица научни изследвания. В писмо, публикувано в брой на вестник „Western Journal of Medicine” от 1989 г., д-р Ричард Кунин пише: "Като концентриран източник на ЕРА, змийското масло е надежден противовъзпалителен агент и може наистина да предложи на пациентите терапевтичните си ползи. Тъй като е известно, че есенциалните мастни киселини се абсорбират трансдермално, не е трудно да си помислим, че възпалената кожа и стави биха могли да се „възползват” от противовъзпалителното действие на локално прилаганото масло".

Проучване от 2007 г., публикувано в списание „Journal of Nutritional Science and Vitaminology”, показва, че храненето на лабораторни мишки с масло от китайски водни змии повишава издръжливостта на гризачите при плуване и им помага за по-бързо ориентиране в лабиринт, което е препратка към способността на маслото да подобрява когнитивните функции.

Как змийското масло се заклеймява като измамен продукт

Извън Китай змийското масло добива голяма популярност през 19 в., когато между 1849 и 1882 г. по думите на историка Ричард Уайт пристигат близо 180 000 китайци, за да работят при изграждането на трансконтиненталната железопътна линия в САЩ. Емигрирайки в Страната на неограничените възможности, те донесли със себе си много от своите традиции, нрави, лечебни практики и продукти. Сред тях било и змийското масло, което използвали за намаляване на възпалението и за лечение на артрит и бурсит. След тежката работа работниците се мажели с него, за да облекчат болките си. Впоследствие започнали да го споделят със своите колеги американци, които дочули за чудодейните му качества.

Бързо се разпространила мълвата за ефикасното лекарство и по-предприемчивите се зачудили как да се сдобият със свое масло. Тъй като в САЩ не живее китайска водна змия в естествена среда, мнозина решили, че гърмящите змии, които обитават континента, ще им свършат работа.

И така през 90-те години на 19 век американец от Роуд Айлънд на име Кларк Стенли започва да продава змийско масло. В рекламните си материали Стенли, самоназовал се "крал на гърмящите змии", твърди, че е научил тайната на змийското масло от индианците от племето хопи, разхождайки се в дивата пустош на Тексас през 70-те години на 19 век. Стенли се хвали, че маслото, което продава на болните хора, е "най-силното и най-доброто течно мазило, лекуващо всяка болка и страдание". Сред тези състояния американският търговец причислява ревматизма, невралгията, зъбобола, навяхванията, измръзването, болките в гърлото.

През 1893 г. на Чикагското световно изложение той прави атракция, като измъква от един чувал гърмяща змия, разпорва я и я пуска във вряща вода. Когато мазнината й изплува на повърхността, Стенли я обира и на място "създава" прословутото змийско масло на Кларк Стенли, което се разграбва на минутата.

Трябва да се уточни, че медицинската история на САЩ от края на 19-ти век е доста противоречив исторически период. Именно тогава например хероинът се продава като лекарство за борба с кашлицата (да, влизал е в състава на детските сиропи срещу кашлица). Не е изключително явление, че змийското масло се превръща в патентно лекарство наред с множество знайни и незнайни отвари, хапчета, тоници и тинктури, които са ползвани и рекламирани като средства, решаващи всички проблеми. През тази епоха няма действащи федерални разпоредби, регулиращи тези терапевтични субстанции, а това определено дава на продавачите зелена светлина да разпространяват продукти без клинични изпитвания или лечебна стойност.

За щастие след това правителството на САЩ приема през 1906 г. Федералния закон за храните и лекарствата, въведен с цел да се предотврати "производството, продажбата или транспортирането на подправени, неразбираеми, отровни или вредни храни, лекарства и алкохолни напитки". Въпреки всичко, правната легализацията на търговията с лекарства не е незабавна. Изминава цяло десетилетие преди законът да „притисне” Стенли. През 1917 г. Американското бюро по химия констатира, че неговото змийско масло се състои главно от минерално масло, смесено с около един процент животинска мазнина (вероятно телешка), придружено от камфор, червен пипер и терпентин. Стенли е глобен с $20 (около 450 долара днес) за измамната си реклама. Всички разбират, че не са купували истинско змийско масло и вероятно тогава продуктът се превръща от всесилен лек в символ на измамата.

След влизането в сила на Закона за храните и лекарствата някои производители на змийско масло се заемат с още по-подмолен маркетингов подход, който успява да убегне на законовите рестрикции. През юли 1918 г. в месечен бюлетин на Бостънския департамент по здравеопазване се съобщава, че находчивият амбулантен търговец Гай Уорнър продава змийско масло в магазина си на улица "Вашингтон". "Помещенията бяха надлежно украсени с кожи от гърмящи змии, с клетки с все още живи такива, както и други символи от Дивия Запад". Бюлетинът сочи и че когато Уорнър извършва търговска дейност, винаги носи каубойски костюм.

Анализът на здравната институция показва, че „Змийското масло на Уорнър” съдържа 75 процента петролно смазочно масло и 25 процента евкалиптол. Амбулантният търговец избягва всякакви фалшиви рекламни послания като твърди, че изображенията на гърмящи змии (и живите такива), използвани в магазина му, както и рекламните пана, имат за цел единствено да увеличат продажбите на змийските кожи, които американецът продава наред с тайнственото си чудодейно масло (находчива е стратегията на Уорнър, не може да се отрече).

Дори ако американските продукти, продавани като масло от гърмящи змии, наистина съдържаха мас от влечугите, те не биха имали ефекта на китайското лекарство – Кунин анализира съдържанието на EPA в масло от червени и черни гърмящи змии и установява, че то е три пъти по-малко, отколкото в китайското змийско масло.